Медово (дем Преспа)
За другите села с това име вижте Медово.
Мѐдово (на гръцки: Μηλιώνα, Милиона или Μηλιώνας, Милионас, катаревуса Μηλεών, Милеон, до 1926 година Μέδοβο, Медово или Μέδοβον, Медовон[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
| Медово Μηλιώνα | |
|---|---|
| — село — | |
  Медово  Медово  Медово | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 1058 m |
| Население | 2 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 40 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Медово е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Медово (Médovo) е посочено като село в каза Ресен с 15 домакинства и 40 жители българи.[2]
В началото на XX век Медово е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 100 българи християни.[3] След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Медово има 120 българи екзархисти.[5]
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[6]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Медово попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Медово има 20 къщи славяни християни.[7] В 1926 година селото е прекръстено на Милионас.[8] По време на Гражданската война в Гърция в 1949 година населението на Медово се изселва. След войната в селото са заселени власи колонисти от Епир.
В 1925 година в Медово е построена църквата „Свети Николай“.[9] Иконите в нея са от XVIII и XIX век, което предполага, че на нейно място е имало по-ранна църква.[10]
- Преброявания
- 1913 – 130 души
- 1920 – 152 души
- 1928 – 161 души
- 1940 – 209 души
- 1951 – 0 души
- 1961 – 107 души
- 1971 – 47 души
- 2001 – 1 човек
- 2011 – 2 души
ЛичностиРедактиране
- Родени в Медово
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Πλατύ. // Δήμος Πρεσπών. Посетен на 10 януари 2015.
- ↑ Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр.86
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Фотографија[неработеща препратка]
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
