Марко Аурелио Мело
Марко Аурелио Мендес де Фариас Мело (на португалски: Marco Aurélio Mendes de Farias Mello, р. 12 юли 1946) е бразилски магистрат - съдия от Върховния федерален съд на Бразилия[1], назначен от президента Фернандо Колор, който е негов братовчед.[2][3][4] От 1982 г. е професор по право в Университетския център на Бразилия и в Бразилския университет.[5]
| Марко Аурелио Мело | |
| Бразилски магистрат | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Марко Аурелио Мело в Общомедия | |
Марко Аурелио Мело е роден на 12 юли 1946 г. в Рио де Жанейро. Син е на алагоанеца Плинио Афонсо де Фариас Мело и на Еуниси Мендес. Марко е племенник на бразилския сенатор Арнон Афонсо де Фариас Мело (1911 - 1983), който е баща на бразилския президент Фернандо Колор.[6]
Марко завършва основно и средно образование в Колежио Суза Маркес и Колежио Педро II в Рио де Жанейро. През 1973 г. завършва правни и социални науки в правния факултет на Федералния университета на Рио де Жанейро, където през 1982 г. придобива и магистърска степен по частно право.[7]
Първоначално работи като адвокат към Федерацията на независимите търговци в Гуанабара, ръководи юридическите отдели на Регионалния съвет на търговските представители на Рио де Жанейро и на Федералния съвет на търговските представители.[7] Адвокат е и на свободна практика в Рио де Жанейро.
През 1975 г. Марко Аурелио започва работа като заместник-прокурор в Трудовата прокуратура. През 1978 г. става член на Регионалния съд на труда на Първи регион от конституционната квота на прокуратурата. През 1981 г. Марко Аурелио е избран за съдия във Висшия съд на труда и между 1988 г. и 1990 г. е главен корежедор на труда.[7]
През май 1990 г. Марко Аурелио е номиниран за съдия във Върховния федерален съд на Бразилия от тогавашния президент и негов братовчед Фернандо Колор, за да заеме мястото на пенсиониралия се Карлос Мадейра. На 22 май същата година номинацията е одобрена от Федералния сенат с мнозинство от 50 гласа срещу 3 против[8], след което Марко Аурелио встъпва в длъжност на 13 юни 1990 г.[9]
Източници редактиране
- ↑ Linha Sucessória dos Ministros do STF // Supremo Tribunal Federal, 2013. Архивиран от оригинала на 2014-07-18. Посетен на 21 януари 2018.
- ↑ Presidente por sete dias: O presidente do STF assume interinamente a Presidência da República durante viagem de FHC à Itália e à Espanha mas diz que despachará no sofá do gabinete do Planalto // www.terra.com.br. ISTOÉ Gente, 20 май 2002. Архивиран от оригинала на 2017-08-31. Посетен на 21 януари 2018.
- ↑ Kennedy Alencar entrevista o ministro Marco Aurélio Mello // RedeTV! - Jornalismo. RedeTV!, 20 февруари 2010. Посетен на 21 януари 2018.
- ↑ Eleição presidencial vai para segundo turno // Estadao.com.br, 28 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 2013-10-28. Посетен на 21 януари 2018.
- ↑ Marco Aurélio Mendes de Farias Mello // Supremo Tribunal Federal. Посетен на 21 януари 2018.
- ↑ Filho de alagoano, Marco Aurélio Mello recebe título de cidadão honorário // 22 май 2015. Архивиран от оригинала на 2016-04-18. Посетен на 4 април 2016.
- ↑ а б в Ministro Marco Aurélio // Supremo Tribunal Federal. Посетен на 21 януари 2018.
- ↑ Diário do Congresso Nacional, p. 2303 // Congresso Nacional, 23.05 1990. Архивиран от оригинала на 2017-10-23. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ Ministro Marco Aurélio 25 ANOS NO STF (PDF) // Supremo Tribunal Federal, 20 юни 2015. Посетен на 21 януари 2018.