Медийна прозрачност е концепцията за определянето как и защо дадена информация се разпространява по различни медийни канали. Тя е необходима, за да се даде възможност на членовете на обществото да си изградят мнение за стойността, която им носи информацията, идеите и мненията, разпространявани от медиите.[1]

В изследванията на комуникацията една медия се разглежда като прозрачна тогава, когато:

  • налице са много, често конкуриращи се, източници на информация,
  • добре е известен методът за придобиване (доставка) на информацията,
  • каналите на финансиране на медията са публично известни.

Други аспекти на медийната прозрачност включват документация под отворен код, открити срещи с аудиторията, свобода на словото и законодателни инициативи, одити и предоставяне на информация за изразходване на средствата, допитване до рецензенти, и други.

Фактори на медийната прозрачностРедактиране

В изследване от 2003 година на Института за ПР и ИПРА, в рамките на Кампанията за медийна прозрачност, се открояват осем фактора, които влияят върху прозрачността в медиите:

  • добри традиции в самоопределянето на гражданите,
  • изчерпателни антикорупционни закони и ефективното им прилагане,
  • отчетност на изпълнителната власт пред гражданите на всички нива,
  • високи нива на грамотност на населението,
  • високи стандарти в професионалното обучение на практикуващите журналисти,
  • утвърден и действащ журналистически кодекс за професионална етика,
  • свобода на словото, свобода на печата и разпространението на информацията,
  • силна конкуренция между множество медии.[2][3]

Специфични мерки, гарантиращи прозрачност на медиитеРедактиране

В своята Препоръка № R(94),[1] Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръчва включването в националните законодателства на страните-членки на различни специфични мерки, гарантиращи прозрачността на електронните медии и пресата. Част от тези мерки са свързани с разкриване на информация при издаване на лицензи за радио и телевизия, други – с разкриване на информация като следствие от предоставянето на такива лицензи, трети касаят властите, отговарящи за осигуряването на прозрачност при експлоатирането на службите за радио и телевизия. В сектора на печата, се предлага прозрачността в областта на печата да бъде гарантирана с разкриване на информация в следните пет категории:

  1. информация за самоличността на лицата или органите, участващи в издателската структура на дадена печатна медия, а така също и за естеството и степента на участие на тези лица или органи в структурата на медията;
  2. информация за акциите в други медии, притежавани от издателската структура или от участващите в нея лица или органи;
  3. информация, отнасяща се до лицата или органите, които биха могли да упражняват силно влияние върху редакционната линия на медията;
  4. информация за редакторската политика или политическата ориентация на печатната медия;
  5. информация относно финансовите резултати на издателската структура на медията, както и относно тиража и разпространението на изданието.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Препоръка № R(94) 13 на Комитета на министрите до държавите членки относно мерките за насърчаване на прозрачността на медиите, сайт на програма Достъп до информация
  2. International Index of Bribery for News Coverage, Dean Kruckeberg and Katerina Tsetsura, IPR, IPRA, 2003
  3. ПР индустрията и медиите, Десислава Бошнакова, Годишник 2006 на Департамент по Масови комуникации, НБУ, ISSN 1310-8670
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Media transparency“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.