Марк Фабий Вибулан (консул 442 пр.н.е.)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Фабий Вибулан.

Марк Фабий Вибулан (на латински: Marcus Fabius Vibulanus) e политик на Римската република.

Марк Фабий Вибулан
M.Fabius Q.f.M.n. Vibulanus
римски политик
Роден
Починал
не по-рано от 431 г. пр.н.е.
Семейство
РодФабии
БащаКвинт Фабий Вибулан[1][2]
Майканеизв.
Братя/сестриКвинт Фабий Вибулан Амбуст[3][4]
Нумерий Фабий Вибулан[1][5]
Съпруганеизв.
ДецаКезо Фабий Амбуст[3][6]
Нумерий Фабий Амбуст[3][7]
Квинт Фабий Амбуст

Биография

редактиране

Произлиза от благородническата фамилия Фабии. Той е най-възрастният син на Квинт Фабий Вибулан (три пъти консул 467, 465 и 459 пр.н.е. и децемвир 450/449 пр.н.е.), единственият от рода останал жив след битката при Кремера през 477 пр.н.е. Брат е на Нумерий Фабий Вибулан (консул 421 пр.н.е. и военен трибун 415 и 407 пр.н.е.) и Квинт Фабий Вибулан Амбуст (консул 423 пр.н.е. и военен трибун 416 и 414 пр.н.е.).

Според Диодор Сицилийски през 457 пр.н.е. вероятно е консул с Луций Квинкций Цинцинат вместо Гай Хораций Пулвил и Квинт Минуций Есквилин.[8]

През 442 пр.н.е. той е консул с колега Постумий Ебуций Елва Корникен.[9] Тогава се колонизира град Ардеа и той се бие с волските. За тази цел се образува триумвират от Марк Ебуций Хелва, Тит Клелий Сикул и Агрипа Менений. През 437 пр.н.е. той се бие като легат на диктатор Мамерк Емилий Мацерин против Фидена.

През 433 пр.н.е. е консулски военен трибун с колега Луций Сергий Фидена. През 431 пр.н.е. при диктатор Авъл Постумий Туберт се бие против волските. Вероятно през 390 пр.н.е. той е понтифекс максимус.

Източници

редактиране
  1. а б M. Fabius (162) (Q. f. M. n.) Vibulanus // Посетен на 10 юни 2021 г.
  2. 124 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. а б в M. Fabius (162) (Q. f. M. n.) Vibulanus // Посетен на 10 юни 2021 г.
  4. 311 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  5. 329 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  6. 322 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  7. 400 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  8. Диодор Сицилийски, Histoire universelle, Livre XII, 2
  9. Тит Ливий 4, 11, 1; Диодор 12, 34, 1