Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за за селото Медовина. За напитката със същото име вижте Медовина (напитка).

Медовина е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

Медовина
Сградата на читалището
Сградата на читалището
Общи данни
Население 733 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,816 km²
Надм. височина 303 m
Пощ. код 7863
Тел. код 06033
МПС код Т
ЕКАТТЕ 47634
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Кметство
   - кмет
Медовина
Стоянка Вълева
(ОБТ, ОСД)
Медовина в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на около 4 км югозападно от Попово, на около 300 м надморска височина, на пътя за град Антоново. Разположено е в равнинна местност. Непосредствено до него преминава ж. п. линията СофияВарна. Землището му граничи с тези на селата: Паламарца, Славяново, Посабина и град Попово. С градовете Попово и Антоново и със селата Славяново и Посабина е свързано чрез асфалтови пътища, а черни пътища го свързват със селата Посабина, Ковачевец и Паламарца.

Селото е образувано от следните четири махали: Горната махала, Богдан махала, Крачол махала и Офе махала.

Кратка историческа справкаРедактиране

Преди Освобождението селото е носило името Балджи Омур Кьой (селото на пчеларя Омур). Под това име селото се среща за пръв път в османски данъчен регистър от 1555 г. През 1573 г. селото е записано отново в данъчен регистър със същото име.

Преди началото на 16 век е носело българското име Глоговиче, но се е намирало в местността Корията (на около 2 км северозападно от сегашното си землище). След появата на смъртоносен мор се е изселило на сегашното си землище. През 16 век е имало и статут на соколарско село с 12 соколари-мюсюлмани.

По време на Освобождението в селото е имало около 30 български и 150 турски къщи. Първоначално българското население избягало по време на сраженията към Лудогорието, опасявайки се от преследванията на черкезите, които тогава грабели и убивали. На 28 ноември 1877 г. в близост до селото (местността Карши махле) се е водило голямо сражение между руските войници и турската войска, в което турците били победени и принудени да отстъпят.

Балджи Омур първоначално е било турско селище, в което през 60-те г. на 19 век започнали да се заселват и българи от Балкана, главно от Еленско.

След 1878 г., но най-много около 1883 г. дошли нови преселници-балканджии от Еленско, Тревненско (колиби Хитровци) и Габровско. Имало заселници и от село Садина, Поповско и други Поповски села.

Българско училище в селото било открито непосредствено след Освобождението, а новата му сграда била построена през 1883 г. Негов патрон става името на Васил Левски. Днес то не функционира, а децата на селото учат главно в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ в град Попово.

Селото имало стара църква, построена през 1860 г., която била ограбена и полусрутена по време на Освободителната война. С нов църковен храм, носещ името на архангел Михаил селото се сдобива едва през 1934 г. Храмът и камбанарията му са ремонтирани и укрепени през 2009 г. със средства на местни дарители и по-малки суми от Българската православна църква и Дирекцията по вероизповеданията;

На 14 август 1934 г. село Балджи Омур е преименувано на село Медовина с министерска заповед.

Турскоезичното население напуска селото на етапи през 1914, 1928 и 1950 г., като малка част от него остава в селото. През 50-те години на 20 век в Медовина се заселват българи и от кюстендилските и врачанските села.

През 2006 г. в селото е изграден „Дом за възрастни с умствена изостаналост и защитени жилища“. В него днес живеят 50 души с различни увреждания, а в защитените жилища пребивават още 15. Домът разполага с всички необходими условия за осигуряване на качествена социална грижа – модерно обзавеждане, стаи за отдих, за усамотяване, за трудова терапия, фитнес, двор с параклис и др.

Старите селски родове са били: Даскалови, Драгошиновите, Игнатевците, Казаковите, Неновите, Райковите, Ралевците, Сапунджиите, Белберите, Саидоглу и др.

РелигииРедактиране

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство;
  • Народно читалище „Иван Иванов“, основано първоначално през 1891 г.;
  • СПИ „Васил Левски“ – закрито;
  • Целодневна детска градина;
  • „Дом за възрастни с умствена изостаналост и защитени жилища“;
  • Църковно настоятелство;
  • Джамия;

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • В землището на селото се откриват останки от различни исторически епохи: праисторически селища и селищни могили, антични селища, могилни некрополи, тракийско светилище, намиращо се на 1 км западно, отляво на асфалтовия път за село Посабина и др.;
  • Църковен храм „Св. Архангел Михаил“, изграден през 1934 г.

Редовни събитияРедактиране

  • Събор на селото – провежда се всяка година през последната неделя на месец октомври
  • Фолклорен празник „Цветница“ – провежда се всяка година.

ЛичностиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4).

ДругиРедактиране

Фолклорна Формация „Цветница“Редактиране

Фолклорна Формация „Цветница“ с Петър Кирилов е формация съставена от две отделни групи:

  • Детска Фолклорна Група „Цветница“ – съставена е основно от деца на възраст между 7 – 16 години, групата представя различни обичаи и народни танци. Създадена е през април 2014 г.
  • Клуб за народни хора и танци „Цветница“ – съставена основно от жени. Създадена е през април 2015 г.

Външни препраткиРедактиране