Мемоар на Вътрешната организация

„Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация“ (на френски: La Macédoine, et le vilayet d'Andrinople (1893-1903). Mémoire de l'organisation intérieure) е книга, отпечатана от Задграничното представителство на ВМОРО през септември 1904 година на български и през октомври на френски език под заглавието, която има за цел да запознае българската и международната общественост с действителното положение на българското население в европейските части на Османската империя, да разсее заблужденията относно програмата и дейността на ВМОРО, да разкрие причините за националноосвободителната борба и представи в истинска светлина характера, мащабите и разгрома на Илинденско-Преображенското въстание.

„Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация“
Makedonija-i-Odrinsko-1893-1903.pdf
Автор ВМОРО
Първо издание 1904 г.
България
Оригинален език български, френски
Жанр пропагандна
„Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация“ в Общомедия

Поставен на солидна документална основа, подкрепена с конкретни имена, цифри, статистики, и таблици, Мемоарът е първостепенен исторически източник за развоя на македоно-одринското революционно движение за периода 1893 – 1903 и неоспоримо свидетелство за неговия български национален характер. Мемоарът е дело на няколко души, сред които Никола Наумов.[1]

Българското издание съдържа 283 страници, а френското – 277. Приложени са две карти – на Македония в мащаб 1:400000 и на Одринския вилает в мащаб 1:450000. Изданието съдържа шест раздела, някои от които са поделени на глави.

Френското издание на „Мемоара“

В първите два раздела – „Историческа справка“ и „Македонският въпрос (1876 – 1893)“ се проследяват най-важните фази на турско-европейските отношения в периода от Парижкия договор от 1856 година до Берлинския договор от 1878 година и първите прояви на въоръжена съпротива на останалото под османска власт българско население. Авторите на Мемоара застъпват становището, че македонският въпрос е изкуствено създаден от западната дипломация с цел да се премахнат придобивките от Руско-турската война от 1877 – 1878 и да не се допусне създаването на единна българска държава.

Третият раздел – „Революционно движение (1893 – 1903)“ се състои от 13 глави, в които се разглежда създаването и развитието на ВМОРО, възникването на организационни чети и сраженията им с турски войски и потери, Четническата акция на ВМОК през 1895 година и Горноджумайското въстание от 1902 година. Отбелязани са различните форми на турски икономически, политически и духовен гнет и репресивните мерки към българското население. Показан е неуспехът на т. нар. Пъдарски реформи. От публикуваните в раздела материали става ясно, че решението на ВМОРО за вдигането на въстание, взето през януари 1903 година на Солунския конгрес, е неизбежно и обективно подготвено от цялостното положение в Македония и Одринско.

В четвъртия раздел, озаглавен „Въстание“ са изложени обстойно по вилаети и кази бойните действия по време на Илинденско-Преображенското въстание, броят на сраженията и на жертвите, съотношение на силите.

В раздела „Турски зверства и опустошения“ с конкретни числа и факти е представена потресаващата картина на турските репресии над мирното българско население по време на въстанието и непосредствено след него.

В последния шести раздел – „Заключение“ се разглежда международния отзвук от въстанието сред европейската общественост и дипломация, прилагането на т.нар. Мюрщегски реформи през 1904 година и разочарованието на населението от тяхната неефективност. Мемоарът завършва с декларацията, че ВМОРО ще продължи борбата, дотогава, докато международната военна намеса не суспендира турския режим и не въведе нов ред, гарантиращ законността и човешкото съществуване. [2]

След издаването му, Мемоарът е връчен на чуждестранните дипломати в София.[3]

През 2004 година в София Мемоарът е преиздаден фототипно.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 348.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 566.
  3. Цочо Билярски, Валентин Радев, „Д-р Христо Татарчев - Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996