Матьо Македонски
Тази статия е за актьора. За дееца на дебърската емиграция вижте Методий Македонски.
Методи Николов Македонски, по-известен като Матьо Македонски, е български актьор, режисьор и театрален деец.[1]
Матьо Македонски | |
български актьор | |
Снимка на Матьо Македонски, публикувана в юбилеен сборник, посветен на десетгодишната режисьорска дейност на Стоил Стоилов, 1929 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Матьо Македонски в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в Самоков на 7 януари 1891 г. Дебютира през 1907 г. в Пътуващия театър на Шакле. Играе в „Съвременен театър“, Варненски градски театър, Драматическия театър на Роза Попова. По време на Балканските войни заедно със създадената от него театрална трупа обикаля Беломорският фронт. След това създава театрална трупа „Зора“. Работи в Русенски общински театър и в „Свободен театър“ на Петър Стойчев. През 1918 г. съставя театрална трупа в Хасково. От 1921 до 1922 г. специализира в Германия актьорско майсторство и режисура. Директор-режисьор е в Хасковски театър, Бургаски градски театър, Видински градски театър. През 1925 г. създава „Художествен театър“. Заедно с Мими Балканска създават през 1929-1930 г. Нов свободен театър. След това е директор-режисьор на Съюзен пътуващ театър, Русенски градски театър и Софийски областен театър. От 1937 до 1939 г. е актьор и режисьор в Художествен оперетен театър. До 1947 г. е председател на пенсионната каса при Съюза на артистите в България. Почива на 25 август 1958 г. в София.[1]
Други
редактиранеНа Методи Македонски е наречена улица в квартал „Модерно предградие“ в София (Карта).
Роли
редактиранеМатьо Македонски играе множество роли, по-значимите са:
- Иванко – „Иванко“ на Васил Друмев
- Големанов – „Големанов“ на Ст. Л. Костов
- Рогожин – „Идиот“ на Фьодор Достоевски
- Градоначалникът – „Ревизор“ на Николай Гогол
- Едип – „Едип цар“ на Софокъл
- Фердинанд – „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер
- Соколов – „Под игото“ на Иван Вазов
- Македонски – „Хъшове“ на Иван Вазов
- Иван Александър – „Към пропаст“ на Иван Вазов
- Борислав – „Борислав“ на Иван Вазов
- Петоний – „Камо грядеши“ на Хенрик Сенкевич
- Кин – „Кин“ на Александър Дюма[1]
Постановки
редактиранеКато режисьор поставя множество постановки на сцена, по-известните са:
- „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир
- „Хамлет“ на Уилям Шекспир
- „Идеалният мъж“ на Оскар Уайлд
- „Без вина виновни“ на Александър Островски
- „Зидари“ на Петко Тодоров
- „Когато гръм удари“ на Пейо Яворов
- „Свекърва“ на Антон Страшимиров[1]
Галерия
редактиране- Снимки на Матьо Македонски от преди 1929 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 263. (на български)