Мартина
Мартина е византийска императрица, племенница и втора съпруга на император Ираклий.[1]
| Мартина Μαρτίνα | |
| византийска императрица | |
| Родена |
около 598 г.
|
|---|---|
| Починала | около 641 г.
|
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Предшественик | Фабия-Евдокия |
| Семейство | |
| Съпруг | Ираклий |
| Деца | Ираклеон |
| Мартина в Общомедия | |
Произход редактиране
Дъщеря е на Мария и първия ѝ съпруг Мартиний. Майката на Мартина е сестра на император Ираклий.[2] Мария и Ираклий са деца на Ираклий Старши и съпругата му Епифания, която е спомената в хрониката на Теофан Изповедник.
Брак с Ираклий редактиране
Според хрониката на Теофан Мартина се омъжва за вуйчо си Ираклий скоро след смъртта на първата му съпруга Фабия-Евдокия.[3] Теофан посочва годината на сватбата в 613 г., а според патриарх Никифор Ираклий и Мартина се женят по време на войната с аварите от 620 г.[3] Бракът на Мартина и Ираклий обаче среща неодобрението на общественото мнение в Константинопол и на църквата поради близкото роднинство между двамата.[2][3] Въпреки това браковете между вуйчо и племенница били узаконени още от Теодосиевия кодекс, така че бракът бил напълно легален.
Въпреки опитите си да убеди Ираклий да остави племенницата си, константинополският патриарх Сергий I извършва бракосъчетанието и коронова Мартина в Августеума, след като тя е обявена от Ираклий за Августа.[3] Срещу брака на Ираклий и Мартина се обявяват дори членове на императорското семейство[3] като Теодор, брат на императора и вуйчо на Мартина, който не престава да критикува връзката им.[4]
Въпреки отрицателното отношение към брака им Ираклий и Мартина са близки един с друг. Императрицата е със съпруга си и в най-трудните за него моменти, един от които е кампанията срещу Сасинидите.[5][6]
Деца редактиране
Мартина и Ираклий имат най-малко десет деца, две от които страдат от увреждания, което било тълкувано като Божие наказание за кръвосмесителната връзка на родителите им.[3] Известни са само имената на:
Регент редактиране
На смъртния си одър през 641 император Ираклий поделя властта между двамата си сина Константин III (роден от първия му брак) и Ираклеон, които удостоява с еднакви титли. Мартина е почетена като императрица майка и на двамата.[7] Императорът умира на 11 февруари 641 от оток, което според патриарх Никифор било наказание заради греховния му брак.[7] Три дни по-късно Мартина взима инициативата по обявяването на волята на съпруга си на официална публична церемония.[3] По принцип право да сторят това имали само новите императори, което било изтълкувано като опит на императрицата да си присвои правата им.
Церемонията се състои на Хиподрума в присъствието на членове на Сената, други висши чиновници и на константинополските тълпи. Отсъстват единствено Константин III и Ираклеон. Пред насъбралото се множество Мартина прочита клаузите на завещанието на Ираклий и се обявява за изпълнител на върховната власт в империята. Тълпата обаче акламира възторжено имената на Константин и Ираклион, което било жест на неодобрение на действията на императрицата. Това принуждава Мартина да се оттегли в императорския дворец.[8]
Отношенията между Мартина и Константин III са трудни, поради което след като той умира четири месеца по-късно, вероятно от туберкулоза, навсякъде плъзва слухът, че Мартина е отровила заварения си син, за да осигури едноличната власт за сина си Ираклион.[3] Освен това скоро след смъртта на Константин III Мартина започва да преследва всички негови привърженици, за което се ползвала с подкрепата на патриарх Пир I, един от нейните съветници, който водил политика на Монотелитство.[3] Действията на императрицата и слуховете, че тя е отровила Константин II, стават причина народът и сенатът да се обърнат срещу нея и сина ѝ. Арменецът Валентин Арашакуни събира войски в Мала Азия, с които превзема Халкедон, а изплашеният Ираклеон обявява сина на Константин III, Констанс II, за съимператор.[3] Това не успокоява духовете в империята и към края на месеца Сенатът детронира Ираклеон. Носът на императора и езикът на Мартина биват отрязани и двамата са заточени на остров Родос.[3]
Бележки редактиране
- ↑ Патриарх Никифор Кратка история, с. 32.
- ↑ а б Патриарх Никифор Кратка история , с. 32.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Garland 2000, Martina (Second Wife of Heraclius) – in: De Imperatoribus Romanis.
- ↑ Патриарх Никифор Кратка история , с. 39 – 40.
- ↑ Патриарх Никифор Кратка история , с. 35.
- ↑ Garland 2000.
- ↑ а б Патриарх Никифор Кратка история , с. 43.
- ↑ Патриарх Никифор Кратка история , с. 44.
Източници редактиране
- Никифор, Патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. Преведе от средногръцки Веселин Н. Иванов. Варна, Книгоиздателство Зограф, 1997.
- Garland, Lynda. Martina (Second Wife of Heraclius) // De Imperatoribus Romanis: An Online Encyclopedia of Roman Rulers and Their Families. 15 юли 2000.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Martina в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |