Отваря главното меню

Междурек (изписване до 1945 година Междурѣкъ; на гръцки: Μελισσουργειό, Мелисургио, катаревуса Μελισσουργειόν, Мелисургион, до 1926 година Μουζδερέκ, Муздерек[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Селото има население от 111 души (2001).

Междурек
Μελισσουργειό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Круша
Надм. височина 339 m
Население 111 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено североизточно от Кукуш (Килкис), в западното подножие на Круша (Крусия).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Междарек с 11 джизие ханета (домакинства). Според документ от 1625 година Междарек има 14 ханета.[2]

В XIX век Междурек е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1834 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Муждерек (Moujderek) е посочено като селище с 55 домакинства, като жителите му са 22 мюсюлмани и 236 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 500 жители българи християни.[5]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Междорек (Mejdorek) е село с 680 жители българи екзархисти и в него работи българско училище с 1 учител и 30 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Междурек са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Мелисургион.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 53 семейства и 177 жители бежанци.[9]

ЛичностиРедактиране

 
Гоце Междуречки.
Родени в Междурек
  •   Борис Митов Иванов (1912 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[10]
  •   Гоце Междуречки (1877 – 1941), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  •   Георги Даскалов (1895 – 1969), български партизанин и кмет на Хасково
  •   Григор Георгиев Пецов (1892 – 1915), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[11] Загинал през Първата световна война.[12]
  •   Данаил Христов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[13]
  •   Доне Трайков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[14]
  •   Кирил Христов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[15]
  •   Киро Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
  •   Константин Гоцев (Костадин Гьорев), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[17]
  •   Коце Стоев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[18]
  •   Мито Христов (1885/1886 – ?), Кукушката чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[19]
  •   Никола Гърков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[20]
  •   Никола Митов (Кольо Митров, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[21]
  •   Петър Николов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[22]
  •   Петър Попов Николов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година[22]
  •   Стоян Междуречки, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.[23]
  •   Христо Иванов (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 4 битолска дружина[24]
  •   Христо Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[24]
Свързани с Междурек

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μουζδερέκ - Μελισσουργειό
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
  3. Μελισσουργείο - Ιερός Ναός Αγ.Γεωργίου. // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 166-167.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.168.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 98-99.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 62
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 151.
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 14
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 766.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 724.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 769.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 157.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 182.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 650.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 773.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 191.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 451.
  22. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 511. Вероятно идентичен с Петър Попов Николов.
  23. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
  24. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 303.