Отваря главното меню

Мелетий[1] (срещат се и формите Милетий, Милети, на гръцки: Μελέτιος, Мелетиос) е гръцки духовник.[2]

Мелетий
Μελέτιος
гръцки духовник
Роден
около 1805 г.
Починал

БиографияРедактиране

Роден е около 1805 година в Цариград, поради което носи прякора Византийски (Βυζάντιος, Византиос), и е роднина на великия патриаршески логотет Николаос Аристархис.[2] През септември 1840 година е ръкоположен за китроски епископ.[2] Подава оставка на 15 октомври 1846 година.[3][4][2] От 1847 до 1849 година е димотишки митрополит.[5]

С разгорещяването на борбата на българите за самостоятелна църква Цариградската патриаршия назначава в 1849 за владика в Дойран Мелетий, който е известен противник на българското богослужение и българското образование. В Дойран Мелетий е наречен от населението Дели Милети (Лудия Милети) заради развратното си поведение. Но българската партия в града, начело с видните граждани Киро Ристенин, Коста Ичков, Хаджи Дине, Христо Бръзицов, Костадин Кьосев и Дине Ампов, успява да спечели в някои празнични дни в катедралния храм да се чете на български. Около 1850 година учител в Дойран е охридчанинът Андроник Йосифчев, който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.[6]

В 1856 година няколко дойрански чорбаджии условят за учител в Дойран светогорския монах Арсений от Галичник, който за пръв път освен на гръцки започва да преподава два дни в седмицата и на български език. С това училище започва и възраждането на българщината в Дойран. След две години Арсений е уволнен от Мелетий.

В подчинения на епископията Кукуш в 1857 година се връща като учител Димитър Миладинов, този път придружен от Райко Жинзифов и двамата за пръв път отварят българско училище в града. Мелетий ги заплашва с афоресване, но е принуден да отстъпи и да приеме появата на българско училище.[7] Според дописка в „Български книжици“ Миладинов и Жинзифов му отговорили:

Владико свети, ако введиме ние в нашите църкви болгарскийот язик, ние со то ни се чини, ни малко не правиме некое богопротивно и лошо дело, но напротив, много богоугодно и душополезно, ибо българскиот язик е наш майкин язик. За тоя молим те, Владико светий, ако ти не земиш труд и попечение да просвещаваш и управляваш според знанието на истинний път, то на крайний мере не препятствувай ни да се просвещаваме.[7]

През 1859 година[2] след дълга борба на дойранчани и кукушани и под заплахата от уния Мелетий е отзован от Дойран.

На 27 януари 1864 година[8] или на 3 февруари 1864 година[2] е назначен на епископската катедра в Правища и заминава за епархията си на 2 април 1864 година.[9] Остава на поста до 25 ноември 1867 година.[10] От 1867 до 1879 година отново заема катедрата в Дойран.[3]

Мелетий отново е поленински епископ от 25 ноември 1867 до 5 март 1879 година.[3][2] След това оглавява Йерисовската и Светогорска епископия[3] до оставката си през януари 1890 година.[2][11] Оттегля се във Великата Лавра на Атон, където умира в януари 1896 година.[2]

БележкиРедактиране

  1. Право, IV, бр.28. Цариград, 1869, стр. 4
  2. а б в г д е ж з и Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος πρώην Ιερισσού και Αγίου Όρους κυρός Μελέτιος. (περ. 1805-1896). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 24 септември 2018.
  3. а б в г Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες. // Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου. Посетен на 9 юли 2013 г.
  4. Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την Τουρκοκρατία. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 89. Посетен на 11 август 2014.
  5. ΙΣΤΟΡΙΑ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ ΔΙΔΥΜΟΤΕΙΧΟΥ, ΟΡΕΣΤΙΑΔΟΣ ΚΑΙ ΣΟΥΦΛΙΟΥ. // Ιερά Μητρόπολη Διδυμοτείχου, Ορεστιάδος και Σουφλίου, 8 септември 2014.
  6. Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12.
  7. а б Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116.
  8. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 229. Посетен на 7 септември 2014.
  9. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 231. Посетен на 7 септември 2014.
  10. Επίσκοποι και Μητροπολίτες Ιεράς Μητροπολης Ελευθερουπόλεως. // Ιερά Μητρόπολις Ελευθερουπόλεως. Посетен на 13 септември 2016.
  11. Μπακαλίδης, Αθανάσιος. "ΣΥΛΕΟΣ ΠΕΔΙΟΝ" "ΘΡΗΣΚΕΙΑ - ΛΑΪΚΗ ΛΑΤΡΕΙΑ". // Посетен на 5 септември 2014.
Кирил китроски епископ
(септември 1840 – 15 октомври 1846)
Григорий II
Висарион димотишки митрополит
(21 януари 1847 – 18 август 1849)
Мелетий
Антим поленински епископ
(18 август 1849 – 1859)
Йеремия
Антим елевтеруполски епископ
(27 януари 1864 – 25 ноември 1867)
Неофит
Партений поленински епископ
(25 ноември 1867 – 5 март 1879)
Теоклит
Теоклит йерисовски и светогорски епископ
(5 март 1879 – януари 1890)
Иларион