Отваря главното меню

Международната организация e организация с международно членство, обсег, значение и участие.

През второто десетилетие на 21 век, в света действат повече от 8000 международни организации (МО) с различни цели, функции и структури. Нарастващият им брой е свидетелство за многото съществени промени в международната система и нуждата от тях.

Възникване и развитиеРедактиране

До 1920-те години броят на международните организации в световен мащаб е около 300, но в навечерието на Втората световна война числеността им достига 620. Постепенно международните организации се утвърждават като институционална форма за осъществяване на многостранно сътрудничество не само чрез бързото увеличение на числеността им, но и чрез разширение на функциите и отговорностите им. Обхващат все повече сфери на международния живот, включвайки в това и все по-голям брой субекти на международните отношения. Влияние върху тези процеси оказва и техническият прогрес, който спомага на трансграничното сътрудничество да се разширява във все повече области. 

На международната система, както и на всяка една друга система, е присъща организираността. Един от най-действените начини да се укрепва и развива редът в системата, да се подобрява нейното функциониране и да се повишава ефективността ѝ са организационните структури. Универсалността на многостранните международни организации ги прави най-подходящи за тази цел.

Част от изследователите и анализаторите на международните отношения поддържат тезата, че единственият начин за ограничаване на реда в световната система е, чрез подобен тип организационни структури. В тази връзка те отреждат особена роля на създаването, развитието и усъвършенстването на световните политически организации на международното общество, която чрез съответните пълномощия и средства да успява да се намесва, когато международния ред бива смутен. Недостатъчната ефективност на международното публично право може да бъде премахната чрез пряката намеса и арбитраж в споровете на една подобна международна политическа организация.

Практиката показва, че избавянето от войните и от световната екологична катастрофа може да се постигне единствено с многостранна и глобална международна организация. Доказателство за това е Организацията на обединените нации (ООН). До този момент освен формата на многостранната световна организация, не е открито друго средство към стабилен мир и световно сътрудничество.

ОпределениеРедактиране

МО е обединение от три или повече субекта на международните отношения, сътрудничещи си чрез система от органи, целящи осъществяването на общи цели. МО е траен и сигурен начин за съединяване на сили и насочването им към общи цели чрез съгласувани действия. Може да се приеме, че в основата на всяка МО стои съюз.

Видове международни организацииРедактиране

МО се делят на два вида – междудържавни (правителствени) и недържавни (НПО, неправителствени организации). Под термина МО най-често се разбира междуправителствена организация, поради по-голямата роля и влияние на правителствените организации. НПО, от своя страна, са по-многобройни, като числеността им расте извънредно бързо и обхващат все повече сфери на международното общуване.

Международни правителствени организацииРедактиране

Най-общо международните правителствени организации са субекти на международното право, главно държави, постоянно работещи в обединения. Имат постоянна структура от органи и възможност да участват в създаването на международноправни норми.

Разграничават се спрямо следните принципи:

  • Кръг на участващите държави: универсални и регионални
  • Компетентност на участниците: организации с обща или специална компетентност
  • Вид на учредяващия ги договор: открити, полуоткрити и закрити

Международният договор, чрез който се създава една междуправителствена организация, представлява и неин устав. В него се посочват целите, условията за членство, органите и техните функции, компетентност и взаимодействие, правата и задълженията на държавите-членки. Възможно е да се създаде международна организация с резолюция на друга международна организация. Пример за това е създаването на междуправителствената организация ЮНИДО (Конференция на ООН за промишлено развитие) с резолюция на Общото събрание на ООН.

Междуправителствените организации са субекти на международното право, но за разлика от държавите, правосубектността им не възниква автоматично, но не е и неограничена, както е при държавите. Уставът на организацията определя принципите на нейната правоспособност. Това че не притежават суверенитет се отразява и на способността им да носят права и задължения, организацията и персоналът им се ползват само от функционални привилегии и имунитети.

Всяка МО има постоянна система от органи:

  • Висши органи – съставени от представители на всички членуващи държави. Изключение са органите, съставени от членове на националните парламенти (Парламентарна асамблея на Съвета на Европа). Най-често решенията се взимат на основата на равенството (една държава – един глас), но са възможни и други решения. Решенията във финансовите органи на ООН се вземат с гласове, поставени в зависимост от финансовото участие на съответната страна. Към правомощията на висшите органи се отнася определянето на общата политика, приемането на бюджета, приемането на проекти на договори, приемане и изключване на нови членове, ревизия на устава и определяне състава на други органи.
  • Изпълнителни органи – постоянни и в ограничен състав. Съставят се на основата на следните признаци, прилагани самостоятелно или в различни съчетания: справедливо географско разпределение, специфични интереси, равно представителство на групи държави с несъвпадащи интереси, финансово участие. Ръководят работата на организацията в периода между сесиите на висшите органи. В повечето организации се наблюдава тенденция към увеличаване ролята на тези органи.
  • Административни органи – състоят се от международни длъжностни лица (чиновници), наети от организацията с договор, ползващи международна защита и отговорни единствено пред нея.

МО имат самостоятелен бюджет и право на собствен флаг и емблема. Техните органи могат да създават правила за поведението на страните-членки, обикновено формират и собствена юридическа система, действаща като вътрешно право, което от своя страна дава големи предимства. Изграждат се структури, ред на отношения и органи на многостранна основа, чието създаване с помощта на двустранни договори би било или несравнимо по-трудно, или изобщо невъзможно. Така например, ако Европейският съвет се опита да уреди отношенията на участващите в него страни само с двустранни договори, вместо разработените в неговите органи и влезли в сила 120 многостранни конвенции, за тази цел би трябвало да бъдат изработени и подписани между участващите в конвенциите държави близо 25 000 двустранни договора.

Студената война предизвика създаването на военнополитически организации, които в този период играха много голяма роля в международната система: НАТО (Организация на Северноатлантическия договор), ОВД (Организация на Варшавския договор), СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ), СЕАТО, СЕНТО, АНЗЮС и други. С края на Студената война и с разрушаването на блоковото разделение на Европа и света много от тях престанаха да съществуват. Заедно с това порасна значението и ролята на междудържавните организации за политическо и икономическо сътрудничество като Европейския съюз, Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и други. Откри се възможност за преустройство и нова роля на НАТО като регионална организация за сътрудничество и колективна сигурност, по смисъла на глава VIII на Устава на ООН.

Известни международни правителствени организации:

  • ООН (Организация на обединените нации)
  • ЮНЕСКО (Организацията на обединените нации по въпросите на просветата, науката и културата)
  • ФАО (Продоволствена и селскостопанска организация при ООН)
  • СПС (Световен пощенски съюз)
  • ИКАО (Международна организация за гражданска авиация)
  • МВФ (Международен валутен фонд)
  • СЗО (Световна организация по здравеопазването)
  • МОТ (Международна организация по труда)

Международни неправителствени организацииРедактиране

Международните неправителствени организации са международни обединения, включващи национални съюзи и асоциации, обществени организации, а също така и физически лица от различни държави, създадени с цел да осъществяват международни сътрудничество в политическата, икономическата и научно-техническата области, както и в областта на религията и спорта. Имат собствен устав, който не е международен договор. Осъществяват дейността си в повече от две държави. Структурата им обикновено се състои от управителен съвет и секретариат, а финансирането им е самостоятелно.

Разлики между международна организация и международен съюзРедактиране

  • Дейностите на структурите на международния съюз са ограничени, като предназначението им е да обслужват самия съюз, за разлика от органите на международната организация, които имат много по-широко предназначение.
  • За разлика от съюзите, организациите постигат целите си не толкова чрез оказване на помощ на страните-членки, които поотделно не са в състояние да постигнат желаните от тях цели, а като въвеждат ред в дейностите и отношенията на субектите, участвали в тях.
  • Съюзите възникват поради дисбаланс на сили, поради противоречие между желаното и възможното, поради въздействие на сили и пречки, намиращи се извън кръга на участниците. Международните организации са резултат от импулс да бъдат задоволени потребности на страните и да създадат ред и съгласуваност на отношенията им с други страни.
  • Съюзите са сътрудничество заради конфронтацията, организациите (освен, когато не са организации, създадени във връзка със съюз) са сътрудничество, което служи за преодоляване на конфронтациите.
  • Съюзът винаги остава силово средство на политика, организациите поначало не са силови средства (макар че могат да бъдат използвани и за много ефективен инструмент в силови отношения).

Разлика между международна организация и конференцияРедактиране

Международните конференции са организация от временен тип. След изпълнението на възложената задача прекратяват съществуването си. За разлика от международните организации, конференциите не се създават по силата на предварителен учредителен договор. Свикват се на основание на политическа договореност между участващите страни. Тъй като нямат устав, работата им се определя от процедурата, правилата се приемат в едно от първите заседания. Създават се специфичен тип системни отношения на сътрудничество между участниците, чиято цел е обсъждането и евентуално решаването на даден проблем или група проблеми. Конференциите имат ограничен брой органи – председател, бюро, президиум, секретариат, комисии, работни групи, чието предназначение е съдействие за резултатното протичане на самата конференция. От сложността на обсъжданите въпроси и степента на близост в позициите на участниците зависи и продължителността на международните конференции.

ИзточнициРедактиране

Орлин Борисов – „Международно публично право“, „Нова звезда“, София, 2011