Мелики
Мелики или Мелик (на гръцки: Μελίκη) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
|
Мелики Μελίκη |
|
|---|---|
| — село — | |
  Мелики  Мелики  Мелики |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 40 m |
| Население | 3116 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 15 km източно от Бер (Вероя), на надморска височина от 40 m на източния бряг на Бистрица (Алиакмонас).[1]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Мелики е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Мелики (Méliki), Китроска епархия, живеят 690 гърци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Миликъ (Менликъ) е село в Берска каза и в него живеят 400 гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мелик (Менлик) (Melik Menlik) живеят 395 гърци.[4]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мелики остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Мелики е смесено местно-бежанско селище с 43 бежански семейства и 156 жители бежанци.[5]
Селяните се занимават предимно със земеделие, като произвеждат памук и пшеница. Селото е икономическият център на района.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 985[1] | 1007[1] | 1366[1] | 2088[1] | 2220[1] | 2662[1] | 3033[1] | 3245[1] | 3290[1] | 3102 | 3116 |
Побратимени градовеРедактиране
ЛичностиРедактиране
- Родени в Мелики
Тасос Бардзокас (р. 1979), гръцки политик
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 19. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012