Мераб Мамардашвили
Мераб Константинович Мамардашвили (на руски: Мера́б Константи́нович Мамардашви́ли) е грузински философ, доктор на философските науки от 1968 г. и професор от 1972 г.
|
Мераб Мамардашвили მერაბ მამარდაშვილი |
|
|---|---|
| грузински философ | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Тбилиси, Грузия |
|
|
|
| Образование | Московски държавен университет |
| Философия | |
| Интереси | Философия на науката, философия на езика, философия на съзнанието |
| Повлиян | Рене Декарт, Имануел Кант, Карл Маркс, Марсел Пруст |
БиографияРедактиране
Роден е в семейство на военнослужещ. В 1955 г. година завършва философския факултет при Московския държавен университет.
Мамардашвили е един от основателите на Московската логическа школа (1952 г.).; в школата участват още Борис Грушин, Александър Зиновиев и Георгий Щедровицкий.
Работил в Москва до 1987 г., а после в Грузия. От 1968 г. до 1987 г. е редактор на научното списание „Вопроси философии“ („Философски въпроси“), професор в Московския държавен университет и старши научен сътрудник в Московския философски институт към Руската академия на науките. От 1987 г. до 1990 г. Мамардашвили оглавява департамента на философския институт "Церетели" към Грузинската академия на науките и е професор в Тбилиския държавен университет.
Повлиян от немската класическа философия (по специално от Кант) Мамардашвили обогатява теорията на възприятието. "Сократическият" характер на философията на Мамардашвили най-пълно се разкрива в многобройните лекции, които чете както в Московския, така и в университети във Франция, Германия и други страни.
Умира през 1990 г. в Москва. Погребан е в Тбилиси.
През май 2001 г. в Тбилиси е издигнат негов паметник.
БиблиографияРедактиране
- „Формы и содержание мышления“ (1968)
- „Символ и сознание. Метафизические рассуждения о сознании, символике и языке“ (совместно с А. М. Пятигорским, Иерусалим, 1982)
- „Классические и неклассические идеалы рациональности“ (1984)
- „Как я понимаю философию“ (издание избранных работ М. К. Мамардашвили: доклады, выступления, интервью, статьи. 1990)
- „Картезианские размышления“ (издано в 1997)
- „Кантианские вариации“ (фрагменты лекций, прочитанных в 1982 году в Москве; изданы в 1997)
- „Стрела познания. Набросок естественноисторической гносеологии.“ (издано в 1997)
- „Лекции по античной философии“ (изданы в 1997)
- „Анализ сознания в работах Маркса“ (1968)
- „Проблема объективного метода в психологии“ (1977)
- „Сознание и цивилизация (idem, idem)“(1984)
- „Лекции о Прусте (Психологическая топология пути)“ (издано в 1995)
- „Грузия вблизи и на расстоянии“ (издано в 1995)
- „Необходимость себя. Введение в философию, доклады, статьи, философские заметки“ (издано в 1996)
- „Эстетика мышления“ (лекции, прочитанные в 1986-1987 гг. в Тбилисском университете, изданы в 2000)