Уикипедия

България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)

(пренасочване от Мач България-Германия (футбол,1994.07.10))

България – Германия е футболен двубой, който се провежда на 10 юли 1994 г. на стадион „Джайънтс Стейдиъм“ в Ийст Ръдърфорд, Съединени американски щати. Това е третата четвъртфинална среща на Световното първенство по футбол през 1994 г. България достига до четвърфиналите с една загуба в груповата фаза от Нигерия, докато Германия достига тази фаза на надпреварата без загубена среща. В осминафиналния двубой срещу Мексико защитникът Емил Кременлиев е отстранен от игра след втори жълт картон през второто полувреме, което го изважда от състава на България за четвъртфинала срещу Германия. Една от основните фигури в състава на Германия, полузащитникът Щефан Ефенберг, не взема участие в елиминационната фаза от турнира, защото показва среден пръст на почитателите на страната си, след като е сменен през второто полувреме от третия двубой в груповата фаза срещу Южна Корея.

Четвъртфинал на Световното първенство по футбол 1994
Кадър от стадион „Джайънтс Стейдиъм“ с част от празнуващите български футболисти, секунди след като главният съдия свири края на двубоя и узаконява историческата победа на България над Германия, която класира страната за полуфиналите на първенството.
СъбитиеСветовно първенство по футбол 1994 - Четвъртфинал
България Германия
2 1
Дата10 юли 1994 г.
Стадион„Джайънтс Стейдиъм“, Ийст Ръдърфорд, САЩ
СъдияХосе Торес Кадена (Колумбия)
Публика72 416
Метеорологични
условия		Предимно облачно
30°C
40% влажност[1]

Преди срещата не се очаква тя да бъде оспорвана. В единствения дотогава мач на двата отбора на световни първенства Германия печели с 5:2 в груповата фаза на Световното първенство по футбол през 1970 г. в Мексико. България няма победа на световни първенства преди 1994 г. и успехът срещу Гърция във втория мач от груповата фаза е първият за страната в историята на турнира. Това е едва вторият път, когато България участва във фазата на директните елиминации на Световни първенства и влиза в двубоя с отрицателна статистика срещу съперника си, без постигната победа в официална среща. До този момент Германия е трикратен световен шампион и все още действащ такъв, след като печели последната си титла четири години по-рано на Световното първенство по футбол през 1990 г. в Италия. „Бундестима“ няма загуба на четвъртфинал в надпреварата от 32 години, като последно губи на тази фаза по време на Световното първенство по футбол през 1962 г. в Чили от Югославия.

Двубоят завършва с неочаквана победа за България. Германия повежда от дузпа чрез Лотар Матеус в началото на второто полувреме, но след голове в рамките на три минути в средата на втората част, първо на Христо Стоичков от пряк свободен удар и след това на Йордан Лечков с летящ плонж с глава след странично центриране от игра, мачът завършва 2:1 за България. С победата си България постига първи успех над Германия в официална среща и се класира за първи полуфинал на световно първенство. Към 2023 г. това е и единствената победа на България в историята на елиминационната фаза на турнира. За Германия загубата означава най-слабото представяне на страната от Световното първенство през 1962 г. и първо елиминиране преди финала на световно първенство от Световното първенство по футбол през 1978 г. в Аржентина.

За България това е най-големият успех на международно футболно ниво към 2023 г. Впоследствие мачът многократно е определян от българските медии и общественост като най-великият за националния отбор, а победата се разглежда като национална гордост. България губи полуфинала от Италия и мача за третото място от Швеция, но всички футболисти са наградени с бронзови медали, а Христо Стоичков е един от голмайсторите на турнира. Играчите на това Световно първенство по футбол са наречени „златното поколение на България“, а шестима от тях попадат в „идеалния отбор на България“. Загубата за Германия слага край на едно неуспешно за тях световно първенство, белязано от вътрешни скандали и противоречия, а треньорът им Берти Фогтс публично се изказва против играчите си, но самият той търпи критики заради остарялата си тактика. За някои от германските играчи това е последният мач с националната фланелка. Британският вестник „Индипендънт“ определя срещата като „истинско убийство на гиганти на „Джайънтс Стейдиъм“.

Предистория редактиране

 
Българският нападател Емил Костадинов вкарва и двата гола за успеха срещу Франция на „Парк де Пренс“ в Париж на 17 ноември 1993 г.

В предишните си пет участия на Световни първенства по футбол България не успява да постигне победа в нито един от 16-те си изиграни мача, като същевременно участва на осминафиналите на Световното първенство по футбол през 1986 г. в Мексико, но губи с 2:0 от домакините.[2] България се класира на Световното първенство по футбол през 1994 г. в Съединените американски щати за шести път в историята си, след като завършва на второ място в квалификационна група номер шест, непосредствено на една точка след Швеция.[3] Класирането става факт в последната минута на последния мач на отбора, при гостуването на Франция в Париж, когато България след два гола на Емил Костадинов в 37-та и 90-та минути побеждава с 2:1.[4]

Германия не участва в квалификациите за това Световно първенство. Действащите по това време правила на Световната футболна централа дават право на световния шампион да се класира директно за следващото първенство,[5] което „Бундестима“ прави на 8 юли 1990 г. след победа с 1:0 над Аржентина на финала на Световното първенство по футбол през 1990 г. в Италия.[6][7] Германия е участник на 12 от 14 Световни първенства по футбол до Световното първенство по футбол през 1994 г., в които става три пъти световен шампион, три пъти завършва на второ място, три пъти завършва на трето място и един път на четвърто място.[8] По тези показатели, Германия е най-успешният национален отбор на Световни първенства, като изпреварва Бразилия и Италия, които също са с по три световни титли, но с по-малко разпределени медали. Също така Германия, или Западна Германия, стига до финалния мач в пет от последните седем турнира на надпреварата и в последните три поредни. По-голямата част от отбора, който печели титлата през 1990 г., също участва на това първенство.[9]

Пътят на България до четвъртфиналите включва групова фаза с отборите на Нигерия, Гърция и Аржентина в група D.[10] След лошо начало срещу Нигерия и загуба с 0:3 на старта на шампионата,[11] във втория си мач срещу Гърция, българите постигат първа победа в своята история на Световни първенства с изразителен резултат от 4:0[12] и спечелват второто място в групата след победа с 2:0 над Аржентина,[13] което ги класира за втори осминафинал досега в надпреварата.[14] Там се изправят отново срещу Мексико и след 1:1 в редовното време и продълженията, отстраняват „ацтеките“ с общ резултат 4:2 след изпълнения на дузпи.[15] Германия без загубена среща,[16] заема първо място в група C с отборите на Испания, Южна Корея и Боливия,[17] преди да победят Белгия на осминафиналите.[18] България и Германия имат изиграни 18 предишни срещи,[19] но техният единствен двубой на Световни първенства е този от група 4 на Световното първенство по футбол през 1970 г. в Мексико, който Германия печели с 5:2.[20] Статистиката между двата отбора е категорична в полза на Германия: 16 победи, срещу само една загуба от България в приятелска среща изиграна през 1960 г. в София.[19]

Заради натрупани жълти картони в груповата фаза,[13][21] защитникът Трифон Иванов пропуска двубоя с Мексико на осминафиналите[15] и се връща в титулярния съства за сблъсъка с Германия.[22] Друг защитник обаче Емил Кременлиев, е с прекъснати права и не може да вземе участие в мача поради това, че получава червен картон срещу Мексико и неговото място заема Илиян Киряков, който прави своя дебют на първенството в предишната среща.[15] Германия е с почти непроменен състав до осминафиналите и няма наказани играчи заради натрупани жълти или червени картони,[17][18] но от състава принудително е отстранен след последния двубой срещу Южна Корея от груповата фаза полузащитникът Щефан Ефенберг, защото показва среден пръст на публиката в 75-та минута, когато е сменен.[23][24] Мартин Вагнер заема неговото място още на осминафиналите при своя дебют на първенството[18] и е сред титулярите за мача срещу България.[22] Матиас Замер се контузва на тренировка преди мача и също не е сред титулярните футболисти.[9] Някои от футболистите обаче изпитват болки в краката, Матиас Замер е с мускулно разтежение, а капитанът Лотар Матеус има проблеми с десния крак.[25] Германският вестник „Билд“ в своя информация за срещата, нарича Христо Стоичков „...зъл дух, от когото футболистите на Фогтс трябва да се пазаят.“[26] „Цет Де Еф“ пък пише, че Христо Стоичков, Емил Костадинов и Йордан Лечков са непредсказуеми.[26]

Мачът редактиране

 
Сцена от публиката на четвъртфиналния мач от Световната купа на 10 юли 1994 г. на „Джайънтс Стейдиъм“.

Няколко дни преди срещата Франц Бекенбауер, който работи като репортер в германската телевизия „Сат 1“, пристига в базата на българските национали в град Принстън и взема интервюта от треньора на отбора Димитър Пенев и нападателя на „Хамбургер“ ШФ Йордан Лечков.[22] Франц Бекенбауер обръща внимание на това, че вместо да тренират, българските футболисти използват времето преди мача в различни забавления в басейна на хотела и около него, както и пътувания до забележителности на Ню Йорк.[22][26] „Проблемите всъщност са при нас, германците“ - казва Франц Бекенбауер по време на посещението.[22][27] Христо Стоичков е категоричен пред Франц Бекенбауер: „Ще победим Германия, защото няма какво да губим“.[27] Вицепрезидент на Българския футболен съюз Атанас Пържелов твърди, че при визитата си в българския лагер Франц Бекенбауер разкрива тактиката на Берти Фогтс и това помага на България.[27] Преди срещата, от България пристига генералният директор на Българската национална телевизия Хачо Бояджиев, който помага на Борис Касабов в коментирането на срещата.[27] В германския лагер в дните преди срещата германските футболисти не дават признаци на подценяване, треньорът на отбора Берти Фогтс казва, че би бил идеалният пазач на Христо Стоичков, който може да реши всеки мач, а капитанът Лотар Матеус определя шансовете за победа на Германия с 50% по-малки.[28] Някои от българските футболисти, сред които и капитанът Борислав Михайлов, дават оптимистични изявления в местните медии,[29] но провокациите от страна на германските медии не спират; „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ прави подигравателн очерк за оплешивяването на Йордан Лечков и прогнозира „лека победа над скучното отборче от Балканите, което играе антифутбол“.[30]

Мачът е трети поред четвъртфинал и първи за деня от програмата на директните елиминации на Световното първенство в Съединените американски щати и по предварителна програма е насрочен да се изиграе на стадион „Джайънтс Стейдиъм“ в Ийст Ръдърфорд, щата Ню Джърси в неделя на 10 юли 1994 г. в 12:05 ч. северноамериканско източно време[31] или 19:05 ч. източноевропейско време за България.[32] За главен съдия, е назначен колумбиецът Хосе Торес Кадена с двама асистенти Венансио Зарате от Парагвай и Шандор Мартон от Унгария, докато четвърти съдия е тунизиецът Неджи Джоуини.[33] Съставът на България излиза за втори пореден път на „Джайънтс Стейдиъм“, след като преди това играе своя осминафинал на същия стадион,[15] докато Германия прави дебюта си на първенството на този стадион. По данни на вестник „Ню Йорк Таймс“, на трибуните присъстват 72 416 зрители.[9] Предварителните очаквания и прогнози сочат Германия като абсолютен фаворит за спечелването на срещата срещу сочения за аутсайдер тим на България, като „Бундестима“ се третира и като един от основните претенденти за спечелването на световната титла.[34] Въпреки че България е символичен домакин, по предварителна договорка между двата щаба, българите излизат в резервните си екипи, а „Бундестима“ е в титулярните си цветове.[22]

Първо полувреме редактиране

България започва в схема 4-3-1-2, но тя бързо преминава в 5-3-2, в случаите в които опорният халф Златко Янков се връща в защита за да опазва Руди Фьолер и Юрген Клинсман.[22] В нападение Христо Стоичков и Емил Костадинов са подпомагани от Наско Сираков, за които персонална задача да бъдат опазвани имат германските играчи Юрген Колер и Томас Хелмер.[22] Двата отбора започват равностойно първата част от срещата, въпреки това България има преднина в средата на терена, до голяма степен благодарение на работа и отличното разпределение на топката на Красимир Балъков, както и абсолютоното хладнокръвие, което играчите на Димитър Пенев демонстрират.[9] Още преди полувремето българските футболисти показват повече активоност, в резултат от което вратарят на Германия Бодо Илгнер се намесва при удар на Наско Сираков. В 35-татата минута удар на Андреас Мьолер среща тялото на Трифон Иванов, а това попречва на Германия да поведе в резултата.[35] Красимир Балъков уцелва страничната греда след пробив отдясно на Христо Стоичков по време българска атака, което още по време на играта създава напрежение между тях, и старши треньорът Димитър Пенев предприема мерки на полувремето за решаването на проблема.[22] Първата част завършва без отбелязан гол.[9]

Второ полувреме редактиране

 
Лотар Матеус вкарва за 1:0 от дузпа за Германия срещу България на стадион на стадион „Джайънтс Стейдиъм“, но въпреки това България печели двубоя с 2:1.

След нулево, но предимно добро първо полувреме, Германия повежда в резултата в 49-та минута от дузпа за нарушение от страна на Йордан Лечков срещу Юрген Клинсман, която капитанът на отбора Лотар Матеус реализира.[34] По-късно германците имат добър шанс да удвоят резултата, когато Андреас Мьолер уцелва гредата, а при добавката Руди Фьолер вкарва, но голът е отменен поради засада.[34] По време на втората част обаче, българите показват, че за тях показателите на Германия в исторически план не са проблем и превесът, който съперникът има по трибуните на „Джайънтс Стейдиъм“ не се отразява на случващото се на терена.[9] Двете страни правят опити да натиснат съперника си, но в германския лагер усилията и борбата да подредят защитата си продължават.[9] Българският нападател Наско Сираков отправя сериозен удар с глава по посока на германската врата в 55-та минута, при което Мартин Вагнер, титулярният ляв краен защитник, е съборен на тревата.[9]

Около 74-та минута, в българския щаб се подготвят смените на Христо Стоичков и Наско Сираков.[9] В 75-та минута обаче, пет минути след пропуска на Андреас Мьолер, главният съдия отсъжда пряк свободен удар за България, който е реализиран от нападателя на отбора Христо Стоичков.[34] При изпълнението на свободния удар, Христо Стоичков с левия си крак прехвърля топката само на сантиметри над главите на играчите в „защитната стена“ на Германия, изпращайки я към горния десен ъгъл на мрежата.[9] В този момент вратарят на Германия Бодо Илгнер не прави опит за отразяване на топката и не променя позицията си на гол линията.[9] Три минути по-късно най-ниският състезател от германците Томас Хеслер не успява да се справи с центриране отдясно на българския полузащитник Златко Янков по посока на вратата на Бодо Илгнер, при което Йордан Лечков реализира с глава с летящ плонж за 2:1.[34]

В последните 15 минути, треньорът на Германия Берти Фогтс се опитва да промени развоя, като пусне в игра полузащитникът Андреас Бреме, който първоначално отказва да влезе на терена и предлага на треньора вместо него, нападателя Карлхайнц Ридле.[34] Това предизвиква паника в щаба на Германия, но треньорът надделява и Андреас Бреме влиза в игра,[34] макар и по-късно в 82-та минута.[33] Христо Стоичков получава жълт картон в края на срещата при спречкване със съдията,[33] но нищо от това не променя ситуацията на терена и Германия губи срещата.[33]

Детайли редактиране

10 юли 1994 г.
12:05
България   2 – 1   Германия
Стоичков   75'
Лечков   78' 		Доклад Матеус   47' (дузпа)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
България
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Германия
ВР 1 Борислав Михайлов (к)   85'
З 3 Трифон Иванов   22'
З 4 Цанко Цветанов
З 5 Петър Хубчев
З 6 Златко Янков
Н 7 Емил Костадинов   90'
Н 8 Христо Стоичков     84'
ПЗ 9 Йордан Лечков
ПЗ 10 Наско Сираков
ПЗ 16 Илиан Киряков
ПЗ 20 Красимир Балъков
Резерви:
ВР 12 Пламен Николов
З 2 Емил Кременлиев
ПЗ 11 Даниел Боримиров
ПЗ 13 Ивайло Йорданов   84'
Н 14 Бончо Генчев   90'
З 15 Николай Илиев
Н 17 Петър Михтарски
Н 18 Петър Александров
ПЗ 19 Георги Георгиев
Н 21 Велко Йотов
Н 22 Ивайло Андонов
Старши треньор:
Димитър Пенев
ВР 1 Бодо Илгнер
З 4 Юрген Колер
З 5 Томас Хелмер  
З 6 Гуидо Бухвалд
ПЗ 7 Андреас Мьолер
ПЗ 8 Томас Хеслер     82'
ПЗ 10 Лотар Матеус (к)
Н 13 Руди Фьолер  
ПЗ 14 Томас Бертолд
ПЗ 17 Мартин Вагнер     58'
Н 18 Юрген Клинсман  
Резерви:
ВР 12 Андреас Кьопке
ВР 22 Оливер Кан
ПЗ 2 Томас Щрунц   58'
ПЗ 3 Андреас Бреме   82'
Н 9 Карлхайнц Ридле
Н 11 Щефан Кунц
ПЗ 15 Маурисио Гаудино
ПЗ 16 Матиас Замер
Н 19 Улф Кирстен
ПЗ 20 Щефан Ефенберг
Н 21 Марио Баслер
Старши треньор:
Берти Фогтс

Съдийски състав:

Асистент съдии:
Венансио Зарате (Парагвай)
Шандор Мартон (Унгария)
Четвърти съдия:
Неджи Джоуини (Тунис)

Правила в срещата:

  • 90 минути.
  • 30 минути допълнително време, ако е необходимо.
  • Дузпи, ако резултатът все още е равен.
  • Единадесет именувани смени.
  • По три смени най-много.

Статистика редактиране

Статистика[36] България Германия
Голове 2 1
Общо удари 14 24
Удари във вратата 5 7
Притежание на топката 47% 53%
Корнери 5 9
Фалове 13 26
Засади 1 3
Спасявания 6 3
Жълти картони 3 5
Червени картони 0 0

Реакции редактиране

Професионални редактиране

 
Христо Стоичков, който изравнява в 75-та минута, казва след победата, че България няма какво да губи в този двубой.

Старши треньорът на България Димитър Пенев казва: „Напрежението беше голямо, когато играем с отбор като Германия, но повечето от нашите играчи не се уплашиха от немския отбор. Те направиха това, което трябваше да направят, и го направиха много добре.“[9] Авторът на победния гол, Йордан Лечков казва, че за малка страна като България, това е голям успех, но обръща внимание на факта, че българите вече побеждават още в груповата фаза един от фаворите в турнира отбора Аржентина.[9] „Страхотен ден за българския футбол и съвпада с рождения ден на малката ми дъщеря“, възкликва Христо Стоичков[9] и допълва, като определя състоянието на колегите си спокойно и подчертава това, че отборът няма какво да губи и същервеменно отдава наученото от Петър Жеков, Пламен Гетов, Ромарио и Роналд Куман при отбелязването на гола от пряк свободен удар.[22]. Капитанът на България Борислав Михайлов в интервю след срещата казва, че отборът изиграва мача добре тактически и стои добре през първото полувреме, но Германия подценява България, защото играчите на Димитър Пенев не тренират в дните преди срещата.[22] Вратарят изразява и мнение, че отбора на България надиграва този на Германия прези всичко в средата на терена.[35]

Берти Фогтс заявява след загубата, че единствената грешка, която допуска, е че на мястото на Бодо Илгнер не пуска Андреас Кьопке, а капитанът Лотар Матеус изразява разочарованието си от липсата на доверие от страна на треньора.[34] В телевизионно изявление, треньорът критикува остро играчите си, наричайки ги „разглезени младежи, които не са готови да се лишат от нищо“.[37] Треньорът обобщава: „Направихме две сериозни грешки и те ни наказаха за тях. Първо беше, че играчите в тази стена не скочиха или не бяха достатъчно високи; можеха да отразят свободния удар на Стоичков. Второ, Томас Хеслер беше срещу Лечков при победния гол. Хеслер има умения, креативност, енергия и упоритост, но не притежава височина. Само 165 см, той даде всичко от себе си, за да скочи с Лечков пред германската врата, но Лечков е по-висок и взе предимство.“[9] Президентът на Германския футболен съюз Егидиус Браун застава зад треньора с думите: „Това не е залез на боговете, а отпътуване към нови брегове.“[34] Берти Фогтс също не се поддава на натиска от медиите и не подава оставка.[34]

Лотар Матеус казва: „След 1:0 българите бяха изтощени, но забравихме да вкараме втория гол. След това вкараха решаващите голове от две положения.“[34] Въпреки безупречената си игра той не скрива разочарованието с думите си „След 1:0 не се възползвахме от шансовете си. Трябваше да вкараме втория гол, но не го направихме и бяхме жестоко наказани.“[9] Вратарят на Германия Бодо Илгнер казва, че дори не вижда топката: „Това дойде директно, точно над стената. Когато видях удара, беше почти във вратата.[9] „Когато забелязахме, че Хаслер е насаме с Лечков, нещата бяха твърде напрегнати и беше твърде късно да се коригираме“, казва Бодо Илгнер, добавяйки, че кръстът и самият удар с глава са идеално поставени.[9] От друга страна, повечето реакции след срещата в германския лагер са в посока на липса на късмет, грешки в защита и някои пропуски.[9]

В медиите тогава редактиране

Българската национална телевизия отразява широко събитията след мача, в студиото в София показва видео материали от площада пред Националния дворец на културата, където много хора празнуват победата. Там множество известни български общественици и културни дейци дават интервюта пред камерата и хвалят българските национали.[38] Българските медии, които отразяват цялото представяне на отбора по време на турнира излизат с гръмки заглавия и възторжени статии; вестник „7 дни спорт“ публикува цветна снимка направена точно след като Христо Стоичков изстрелва топката към германската врата пред стената от шестима германски играчи и слага заглавие на статията „2:1 Изхвърлихме и световния шампион“.[39] На първите си страници повечето от най-тиражирани печатни издания пишат за срещата; „24 часа“: „Германия падна, ред е на Италия!“, „Стандарт“: „Българи, честито! Повярвахме и победихме!“, „Баба Ванга и Стандарт познаха“, „Разплакахме и Германия“, докато „Демокрация“ смело заключва: „Световен шампион ли е, биме го 2:1“ и се обръща към полуфинала с думите „Италия нека заповяда“.[40] Друг популярен споретен вестник „Старт“, излиза със заглавие „Форца България“ и пише на първа страница, че вече два световни шампион са победени и е ред на Италия.[41] В специализирания си бюлетин „Спорт“, Българската телеграфна агенция обобщава „Невъзможното стана действителност. Българите победиха световните шампиони 34 години след единствената наша победа над Германия в София.“[35]

„Именно това е най-невероятното - екзекуцията на германците бе извършена не от някой футболен гигант като Бразилия, Аржентина или Италия, а от аутсайдера България, която участваше на Световно първенство едва за шести път, а в САЩ постигна първата си победа на състезание от този ранг.“

Германското издание „Спортнюс“ за двубоя.[42]

Няколко часа след края на срещата, Тревър Хейлет от британския вестник „Индипендънт“ определя победата на България като „сензация със сеизмични размери“ и „истинско убийство на гиганти на „Джайънтс Стейдиъм““. В репортажа пише, че отборът, който Димитър Пенев води, пренаписва спортната история на страна, която преди Световното първенство по футбол през 1994 г. не успява да спечели нито един мач на финалите.[43] Медиите в Съединените американски щати обръщат сериозно внимание на победата на България. Лоури Мифлин от „Ню Йорк Таймс“ в деня след мача пише, че Христо Стоичков два пъти казва, че Господ е българин и че „на това световно първенство Пепеляшка със сигурност е българка.“[9] В публикацията се отбелязва, че небляскавият и малко позабравен отбор от Източна Европа, изпраща у дома защитаващия световната си титла германски отбор.[9] Изпълнението от пряк свободен удар на Христо Стоичков, което довежда до изравняване на резултата е наречено почти перфектно.[9] Не е подминат и фактът, че всички футболисти, с изключение на трима играчи играят в големи клубове извън България и се подчертава значението на Христо Стоичков за ФК „Барселона“, Йордан Лечков и Петър Хубчев за „Хамбургер“ ШФ и това на Красимир Балъков за ФК „Спортинг“ (Лисабон).[9] Стивън Гоф от „Вашингтон Поуст“ пише: „В един от най-зашеметяващите катаклизми в историята на Световното първенство, България днес шокира международната футболна върхушка с четвъртфинална победа с 2:1 над защитаващия шампионската титла Германия пред 72 416 невярващи зрители на „Джайънтс Стейдиъм“.“[44] Френската Агенция Франс Прес обръща сериозно внимание на победата на България и класирането ѝ на полуфинал, като припомня и начина, по който българите се класират на Световното първенство в САЩ: „Българите, които се класираха в последния момент в мача срещу Франция, направиха истински подвиг, като елиминираха световния шампион Германия.“[35]

Треньорът на ФК „Барселона“ Йохан Кройф пише в каталунското издание „Ел Периодико“, че България играе „хаотичен футбол“ и определя първенството като скучно, което налага цялостно преосмисляне на футбола. Той дава за пример именно отбора на България, които първи признават недостатъците си. За представянето на българите Йохан Кройф казва, че Красимир Балъков и Йордан Лечков са добри организатори, заедно с двамата добри крайни нападатели Христо Стоичков и Емил Костадинов, но „..останалите не се открояват. Българите играят всеки за себе си.“[45]

Разочарованието за Германия е голямо и опрелено като ненужно.[34] Медиите пишат, че в този турнир формата на Германия е „доста обикновена“ и случилото се на тревата не е чудо[9] и остро се критикува остарялата такитика на треньора.[37] След двубоя по германските телевизии се излъчват кадри от материали преди срещата и се припомят думите на Матиас Замер, който казва, че не знае кой от колегите му кого от българите ще пази, „защото българите играят както си искат“.[46] Удо Латек казва, че България заслужено спечелва срещата и че дузпата, отсъдена за Германия, не съществува. В допълнение той нарича Христо Стоичков „футболен гений“, а Йордан Лечков „плешиво божество“.[47] Други различни световни медии подчертават, какво значение за Световните първенства по футбол означава загубата на Германия. Срещата е описана като „провалът на Маншафт“, което „ще донесе глътка кислород на света на кожената топка“, защото постоянните успехи на Германия на Световни първенства по футбол, въпреки не особения блясък на отбора вече омръзва. Отдава се и огромно значение на отбора на България, като публикацията завършва: „Разбивайки това еднообразие, българите направиха услуга на световния футбол. Действително, добре, че дойдоха на това световно първенство.“[35]

Съвременни оценки в медиите редактиране

Повече от 20 години по-късно, коментаторът на срещата Борис Касабов казва: „За първи път видях германците в такова положение - бяха се предали! А това е крайно нетипично за тях.“[48] Даниел Любомиров нарича успеха „най-великата победа на българския футбол“ и „най-важният мач в историята на българския футбол“.[12] „Мигът на миговете в българския футбол“, е фраза използвана също години след мача в интернет статия.[46] 24 години след победата, българският спортен сайт „Спортал“, в обширен репортаж за събитията добавя: „българския златен миг и германския крах“.[22] Година по-късно, спортният журналист Друми Георгиев определя успеха срещу Германия, като „най-великата победа на футболните ни национали“,[49] докато Борис Проданов му дава прозвището „най-паметният ден в историята на българския футбол“.[50] „Давид срещу Голиат на българския футбол“, е заглавието на статия публикувана в сайта на телевизия „Евроком“ по повод 21 години от срещата.[51] През 2020 г. немскоезичният сайт на телевизия „Евроспорт“, определя загубата на Германия, като „Провалът срещу аутсайдерите от България“ и „едно от най-горчивите поражения за германските национали“.[34]

Последици редактиране

„Добре дошли в обятията на майка България, скъпи футболисти. Българският народ, нашите сънародници в чужбина, в България, нашите съседи ви благодарят за всичко, което направихте през изминалите 30 дни. Вие сторихте за България толкова, колкото не са успели да направят всички дипломати и политици през този век.“

Думи на президента на България Желю Желев от 19 юли 1994 г., при посрещането на футболистите в София.[52]

Победата за България изпраща футболистите на исторически първи полуфинал на Световно първенство[53] и узаконява първия успех над Германия в официална среща.[19] Самата победа в рамките на редовните 90 минути, е и единствената победа на България в историята на елиминационната фаза на турнира, постигната в редовното време.[2] България губи полуфинала от Италия с 2:1 и въпреки незачетената дузпа през второто полувреме, след игра с две ръце на италианския защитник Алесандро Костакурта в наказателно поле,[54] Христо Стоичков реализира дузпа през първото полувреме,[55] с което се изравнява с руския нападател Олег Саленко с шест гола в голмайсторката листа на турнира.[56] Българите губят и мача за третото място от Швеция с 4:0,[57] но всички футболисти са наградени с бронзови медали след края на срещата.[58] Това допълнително повишава националната гордост на българския народ от представянето на футболистите и те са посрещнати като национални герои при пристигането си в София на 19 юли 1994 г., където от Летище София с лимузини всеки един от тях е закаран по булевард „Цариградско шосе“ до Националения стадион „Васил Левски“ за огромно празненство на самия стадион с хиляди привърженици.[59][60][61] През 1994 г. България се намира в дълбока политическа и икономическа криза, свързана с политическите промените след 10 ноември 1989 г., което се отразява негативно на благосъстоянието на гражданите.[62] В този момент, играчите на Димитър Пенев оказват положително влияние сред българите, особено след победата над Германия и след първенството те са наречени „Пеневата чета“, а цялото американско лято на 1994 г. се определя като „Пиянството на един народ“ и остава дълбоко в спомените на българите, които са свидетели на събитията.[52][62][63] „Американското лято“ обединява хората и изкарва много българи да празнуват победите по улиците.[52]

 
Загубата от България, не позволява на Лотар Матеус да подобри рекорда за най-много изиграни мачове на Световни първенства по футбол.

Инерцията, която се създава от успеха в Съединените американски щати, е правилно използвана и България се класира без проблемно на следващите два големи международни форума.[62] Първо на Европейското първенство по футбол 1996 г., когато е в една квалификационна група с Германия и след втори исторически двубой срещу същия съперник, този път в София на стадион „Васил Левски“, България побеждава с 3:2, след като първоначално губи с 0:2; Христо Стоичков на два пъти бележи от дузпи, преди Емил Костадинов да вкара победния гол в 70-та минута.[64][65] Две години по-късно, това поколение футболисти изиграва последния си голям мач. На 10 септември 1997 г. в София, България побеждава Русия с 1:0 с гол на Трифон Иванов с глава при центриране на Христо Стоичков и се класира за Световното първенство по футбол 1998 г. във Франция, където и приключва пътят на това поколение, определено като „златно“, не и без редица конфликти между някои от водещите играчи.[62][66] Въпреки това, това поколение български футболисти оставя силен и траен отпечатък върху футболната общественост в България и голяма част от играчите все още са визитната картичка на страната в международен план,[62] а Христо Стоичков е издигнат до статут на герой в националния отбор.[67] В идеалния национален отбор на България, попадат шестима играчи от титулярите срещу Германия на Световното първенство през 1994 г., сред които са вратарят Борислав Михайлов, защитниците Трифон Иванов и Цанко Цветанов, нападателят Емил Костадинов, полузащитникът Красимир Балъков и нападателят Христо Стоичков. Старши треньорът на отбора Димитър Пенев, също е включен в този състав, макар и като защитник от периода му на играч[68] и е определен като треньор номер едно на 20-и век за България.[69]

В резултат на поражението, Германия не завършва в челната четворка за първи път от 1978 г. и Германският футболен съюз трябва да промени разписанието на полета за връщане, който е насрочен за деня след финала, с шест дни по-късно.[34] „Бундестима“ губи мач на четвъртфинал за първи път 32 години, като последната загуба на тази фаза, е по време на Световното първенство по футбол през 1962 г. в Чили с 0:1 от Югославия.[20] Германия записва първото си поражение на Световно първенство след финала в Мексико Сити през 1986 г.[43] Загубата също така означава най-слабото представяне на страната от Световно първенство от 1962 г.[22] и е елиминирана от Световно първенство преди финала за първи път от Световното първенство по футбол през 1978 г. в Аржентина.[53] Отпадането на Германия, не позволява на Лотар Матеус да постави рекорд за брой изиграни мачове на Световни първенства и той, както Диего Марадона спират на 21 двубоя.[34] Четирима играчи на Германия слагат край на участието си в националния отбор непосредствено след срещата, това са Руди Фьолер, Андреас Бреме, Гуидо Бухвалд и Бодо Илгнер.[34] В дните след мача, писма до Йордан Лечков, който по това време е нападател на германския „Хамбургер ШФ“, го приканват да напусне клуба и заплашват, като се правят опити да се повлияе на ръководството на клуба относно неговото изгонване от отбора.[34] Според Йордан Лечков, този гол проваля кариерата му „Бундеслигата“.[48] Германия се съвзема бързо от неуспеха на турнира и две години по-късно печели Европейското първенство по футбол 1996 г. в Англия,[34] като взема частичен реванш срещу България в квалификациите за шампионата, побеждавайки с 3:1 в Берлин на „Олимпийския стадион“ в мач без значение вече за двата отбора.[70]

Вижте също редактиране

Цитати редактиране

  1. ↑ Moonachie, NJ Weather History // wunderground.com. Посетен на 2023-03-21. (на английски)
  2. ↑ а б Bulgaria National Team Game Results in the Soccer World Cup // thesoccerworldcups.com. Посетен на 2023-03-21. All-time results of games played by Bulgaria National Soccer Team in the FIFA World Cups with details of WC, final score, goals, extratimes, penalties and more.
  3. ↑ grupa 6 (1992-93) - AUT BUL FIN FRA ISR SWE // World Cup 1994 qualifications. rsssf.com. Архивиран от оригинала на 2011-05-11. Посетен на 2023-03-22. (на английски)
  4. ↑ Пешев, Георги. "Господ е българин" или 20 години от чудото на „Парк де Пренс“ // gol.bg, 2013-11-17. Посетен на 2023-03-22. Днес се навършват 20 години от великата победа на България над Франция с 2:1 на „Парк де Пренс“, която класира „лъвовете“ ни на Световното първенство в САЩ 94. (на български)
  5. ↑ Soccer: World Cup winners must qualify for Germany 2006 // irishexaminer.com, 2001-11-30. Посетен на 2023-03-22. Next summer's World Cup winners will have to qualify for the 2006 World Cup in Germany, Fifa have announced. (на английски)
  6. ↑ Germany FR 1 - 0 Argentina // fifa.com. Посетен на 2023-03-22. (на английски)
  7. ↑ Germany in the World Cups: General Stats // thesoccerworldcups.com. Посетен на 2023-03-21. Information about Germany National Team and its appearances in the FIFA Soccer World Cup with stats of games, goals, top scorers, world cups played and won, best and worst performances and much more data. (на английски)
  8. ↑ Germany National Team Appearances in the Soccer World Cup // thesoccerworldcups.com. Посетен на 2023-03-22. Information about Germany National Soccer Team and its performance in the FIFA World Cups with appearances in the WC, games, goals scored, history, standings and more. (на английски)
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш MIFFLIN, LAWRIE. WORLD CUP '94; Bulgaria, a Small Foot in Soccer, Steps Closer to Glass Slipper // WORLD CUP '94. nytimes.com, 1994-07-11. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2023-03-22. EAST RUTHERFORD, N.J., July 10— With the same audacity he uses to score his many goals, Hristo Stoichkov has insisted, twice now, that God is a Bulgarian. (на английски)
  10. ↑ Group D - ARG BUL GRE NGA // World Cup 1994. rsssf.org. Посетен на 2023-03-22. (на английски)
  11. ↑ Nigeria 3 - 0 Bulgaria // fifa.com. Посетен на 2023-03-21. (на английски)
  12. ↑ а б 20 години от първата ни победа на Световно първенство // Спорт. inews.bg, 2014-06-26. Посетен на 2023-03-21. Днес се навършват 20 години от първата българска победа на световни първенства по футбол - на 26-ти юни 1994-та година "лъвовете", предвождани от Димитър Пенев, разгромяват с 4:0 Гърция и прекратяват 32-годишното чакане за успех на най-големия футболен форум. (на български)
  13. ↑ а б Argentina 0 - 2 Bulgaria // fifa.com. Посетен на 2023-03-22. (на английски)
  14. ↑ Дузпи, червени картони, счупена врата и един фантастичен Боби Михайлов (ВИДЕО) // Блиц Архив. blitz.bg, 2018-07-05. Посетен на 2023-03-21. На 5 юли 1994 година националният ни отбор за първи път преминава осминафиналната фаза на мондиал, след като записва успех с дузпи над Мексико. (на български)
  15. ↑ а б в г Mexico 1 - 1 Bulgaria // fifa.com. Посетен на 2023-03-21. Bulgaria win 1 - 3 on penalties (на английски)
  16. ↑ General Information for Germany // national-football-teams.com. Посетен на 2023-03-21. (на английски)
  17. ↑ а б Group C // World Cup 1994. rsssf.org. Посетен на 2023-03-22. (на английски)
  18. ↑ а б в Germany 3 - 2 Belgium // fifa.com. Посетен на 2023-03-22. (на английски)
  19. ↑ а б в Bulgaria national football team: record v Germany // Bulgaria. 11v11.com. Посетен на 2023-03-21. (на английски)
  20. ↑ а б Germany National Team Game Results in the Soccer World Cup // Germany. thesoccerworldcups.com. Посетен на 2023-03-21. All-time results of games played by Germany National Soccer Team in the FIFA World Cups with details of WC, final score, goals, extratimes, penalties and more. (на английски)
  21. ↑ Bulgaria 4 - 0 Greece // fifa.com. Посетен на 2023-03-22. (на английски)
  22. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Разказът за българския златен миг и германския крах // sportal.bg, 2018-06-01. Посетен на 2023-03-21. Четвъртфиналът на Световното първенство в САЩ през 1994 г. между България и Германия е мач от най-висока класа, отекнал шумно в историята и незаглъхнал и до днес. (на български)
  23. ↑ Germany 3 - 2 Korea Republic // fifa.com. Посетен на 2023-03-21. Bulgaria win 1 - 3 on penalties (на английски)
  24. ↑ Kelly, James. The wagging finger, affairs and rare class of Stefan Effenberg // thesefootballtimes.co, 2020-01-14. Посетен на 2023-03-21. It is 27 June 1994 in a sweltering Dallas. Germany are taking on South Korea in a World Cup group match. (на английски)
  25. ↑ Друмчев 2021, с. 169.
  26. ↑ а б в Друмчев 2021, с. 171.
  27. ↑ а б в г Друмчев 2021, с. 173.
  28. ↑ Друмчев 2021, с. 170.
  29. ↑ Друмчев 2021, с. 172 и 173.
  30. ↑ Друмчев 2021, с. 172.
  31. ↑ Quarterfinals // World Cup 1994. rsssf.org. Посетен на 2023-03-22. (на английски)
  32. ↑ Любомиров, Даниел. 19 години от най-великата победа на българския футбол // inews.bg, 2013-07-10. Посетен на 2023-03-21. На тази дата през 94-та година поставихме световния шампион на колене (на български)
  33. ↑ а б в г Bulgaria 2 - 1 Germany // fifa.com. Посетен на 2023-03-22. (на английски)
  34. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т WM 1994: TITELKÄMPFE IM FUSSBALL-ENTWICKLUNGSLAND // dfb.de, 2014-05-17. Посетен на 2023-03-22. Heute: die WM 1994 in den USA. (на немски)
  35. ↑ а б в г д Генка Иванова, Милена Георгиева. България влиза в историята на световния футбол на стадион "Джайънтс" в Ню Йорк на 10 юли 1994 година // БТА - 125 години: от архивите. bta.bg, 2023-07-10. На 10 юли 1994 г. националният отбор по футбол на България записва най-голямото постижение на българския футбол, класирайки се на полуфинала на Световното първенство по футбол в САЩ, след като на четвърфинала побеждава Германия с резултат 2:1. (на български)
  36. ↑ Bulgaria vs Germany live score, H2H results, standings and prediction // World Championship. sofascore.com. Посетен на 2023-03-24. (на английски)
  37. ↑ а б 10 юли 1994: когато Германия загуби срещу България // Спорт. dw.com/bg, 2020-07-10. Посетен на 2023-03-21. 10 юли 1994: германците няма да забравят деня, в който България победи Германия на Световното първенство по футбол в САЩ и стигна до полуфинал. (на български)
  38. ↑ Друмчев 2021, с. 179 и 180.
  39. ↑ Ралчев, Стефан. Как се роди талисманът на Световното в САЩ`94 и за… Данчо Лечков от Изтока // bookmaker-ratings.bg. Посетен на 2023-03-23. (на български)
  40. ↑ Първите страници сами говорят // 24chasa.bg, 2016-04-18. Посетен на 2023-03-23. (на български)
  41. ↑ Форца България // Старт. Посетен на 2023-03-23. (на български)
  42. ↑ ЧУДОТО ОТ 1994: Когато България надви Германия (ВИДЕО+СНИМКИ) // nova.bg, 2018-07-13. Посетен на 2023-03-24. Шок за едните, чудо за другите - до 1994 година България никога не беше печелила мач на Световно първенство.
  43. ↑ а б Haylett, Trevor. Football / World Cup USA '94: Holders beaten by bold Bulgaria: Stoichkov and Lechkov strike with two goals in three minutes to bring Germany's American journey to an abrupt end // Sport. independent.co.uk, 1994-07-10. Посетен на 2023-03-24. BULGARIA yesterday gave the 1994 World Cup, this footballing treasure trove of entertainment and attacking play, a sensation of seismic proportions. (на английски)
  44. ↑ Goff, Steven. BULGARIA IN SEMIS A COMPLETE SHOCK TO GERMANY // washingtonpost.com, 1994-07-11. Посетен на 2023-03-24. EAST RUTHERFORD, N.J., JULY 10 -- In one of the most stunning upsets in World Cup history, Bulgaria today shocked the international soccer establishment with a 2-1 quarterfinal victory over defending champion Germany before 72,416 disbelieving spectators at Giants Stadium. (на английски)
  45. ↑ Друмчев 2021, с. 182.
  46. ↑ а б "От скрина": Когато всички бяхме луди (видео) // sportal.bg, 2015-07-10. Посетен на 2023-03-21. Това е мигът на миговете в българския футбол. (на български)
  47. ↑ Друмчев 2021, с. 181.
  48. ↑ а б Друмчев 2021, с. 176.
  49. ↑ Георгиев, Друми. Незабравимо: 25 години от великата победа на България над Германия в САЩ + ВИДЕО // Национален отбор. gol.bg, 2019-07-10. Посетен на 2023-03-21. Днес се навършват точно 25 години от навярно би най-великата победа на футболните ни национали. (на български)
  50. ↑ Проданов, Борис. На 10 юли разбихме Германия на мондиала САЩ`94! // Спорт. chernomore.bg, 2015-07-09. Посетен на 2023-05-04. Това е и най-паметният ден в историята на българския футбол (на български)
  51. ↑ Бъчваров, Димитър. ДАВИД СРЕЩУ ГОЛИАТ НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ // Любопитно. Посетен на 2023-05-04. ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 21 ГОДИНИ ОТ СЛАВНАТА ПОБЕДА НАД ГЕРМАНИЯ С 2:1 НА САЩ 94 (на български)
  52. ↑ а б в Йоан Колев, Радослав Диков. 1994 г. – Лятото, в което Господ беше българин // bnr.bg, 2015-07-21. Посетен на 2023-03-23. Другото е история като в приказките. (на български)
  53. ↑ а б Bulgaria topple Germany at Giants Stadium (32) 100 great World Cup moments // fifa.com. Посетен на 2023-03-21. Our countdown continues by looking at how Yordan Letchkov and Hristo Stoichkov inspired Bulgaria to a thrilling win over Germany at USA 1994. (на английски)
  54. ↑ Йотов, Станил. Кой попречи на България да стане световен шампион в САЩ‘94? // webcafe.bg, 2018-01-29. Посетен на 2023-03-23. Още след първите 20 минути на мача се разбра едно - националният отбор на България няма изработен план как да бъде опазен Роберто Баджо, актуалният носител на „Златната топка". (на български)
  55. ↑ Bulgaria 1 - 2 Italy // fifa.com. Посетен на 2023-03-21. (на английски)
  56. ↑ 1994 FIFA World Cup USA Awards // fifa.com. Архивиран от оригинала на 2016-08-20. Посетен на 2023-03-23. (на английски)
  57. ↑ Sweden 4 - 0 Bulgaria // fifa.com. Посетен на 2023-03-21. (на английски)
  58. ↑ Ковачев, Павел. ФАКТИ припомня: 16 юли - Преди 27 години България печели бронзовите медали на САЩ'94 // fakti.bg, 2021-07-16. Посетен на 2023-03-21. Самият голмайстор на световното Христо Стоичков изрази публично, 20-години по-късно, че ФИФА не е позволила да играем на финала на Световното първенство в САЩ през 1994 година (на български)
  59. ↑ Друмчев 2021, с. 204.
  60. ↑ България посреща Пеневата чета от САЩ '94! (УНИКАЛНО ВИДЕО) // topsport.bg, 2018-06-12. Посетен на 2023-03-23. Припомнете си отново какво се случи на 19.07.1994 година, когато хиляди радостни българи заляха Цариградско шосе, а след това и трибуните на стадион "Васил Левски", за да посрещнат подобаващо Стоичков и останалите ни "златни" момчета. (на български)
  61. ↑ Посрещане на националите по футбол - 19.07.1994 // youtube.com. Посетен на 2023-03-23. Запис от 19 юли 1994 г. от посрещането на националите по футбол от първенството в САЩ' 94. (на български)
  62. ↑ а б в г д Борисов, Теодор. Спомен за „Лудото футболно лято“ // bulgarianhistory.org. Посетен на 2023-03-21. Българският спорт е имал своите велики мигове на европейската, световна и олимпийски сцена, но нито едно събитие не е предизвикало толкова голям обществен отзвук колкото четвъртото място на националния отбор по футбол на Мондиал’94. (на български)
  63. ↑ Друмчев 2021, с. 207.
  64. ↑ Bulgaria 3 - 2 Germany // uefa.com. Посетен на 2023-03-23. (на английски)
  65. ↑ "От скрина": Втората битка за Сталинград е в София // От скрина. sportal.bg, 2015-01-14. Посетен на 2023-03-23. Близо година след световното първенство в САЩ националният отбор на България изиграва един от най-великите си мачове. (на български)
  66. ↑ "От скрина": Голът на живота на Трифон // От скрина. sportal.bg, 2016-03-28. Посетен на 2023-03-23. "Това беше всичко! Добър ден, Франция! (на български)
  67. ↑ Stoichkov: A gifted bad boy // STOICHKOV. fifa.com. Архивиран от оригинала на 2015-11-25. Посетен на 2023-11-09. (на английски)
  68. ↑ Стоименов, Ивайло. Идеалният отбор на България // webcafe.bg, 2011-09-02. Посетен на 2023-03-21. Христо Стоичков и Красимир Балъков събраха най-много читателски гласове. (на български)
  69. ↑ Треньор №1 на ХХ век Димитър Пенев: България заслужаваше титлата на САЩ'94 // sportal.bg, 2015-07-10. Посетен на 2023-03-23. След два дни една от емблемите на българския спорт Димитър Пенев навършва 70 години. (на английски)
  70. ↑ Euro Qualifying 1996 - Group 7 // footballdatabase.eu. Посетен на 2023-03-23. (на английски)

Източници редактиране

  • Друмчев, Филип. Когато Господ беше българин. Първо. София, България, Сиела, 2021. ISBN 9789542836841. с. 208 + 16 цветни. Посетен на 2023-03-25. В „Когато Господ беше българин“ спортният журналист Филип Друмчев разказва подробно за множеството скандали, тайни, свади, куриози, закачки, премеждия, обрати и геройства, белязали пътя на Пеневата чета до върховете на световния футбол! (на български)

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=България_–_Германия_(Световно_първенство_по_футбол_1994)&oldid=12050778“.