Мекиш
Тази статия е за растението. За селото в Търновско вижте Обединение (село).
Мекишът[2][3] (Acer tataricum – „татарски клен“) е вид дървесно растение от семейство Сапиндови (Sapindaceae). Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[2]
| Мекиш | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Мекиш в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание и разпространение
редактиранеМекишът е сухоустойчив, непретенциозен широколистен вид, обикновено с размерите на храст или ниско дърво. Стъблото му е с диаметър около 20 см (до 50 см максимум), покрито от сива гладка кора, която почти не се набраздява с възрастта. Младите клонки са сиво-червеникави и ребристи. Листата са прости, с яйцевидна форма, дълги до 10 см, целокрайни или със слабо (силно – при азиатския подвид ginnala) изразени дялове от всяка страна. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия и се появяват след разлистването. Цъфти през май и масово се посещава от пчелите за нектар и прашец. Плодът е с успоредни или слабо припокриващи се крилатки.[4][5]
В България се среща навсякъде, самостоятелно или като част от подлеса на различните типове гори и растителни съобщества в равнините и долния планински пояс до 1300 м надморска височина.[6]
Освен значението си като декоративно и медоносно растение, този местен за България вид явор притежава дървесина с добри качества, която обаче не намира голямо приложение заради дребните му размери.[4][5]
Галерия
редактиране-
Кора -
Лист -
Цвят -
Крилатки
Източници
редактиране- ↑ Acer tataricum (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. Архивиран от оригинала на 2019-06-15. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ а б Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. София, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
- ↑ а б Петков, Валентин. Медоносните растения и пчелната паша в България. София, Изд. „Захари Стоянов“, Университетско изд. „Св Климент Охридски“, 2006. с. 344.
- ↑ Асьов Б., Петрова А., Димитров Д., Василев Р., Конспект на висшата флора на България (Четвърто допълнено и преработено издание), Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 44, ISBN 978-954-9959-58-1
