Отваря главното меню

Меричлѐри е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан.

Меричлери
Общи данни
Население 1802 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46,222 km²
Надм. височина 144 m
Пощ. код 6430
Тел. код 03921
МПС код Х
ЕКАТТЕ 47843
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Меричлери
Ангел Колев
(ЕНП)
Меричлери в Общомедия

ИсторияРедактиране

Град Меричлери съществува като селище от 1373 година. За името и основаването му има много легенди и археологически факти. Една от легендите говори, че княгиня Мери от английски произход се излекувала с минералната вода и оставила името си от благодарност на селището. Друга твърди, че тук имало много „мери“ (пасища) и оттам идва името на селището. Името му може да се свърже и с близката река Марица, наричана от турците „Мерич“. Днес най-утвърдено е тълкуванието от арабско-турски: „Мер“ означава „горчиво“, „ич“ в превод е „пия“, а „лери“ е турско понятие за минало причастие. Всичко това е вследствие на горчивия вкус на минералната и другите питейни води в района. Оттук можем да заключим, че името на селището Меричлери означава „горчива вода“.

За произхода и основаването на бившето село Меричлери в летописната книга на ОУ „Димитър Н. Матевски“ от 1899 година четем следното: Селото е основано, когато турците превземат родопските крепости Цепина и Раховица през 1373 година. „Действително оттам бягат от турските зверства три рода Генчоолар, Радиолар и Моллите и се установяват в близост до минералния извор „Соленци“. Открити от турски ловци са заловени и и направени ратаи в чифлика на Али Осман. Местността е наречена „Гяурово“. Разрешено им е да си направят колиби срещу чифлика и така се поставят основите на малкото селце, наречено „Мерич гяур“. Освен това име селяните получили от околните селища името „рупаланци“ на името откъдето идвали. Друго доказателство са говорът и облеклото им. След 170 години съвместен живот, през 1543 година, се убива синът на Али Осман, падайки от коня до една могила, която носи неговото име „Османова чука“. Това дава повод на всички турци да напуснат чифлика и се преселят в околните села и градове. В този период броят къщите „тип-колиба“ нараства от 30 на 50.

Преселвали от района и страната предимно овчари. И сега много от имената на родовете носят имената Овчарови, Загорови, Мекови. Привлечени от качествата на солите от минералната вода, помагащи за оплождането на овцете и увеличавали млеконадоя. Освен многото „мери“ за паша привличали ги и мекият климат, както и защитата от ветровете. По статистически данни през 1877 година Меричлери е имало над 1300 жители и било едно от най-големите села с чисто българско население. [1]

В Меричлери е основана и втората протестантска църква в България.[2] По-късно е създадена и конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[3]

НаселениеРедактиране

Численост на населениетоРедактиране

Преброявания на населението

Численост на населението според преброяванията през годините:[4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 3 165
 
1946 3 285
1956 4 413
1965 4 039
1975 3 245
1985 2 917
1992 2 602
2001 2 193
2011 1 685

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 1685 100.00
Българи 1264 75.01
Турци 12 0.71
Цигани 347 20.59
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 43 2.55

Протести 2010Редактиране

През декември 2010 година става публично известно, че водата в селището е замърсена с арсен и това е известно на РИОКОЗ – Димитровград от май същата година. [6] На 19 декември жители на градчето излизат на протест, който е подкрепен от ПК „Екогласност“ и инициативен комитет „За защита на Меричлери“.[7]

Културни и природни забележителностиРедактиране

ДругиРедактиране

Открити са барелефи до минералния извор на св. Павел и апостол Крас, датиращи от 1350 година. Тук е имало и параклис, унищожен от турците през 1353 г. Те се намират в близост до римския мост от ІІ век. В града има етнографски музей с богата колекция и експонати от историческото минало и настояще на Меричлери. В близост до града има минерален извор. Водата от този извор е трета в света и втора в Европа по съдържание на минерали и химични елементи.[8] Друга забележителност в района е минералният басейн „Соленци“, пълен с лековита вода. Името му е запазено от едно време, именно по този начин се е наричала тогава водата, тъй като освен че е с температура 45 °C, тя е и солена.

БележкиРедактиране

  1. Материалът е подготвен от краеведа и писател Георги Янев („Меричлери в историята и в мен“, 2009).
  2. Росица Ангелова, Баптизмът по българските земи // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.237
  3. www.sesc-bg.org
  4. „Справка за населението на град Меричлери, община Димитровград, област Хасково, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 17 януари 2018. (на български)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 януари 2018. (на английски)
  6. Милена Михова, В Меричлери остават на водоноски неопределено дълго, Дарик Радио, 13 декември 2010 г.
  7. Живка Тодорова, Протестиращите в Меричлери не искат вода от Димитровград – имала манган, Дарик Радио, 19 декември 2010 г.; Живка Тодорова, Гражданско неподчинение организират пак ПК „Екогласност“ и комитетът в Меричлери“, Дарик Радио, 19 декември 2010 г.
  8. Минерална вода Меричлери

ИзточнициРедактиране

  • Г. Кацаров. „За Меричлери“. – В: Известия на Бълг. архех. институт (1924);
  • Летописна книга ОУ „Д.Н.Матевски“ (1899);
  • Г. Янев, „Меричлери в историята и в мен“ (2009).