Марсилио Фичино (на италиански: Marsilio Ficino; на латински: Marsilius Ficinus) е италиански философ, теолог, астролог, един от най-влиятелните мислители на Италианския ренесанс. Възобновява Платоновата академия и неоплатонизма.

Марсилио Фичино
Marsilio Ficino
италиански философ
Роден
Починал
1 октомври 1499 г. (65 г.)
РелигияКатолическа църква
Учил вПизански университет
Флорентински университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаИталиански ренесанс
ШколаНеоплатонизъм
ИнтересиТеология
ПовлиянПлатон, Плотин, Прокъл, Плитон, Джон Арджиропулос
ПовлиялХайнрих Корнелий Агрипа, Джон Дий, Джордано Бруно
Марсилио Фичино в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 19 октомври 1433 г. във Филине Валдарно, селище край Флоренция. Баща му е личен лекар на Козимо де Медичи.

Учи гръцки и латински език, философия и медицина във Флорентинския университет под патронажа на Козимо де Медичи. Двамата дават началото на Флорентинската Платонова академия, като възраждат интереса към философията на платонизма и неоплатонизма. По-късно Фичино става възпитател на внука на Козимо Лоренцо де Медичи.

Умира на 1 октомври 1499 г. във Вилата на Медичите в Кареджи близо до Флоренция на 65-годишна възраст. Погребан е във Флорентинската катедрала.

 
Марсилио Фичино (вляво), Кристофоро Ландино, Анджело Полициано и Деметрио Калкондила (или Джентиле де Беки), детайл от „Захария в храма“ (1486 – 1490), фреска от Доменико Гирландайо.

Творчество редактиране

Марсилио Фичино е автор на много произведения върху платонизма, неоплатонизма, астрологията, магията, медицината и др. Превежда на латински Платон, Плотин, Порфирий, Ямблих, Прокъл, Дионисий Ареопагит, Михаил Псел, както и херметическите текстове от Corpus Hermeticum, свързани с Хермес Трисмегист, Орфическите химни, свързани с Орфей, Халдейските оракули, свързани със Заратустра, съчинения на питагорейците и др.

С преводаческото си и авторско творчество Фичино е една от водещите фигури в Ренесансовия хуманизъм. В своите идеи той се опитва да обедини древните традиции на питагорейството, платонизма, неоплатонизма, херметизма с християнството. Негов приятел и ученик е Джовани Пико дела Мирандола. Влиянието на Фичино се среща в творчеството на Хайнрих Корнелий Агрипа, Джон Дий, Джордано Бруно и др.

Съчинения редактиране

 
De triplici vita, 1560
 
Delle divine lettere del gran Marsilio Ficino, 1563
  • „За свещената лудост“, 1457 („De furore divino“)
  • „За любовта“ (коментар върху Платоновия „Пир“), 1469 („De amore“)
  • „За щастието“, 1474 („Epistola de felicitate“)
  • „Пет ключа към Платоновата мъдрост“, 1474 („Quinque claves Platonicae sapientiae“)
  • „Компендиум на Платоновата теология“, 1474 („Compendium Platonicae theologiae“)
  • „Платоновата теология, за безсмъртието на душите“, 1474 („Theologia platonica de immortalitate animarum“) – Платоновата теология, Книга XVI, Глава 1 – 7.[неработеща препратка] в сп. Philosophia Архив на оригинала от 2016-10-30 в Wayback Machine.
  • „За християнската религия“, 1476 („De religione Christiana“)
  • „За отнасянето на апостол Павел на седмото небе“, 1476 („De raptu Pauli“)
  • „Възхвала на философията“, 1477 („De laudimus philosophiae“)
  • „Против присъдата на астролозите“, 1477 („Disputatio contra iudicium astrologorum“)
  • „Орфическо сравнение на Слънцето към Бога“, 1479 („Orphica comparatio Solis ad Deum“)
  • „Съвети срещу чумата“, 1481 („Consiglio contro la pestilenza“)
  • „Съгласуване на Мойсей и Платон“, 1781 („Concordia Mosis et Platonis“)
  • „Потвърждение на християнството от Сократовото учение“, 1481 („Confirmatio Christianorum per Socratica“)
  • „Три книги за живота“, 1489 („De vita libri tres“)
  • „Коментари към посланията на апостол Павел“, 1491 („In Epistolas Pauli commentaria“)
  • „За светлината“, 1492 („De lumine“)
  • „За Слънцето“, 1494 („De Sole“)

Външни препратки редактиране