Мезодермата е характерна за всички представители на Bilateria и е един от трите зародишни листа (пласт, слой) наблюдаван в развитието на ранния ембрион. Другите два са ектодерма (външен лист) и ендодерма (вътрешен лист), като мезодермата е междинен слой.[1]

Напречен пререз на кокоши зародиш

Латерална мезодерма

редактиране

Латералната мезодерма се намира в периферията на ембриона.

Разделя се на два слоя, соматичен и висцерален:

  • Соматичния слой формира бъдещата телесна стена.
  • Висцералния слой формира съдовата система и чревната стена.

Пространствата около латералната мезодерма се затварят и се формира ембрионалния целом. Това се извършва под влиянието на BMP-4, секретиран от ектодермата.[2]

Парааксиална мезодерма

редактиране

Парааксиалната мезодерма е част от мезодермата, която се образува странично, непосредствено от двете страни на нервната тръба.

В предната си част се развива в сометомери, а в задната в сомити.[3]

От нея се развиват соматомерите, сомитите и мезодермата на бранхиалната арка.

Междинна мезодерма

редактиране

Междинната мезодерма или междинен мезенхим е вид мезодерма, която е локализирана между парааксиалната мезодерма и латералната мезодерма.

Дава началото на части от урогениталната система (бъбрек и гонади). Различава се от латералната мезодерма по липсата на рецепрори за BMP-4, секретиран от ектодермата.

Източници

редактиране
  1. Ruppert, E.E., Fox, R.S., and Barnes, R.D. Introduction to Bilateria // Invertebrate Zoology. 7th. Brooks/Cole, 2004. ISBN 0030259827. с. 217 – 218.
  2. Tonegawa A, Funayama N, Ueno N, Takahashi Y. Mesodermal subdivision along the mediolateral axis in chicken controlled by different concentrations of BMP-4 // Development 124 (10). 1997. с. 1975 – 84.
  3. Antonio Nanci. Ten Cate's oral histology: development, structure, and function. Elsevier Health Sciences, 2008. ISBN 9780323045575. с. 25–. Посетен на 16 април 2010.