Уикипедия

Меретсегер

Меретсегер (или Мертсегер) е тиванска кобра-богиня в древноегипетската религия[1], която отговаря за охраняването и опазването на необятния Тивански некрополис на западните брегове на река Нил, пред град Тива, и най-вече силно охранявата Долина на царете[2][3]. Култът към нея е типичен за Новото царство (1550 – 1070 пр.н.е.).

Меретсегер
тиванска кобра-богиня
Меретсегер в Общомедия

Роля и характеристики редактиране

Меретсегер с йероглифи
mr
r
O34		 W11
r		 B1I12
{{{trans}}}

Името Меретсегер означава „тази, която обича тишината“ във връзка с тишината на пустинното гробище, което охранява или, според друга интерпретация, „любима на онзи, който прави тишина (Озирис)“.

Меретсегер е покровителка на занаятчиите и работниците от Дейр ел-Медина, които построяват и украсяват великите кралски и благородни гробници.[4] Оскверняването на богати царски погребения е факт още през Старото царство (27 – 22 век пр.н.е.), понякога и от самите работници: генезисът на Меретсегер е спонтанната нужда да се идентифицира богиня пазителка на гробниците, както опасна, така и милостива.[5] Нейният култ, също присъстващ в Есна (близо до Луксор), достига своя връх през 18-а династия. Съпругата на фараона от Средното царство Сенусрет III (около 1878 – 1839 г. пр.н.е.) се е наричала Меретсегер; тя е първата, която носи титлата Велика царска съпруга (която се превръща в стандартна титла за главните съпруги на фараоните) и първата, чието име е написано в картуш.

Богинята Меретсегер е била почитана от гилдията на работниците, която много се е страхувала от гнева ѝ. Като местно божество, на нея са посветени само малки скални храмове (като този, разположен на пътеката, водеща към Долината на цариците) и някои стели с молитви и трогателни молби за прошка, както и различни капелети точно в подножието на хълма, посветени на нея.

Снимки редактиране

  •  
    Двойно изображение на Меретсегер (отгоре) и змии (отдолу). Лувър, Париж.
  •  
    Стела с изображение на Меретсегер. Лувър, Париж.
  •  
    Меретсегер на остракон. Египетски музей, Кайро.
  •  
    Стела с жена, боготворяща Меретсегер. Египетски музей, Кайро.
  •  
    Стела с жена, боготворяща Меретсегер над змии. Лувър, Париж.

Източници редактиране

  1. ↑ Pinch 2004, p. 164.
  2. ↑ Hart 1986, pp. 119 – 120.
  3. ↑ Wilkinson 2003, p. 224.
  4. ↑ The British Museum Book of Ancient Egypt (2007), London: The British Museum Press. ISBN 978-0-7141-1975-5. p. 104.
  5. ↑ Hart 1986, p. 119.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Меретсегер&oldid=10995063“.