Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Роден е на 19 октомври 1433 г. във Филине Валдарно, селище край Флоренция. Баща му е бил личен лекар на Козимо Медичи.

Учи гръцки и латински език, философия и медицина във Флорентинския университет, под патронажа на Козимо Медичи. Двамата дават началото на Флорентинската Платонова академия, като възраждат интереса към философията на платонизма и неоплатонизма. По-късно Фичино става възпитател на внука на Козимо Лоренцо Медичи.

Умира на 1 октомври 1499 г. във Вила Медичи ди Кареги на 65-годишна възраст. Погребан е във Флорентинската катедрала.

 
Марсилио Фичино (вляво), Христофоро Ландино, Анджело Полициано и Деметрий Халкондил, детайл от „Захария в храма“ (1486 – 1490), фреска от Доменико Гирландайо.

ТворчествоРедактиране

Марсилио Фичино е автор на много произведения върху платонизма, неоплатонизма, астрологията, магията, медицината и др. Превежда на латински Платон, Плотин, Порфирий, Ямблих, Прокъл, Дионисий Ареопагит, Михаил Псел, както и херметическите текстове от Corpus Hermeticum, свързани с Хермес Трисмегист, Орфическите химни, свързани с Орфей, Халдейските оракули, свързани със Заратустра, съчинения на питагорейците и др.

С преводаческото си и авторско творчество Фичино е една от водещите фигури в ренесансовия хуманизъм. В своите идеи той се опитва да обедини древните традиции на питагорейството, платонизма, неоплатонизма, херметизма с християнството. Негов приятел и ученик е Пико делла Мирандола. Влиянието на Фичино се среща в творчеството на Хайнрих Корнелий Агрипа, Джон Дий, Джордано Бруно и др.

СъчиненияРедактиране

 
De triplici vita, 1560
 
Delle divine lettere del gran Marsilio Ficino, 1563
  • „За свещената лудост“, 1457 („De furore divino“)
  • „За любовта“ (коментар върху Платоновия „Пир“), 1469 („De amore“)
  • „За щастието“, 1474 („Epistola de felicitate“)
  • „Пет ключа към Платоновата мъдрост“, 1474 („Quinque claves Platonicae sapientiae“)
  • „Компендиум на Платоновата теология“, 1474 („Compendium Platonicae theologiae“)
  • „Платоновата теология, за безсмъртието на душите“, 1474 („Theologia platonica de immortalitate animarum“) – Платоновата теология, Книга XVI, Глава 1 – 7. в сп. Philosophia
  • „За християнската религия“, 1476 („De religione Christiana“)
  • „За отнасянето на апостол Павел на седмото небе“, 1476 („De raptu Pauli“)
  • „Възхвала на философията“, 1477 („De laudimus philosophiae“)
  • „Против присъдата на астролозите“, 1477 („Disputatio contra iudicium astrologorum“)
  • „Орфическо сравнение на Слънцето към Бога“, 1479 („Orphica comparatio Solis ad Deum“)
  • „Съвети срещу чумата“, 1481 („Consiglio contro la pestilenza“)
  • „Съгласуване на Мойсей и Платон“, 1781 („Concordia Mosis et Platonis“)
  • „Потвърждение на християнството от Сократовото учение“, 1481 („Confirmatio Christianorum per Socratica“)
  • „Три книги за живота“, 1489 („De vita libri tres“)
  • „Коментари към посланията на апостол Павел“, 1491 („In Epistolas Pauli commentaria“)
  • „За светлината“, 1492 („De lumine“)
  • „За Слънцето“, 1494 („De Sole“)

Външни препраткиРедактиране