Медово (дем Преспа)

Disambig.svg За другите села с това име вижте Медово.

Мѐдово (на гръцки: Μηλιώνα, Милиона или Μηλιώνας, Милионас, катаревуса Μηλεών, Милеон, до 1926 година Μέδοβο, Медово или Μέδοβον, Медовон[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Медово
Μηλιώνα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1058 m
Население 2 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 40 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Медово е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Медово (Médovo) е посочено като село в каза Ресен с 15 домакинства и 40 жители българи.[2]

В началото на XX век Медово е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 100 българи християни.[3] След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Медово има 120 българи екзархисти.[5]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Медово попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Медово има 20 къщи славяни християни.[7] В 1926 година селото е прекръстено на Милионас.[8] По време на Гражданската война в Гърция в 1949 година населението на Медово се изселва. След войната в селото са заселени власи колонисти от Епир.

В 1925 година в Медово е построена църквата „Свети Николай“.[9] Иконите в нея са от XVIII и XIX век, което предполага, че на нейно място е имало по-ранна църква.[10]

Преброявания
  • 1913 – 130 души
  • 1920 – 152 души
  • 1928 – 161 души
  • 1940 – 209 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 107 души
  • 1971 – 47 души
  • 2001 – 1 човек
  • 2011 – 2 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Медово
  •   Ники и Стоя Стерьовски, гръцки комунистки[11]
  •   Фотия Каранфилова, македонска партизанка[12]
  •   Христо Каранфилов, български революционер от ВМОРО[13]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  6. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Πλατύ. // Δήμος Πρεσπών. Посетен на 10 януари 2015.
  10. Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр.86
  11. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  12. Фотографија[неработеща препратка]
  13. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.