Международна независима комисия за разследване на Винишката трагедия

Международната независима комисия за разследване фактите и обстоятелствата около трагедията във Виница се състои от експерти по патоанатомия и съдебна медицина. Да се включат към нея са поканени единадесет страни в Европа, като само някои са членове на Тристранния пакт.[1]

Постер за Винишката трагедия
Международната комисия за разследване на престъплението

Състав на комисиятаРедактиране

 
Комисията на мястото на трагедията

Експертите са:

  1. Д-р Зойнен; Гентски университет, Белгия.
  2. Д-р Михайлов; Софийски университет, България.
  3. Д-р Песонен; Хелзинкски университет, Финландия.
  4. Д-р Дювоа; Парижки университет, Франция.
  5. Д-р Кацаниджа; Милански университет, Италия.
  6. Д-р Юрак; Загребски университет, Хърватия.
  7. Д-р ден Портен; Амстердамски университет, Холандия.
  8. Д-р Биркле от Букурещ, Румъния.
  9. Д-р Хьоквист от Каролинския институт в Стокхолм, Швеция.
  10. Д-р Кръсек от Братиславския университет, Словакия.
  11. Д-р Орсоз от университета в Будапеща, Унгария.

ИсторияРедактиране

През 1943 г. във Виница е разкрит масов гроб. Разкриването му съвпада с разкриването на злодеянието, извършено в Катинската гора от части на НКВД. Абвера и СД започват разследване на обстоятелствата около трагедията. Предвид съюзническата пропаганда през този период от Втората световна война, ръководството на Райха решава освен създадената група от трима лекари (немец, руснак и украинец) (професор Герхард Шрьодер от университета в Хале, доцент Дорошенко от Виница и професор Малинин от Краснодар) за ексхумирането на телата, да бъде формирана и международна независима комисия от специалисти – авторитетни експерти в областта на патоанатомията и съдебната медицина за разследване на трагедията.

Предварително проучванеРедактиране

След предварителното проучване на тричленката, предвид мащабите на трагедията, са поканени още 13 експерти от различни немски университети. С оглед на опасността да се изкривят фактите по трагедията от съюзническата пропаганда (и в частност от болшевишката такава) по време на войната, се решава да се формира паралелно и международна независима комисия за разследване фактите и обстоятелствата около трагедията във Виница.

Масовите гробовеРедактиране

 
Разпознаване труповете на близките

Разкопаването на разкрития масов гроб започва през май 1943 година на три различни места – в овощна градина на запад от града; в централните гробища и в народния градски парк. Повечето от телата са открити в овощната градина (5644 трупа). След началото на разкопаването на трите места са разкрити 91 масови гробове с 9432 тела, които са ексхумирани. От тях 149 са на жени. Разкопките в народния градски парк не приключват поради стремителното настъпление на Червената армия, въпреки че се предполага, че още много тела на жертви на сталинските репресии са погребани там.

ЗаключениеРедактиране

Международната комисия посещава местата на масовите гробове между 13 и 15 юли 1943 г. Немската комисия завършва доклада си за работата на 29 юли същата година. И двете комисии установяват, че почти всички жертви са умъртвени с два изстрела в задната част на главата (тила) между 1937 и 1938 г.

Други посещения на мястото на трагедията и огласяване на фактитеРедактиране

Освен международната експертна комисия, няколко други чуждестранни делегации посещават местата на масовите гробове във Виница през лятото на 1943 г. Сред тях са политици и други официални лица от България, Гърция, Дания, Финландия и Швеция. Снимки и резултатите от проучването са публикувани в редица страни в Европа. Благодарение на изнесените факти и обстоятелства около трагедията във Виница на българското общество му се прояснява какво може да очаква страната в случай на съветска окупация (виж Народен съд).

Официално погребение на жертвитеРедактиране

Повечето от телата, след като са разпознати, са препогребани с църковна служба за заупокойна молитва от Одеския митрополит Висарион. На траурната служба присъстват много други епископи на православната църква и чуждестранни длъжностни лица.

Паметник на жертвите и паметта за тяхРедактиране

 
Възстановения мемориал във Виница на жертвите на сталинския терор

На мястото на трагедията е издигнат паметник на жертвите на сталинския терор. По-късно съветските власти преобръщат мемориала в „паметник на жертвите на нацисткия терор“, след което напълно го премахват, а на мястото е изграден увеселителен парк. По времето на съветската власт в Съветския съюз и страните от Източния блок всяка информация за трагедията във Виница е табу. По това време единствено украинската диаспора на Запад се осмелява да коментира някои от подробностите по трагедията. Масовите убийства във Виница са официално забранена тема в Украйна до официалното прекратяване на правомощията на комунистическата партия на Съветския съюз на 29 август 1991 година.

Възстановяване на паметника и паметта за жертвитеРедактиране

След възстановяване независимостта на Украйна паметникът на жертвите на червения терор е възстановен, а с него и паметта за жертвите.

Memento moriРедактиране

Българският представител в комисията д-р Михайлов е съден от трети състав на т.нар. Народен съд, където заявява, че протоколът на комисията не отразява истината и че обвинението срещу Съветския съюз е монтирано. Михайлов е оправдан, като му е приписана само „морална отговорност“. [2]

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Amtliches Material zum Massenmord von Winniza, Archiv-Edition 1999 (Faksimile der 1944 erschienenen Ausgabe).
  2. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд; П. Мешкова, Д. Шарланов; ОБВИНЕНИЯТА ПРОТИВ АРХИМАНДРИТИ И ВОЕННИ
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vinnytsia massacre#The investigation commission“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.