Маточина
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия е за вида растения. За селото в България вижте Маточина (село).
Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, растящо в южна Европа и Средиземноморието. За нейна родина се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Северна Америка.
Обикновена маточина | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Обикновена маточина в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
На височина достига 70 – 150 cm. Листата имат лека миризма на лимон. В края на лятото се появяват малки цветове, пълни с нектар. Те привличат пчели, откъдето идва и наименованието Melissa (гр. „пчела“). Традиционно маточината е използвана за улавяне на рояци от диви пчели или нови рояци, отделящи се от стар кошер.[1] Ароматът се дължи на терпените цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места из цялата страна.
Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора.
Традиционно в България се използва за приготвяне на чай, а отделно – за приготвяне на болета и ликьори.
- ↑ Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 156 – 157.