Марлен Жобер
Марле́н Жобе́р (на френски: Marlène Jobert) е френска актриса и писателка, носителка на „Сезар“ и две награди „Давид на Донатело“.[1] Известни филми с нейно участие са „Крадецът“, „Повторният брак“, „Дяволската дузина“, „Няма да остареем заедно“, „Жена в сянка“ и други.
| Марлен Жобер Marlène Jobert | |
| френска актриса | |
 Марлен Жобер (2012) | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  Франция |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1966 – 1998 |
| Награди | Почетна награда: „Сезар“ (2007) Специална награда: „Давид на Донатело“ (1970) |
| Семейство | |
| Съпруг | Валтер Греен |
| Деца | Джой Грийн Ева Грийн |
| Уебсайт | |
| Марлен Жобер в Общомедия | |
Биография редактиране
Марлен Жобер е родена на 4 ноември 1940 г. в град Алжир, Френски Алжир в семейство на френски евреи.[2][3][4] Семейството ѝ се мести във Франция, когато тя е на осем години. Марлен учи рисуване в Консерваторията на Дижон,[2] а след това драматично изкуство във Висшата национална консерватория за драматично изкуство в Париж.[2] По време на следването си работи като фотомодел, а също така взима участие като статист в различни филмови продукции.[2]
Жобер е омъжена за шведския зъболекар Валтер Греен и е майка на френската актриса Ева Грийн.[5]
Кариера редактиране
През 1963 г. играе в различни театрални постановки, а през 1966 г. дебютира в киното във филма „Мъжко – женско“ на режисьора Жан-Люк Годар. Участва в множество френски продукции, в които си партнира със светила на световното кино като Жан Пол Белмондо, Чарлс Бронсън, Жан-Пиер Лео, Мишлин Прел и други.
Освен с филмовите си роли Марлен е известна и като писателка. Тя е автор и разказвач на/в множество (предимно детски) аудио книги.[6]
Избрана филмография редактиране
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1966 | Мъжко – женско | Masculin, féminin: 15 faits précis | Елизабет | Жан-Люк Годар |
| 1967 | Крадецът | Le Voleur | Бросали | Луи Мал |
| 1970 | Пътникът на дъжда | Le Passager de la pluie | Меланхоли (Мели) Мо | Рене Клеман |
| 1970 | Последният известен адрес | Dernier domicile connu | Жана Дюма | Жозе Джовани |
| 1971 | Повторният брак | Les Mariés de l'an Deux | Шарлота | Жан-Пол Рапно |
| 1971 | Дяволската дузина | La Décade prodigieuse | Елен ван Хорн | Клод Шаброл |
| 1972 | Няма да остареем заедно | Nous ne vieillirons pas ensemble | Катрин | Морис Пиала |
| 1974 | Жулиет и Жулиет | Juliette et Juliette | Жулиет Розенек | Ремо Форлани |
| 1975 | Луда за връзване | Folle à tuer | Жули Беланже | Ив Буасеи |
| 1976 | Добри и зли | Le Bon Et Les Mechants | Лола | Клод Льолуш |
| 1979 | Играчката | Il giocattolo | Ада Барлета | Джулиано Монталдо |
| 1979 | Война между полицаите | La guerre des polices | Мари Гарсен | Робин Давис |
| 1981 | Разголената любов | L'amour nu | Клер | Яник Белон |
| 1983 | Взлом | Effraction | Кристин | Даниел Дювал |
Източници редактиране
- ↑ Marlène Jobert – Awards // IMDb. Посетен на 10 май 2014. (на английски)
- ↑ а б в г Marlène Jobert // Premiere.fr. Посетен на 10 май 2014. (на френски)
- ↑ Telle mère, quelle fille ! // в-к Фигаро. Посетен на 10 май 2014. (на френски)
- ↑ Eva Green interview: Playing evil // в-к Гардиан. Посетен на 10 май 2014. (на английски)
- ↑ Eva Green Biography // Starpulse. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014. (на английски)
- ↑ Marlène Jobert: Books // amazon.com. Посетен на 10 май 2014. (на английски)
