Месимери (дем Солунски залив)
Тази статия е за селото в Солунско. За селото във Воденско вижте Месимер.
Месимери (на гръцки: Μεσημέρι) е село в Република Гърция, дем Солунски залив, област Централна Македония с 1338 жители (2001).
| Месимери Μεσημέρι | |
| — село — | |
  Месимери  Месимери  Месимери | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Солунски залив |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 110 m |
| Население | 1533 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 575 00 |
| Телефонен код | 2392 |
География
редактиранеСелото е разположено на Халкидическия полуостров, на около 8 километра източно от източния бряг на Солунския залив и южно от град Солун.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеПрез 1715 година е издаден ферман за арестуване на 10 първенци от 9 села в Солунско, сред които и Месимер, заради противодействие срещу събирането на данъци.[1]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Месмери (Mesméri), Касандрийска епархия, живеят 120 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Месимеръ живеят 120 гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Месимер (Messimer) има 150 жители гърци.[4]
В Гърция
редактиранеВ 1912 година по време на Балканската война в Месимери влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Месимери е бежанско селище с 85 бежански семейства и 361 жители бежанци.[5]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Осман Тумбак[6] | Όσμάν Τούμπακ | Ипсома | Ύψωμα[7] | възвишение на ЮЗ от Месимери (126 m)[6] |
Личности
редактиране- Родени в Месимери
Георгиос Сипкас (Γεώργιος Σίπκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[8]
Бележки
редактиране- ↑ Kolovos, Elias. Riot in the Village: Some Cases of Peasant Protest Around Ottoman Salonica, Anastasopoulos, A. (ed.), Political Initiatives “From the Bottom-Up” in the Ottoman Empire, Halcyon Days in Crete VII, A Symposium Held in Rethymno, 9-11 January 2009, Rethymno 2012, p. 52.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)