Отваря главното меню

Меритокрация (от латинското merito, „заслужил“, и старогръцката kratos, „власт“) е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите).

Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика

Меритокрацията е система на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не чрез богатството, потеклото си, това дали са по-привилегировани от други, фактори като социалното положение и политическата власт.

Думата „меритокрация“ също често се използва, за да определи типа на обществото, в което богатството, положението и социалният статус се определят чрез доказване на таланта, уменията и интелигентността, било чрез конкурс или друга демонстрация на идеи и възможности, както и чрез заслужаването на доверие. Задълженията и социалният авторитет трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва, за да охарактеризира и да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите спадове в доходите, богатството и статуса в населението като предназначение за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия.

Терминът „меритокрация“ е използван за първи път в книгата на Майкъл Йънг през 1958 година „Rise of the meritocracy“. Терминът е определен да даде негативна оценка. Социалната система в книгата води до социална революция, при която масите свалят елита.

От друга страна много хора вярват, че меритократичната система е нещо добро за обществото. Привържениците на меритократичната система смятат, че тази система е по-лесна и по-продуктивна от други системи, а освен това позволява да се сложи край на различията като пол, раса или социалните връзки.[1]

БележкиРедактиране