Маточина

Тази статия е за вида растения. За селото в България вижте Маточина (село).

---

Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, растящо в южна Европа и Средиземноморието. За нейна родина се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Северна Америка.

Обикновена маточина

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Устноцветни (Lamiales) семейство: Lamiaceae род: Маточина (Melissa) вид: Обикновена маточина (M. officinalis)

Научно наименование

Melissa officinalis Linnaeus, 1753

Обикновена маточина в Общомедия

[ редактиране ]

На височина достига 70 – 150 cm. Листата имат лека миризма на лимон. В края на лятото се появяват малки цветове, пълни с нектар. Те привличат пчели, откъдето идва и наименованието Melissa (гр. „пчела“). Традиционно маточината е използвана за улавяне на рояци от диви пчели или нови рояци, отделящи се от стар кошер. Ароматът се дължи на терпените цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места из цялата страна.

Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора.

Традиционно в България се използва за приготвяне на чай, а отделно – за приготвяне на болета и ликьори.