Махиел Кийл
Махиел Кийл (или Кил) (на нидерландски: Machiel Kiel) е нидерландски историк на Османската империя. Публикувал е 3 книги и над 200 статии върху османското архитектурно наследство, демографията и социално-икономическата история на Балканите през османския период.[1]
| Махиел Кийл Machiel Kiel | |
| нидерландски историк | |
| Роден |
25 февруари 1938 г.
|
|---|---|
| Учил в | Амстердамски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, османистика |
Биография редактиране
.jpg)
Роден е в градчето Вормервер, Нидерландия в 1938 година. Получава начално образование във Вормевер между 1944 и 1952 година. Работи в различни бизнеси от 1952 до 1958 година, след което пътува на Балканите през 1959 година. През 1958-1976 работи по няколко архитектурни реставрационни работи. През 1969-1990 година изследва османската архитектура на Балканите. В 1972 година става член на Международния комитет на нидерландските византийски изследвания. През 1979-1999 година проучва османски архиви в Истанбул, Анкара и София. В 1983 година защитава докторска дисертация „Църковна архитектура и стенопис в България през османския период“ в Амстердамския университет. Кийл получава званието почетен доктор от Егейския университет в Измир в 1992 година. На следната 1993 година става редовен професор в Утрехтския университет.[1]
Кийл публикува над 190 статии и 11 книги за османската архитектура на Балканите. Като гост преподавател преподава в много университети[1] в Европа, Турция и САЩ, между които Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиян“, Средноизточния технически университет, Харвард и Московския държавен университет. След пенсионирането си става директор на Холандския археологически институт в Истанбул,[1] като заема поста от 2003 до 2006 година.
Кийл е известен в България със статии за историята на Карнобат, Разград, Пазарджик, Провадия, Нови Пазар, Шумен, Неврокоп, Омуртаг, Златица, Трявна, Кюстендил и други селища, за помюсюлманчването в Родопите и за османските архитектурни паметници в България. На български език са издадени три негови книги:
- Изкуство и общество в България през турския период, София: Любомъдрие-Хроника, 2002
- Хора и селища в България през османския период (Събрани съчинения), София: Amicitia, 2005
- България под османска власт (Събрани съчинения), София: Тendril, 2017
Критики редактиране
Михаел Кийл е обвиняван от професор Николай Овчаров, че системно принизява развитието на материалната и духовната култура на Втората Българска империя и отрича българския й характер, и представя Българския народ като "непълноценен" в сравнение със другите европейски народи и турците. Кийл е отричал самостоятелната способност на българите за културно развитие.[2] Също така е принизявал размерите на средновековните Български градове до тези на най-малките градове в другите части на Средновековна Европа, независимо, че демографските проучвания сочат, че Велико Търново е било сравнимо с Париж, а редица по-малки градове са били средноголеми за тогавашна Европа.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Prof. Dr. Machiel Kiel // Turkish Cultural Foundation. Посетен на 12 юни 2021 г.
- ↑ Нидерландски историк: Oсманците са „освободили безкултурните българи“ от техните господари-изедници
- ↑ ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ РАЗГЛЕЖДА АНТИБЪЛГАРСКИТЕ ВИЖДАНИЯ НА НИДЕРЛАНДЕЦА МАХИЕЛ КИЙЛ ...