Месолонгос
Месолонгос, още Мислегощи или Мислегоже (на гръцки: Μεσόλογγος, Месолонгос, до 1927 година: Μεσολογγόστι, Месолонгости[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
Месолонгос Μεσόλογγος | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Костенария |
Надм. височина | 760 m |
Население | 11 души (2021 г.) |
Пощенски код | 500 01 |
География
редактиранеСелото е разположено на 760 m надморска височина,[2] на около 17 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища). На северозапад граничи с костурското село Лучища, на север – с Скалохори (Чърчища), на запад – с Плакида (Лабаница). Построено е на левия бряг на река Беливод (Велос), приток на Бистрица.[3] Състои се от две махали, на 1 km разстояние една от друга.[4]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов името Мислегоже е притежателно прилагателно със суфикс -je (среден род според село) от по-старо *Мислегождже, а то от личното име Мыслегодъ.[5]
В Османската империя
редактиранеВ османските данъчни регистри от средата на XV век Мислогоще е споменато с 33 глави на семейства и трима неженени: Врано, Доган, Гьон, Лалко, Димо, Михал, Димо, Петре, Гин, Мано, Тодор, Йорги, Михал, Яно, Райо, Йорги, Леко, Дапчо, Йорги, Гьон, Згур, Яно, Райко, Михал, Пано, Алекса, Тодор, Яно, Никола, Йорги, Никола, Папа Яно, Стане, Продан, Бале и Тодор, и две вдовици Ирина и Стана. Общият приход за империята от селото е 2412 акчета.[6]
Според Васил Кънчов в края на XIX век Мислегощи е гръкоезично, но конфесионално смесено село, в което живеят 220 гърци мохамедани (валахади) и 200 гърци християни.[7] Административно принадлежи на Населишката каза на Османската империя.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мислогощи е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 88 къщи.[8]
В началото на XX век християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Missligochté има 200 гърци патриаршисти.[9]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Месолонгости (Μεσλογκόστη), Населишка каза, живеят 100 валахади и 250 гърци християни.[10]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Меслогости (Μεσλογόστιον) в 1910 година има две махали със 70 семейства, от които в едната 25 гъркоговорещи мюсюлмани валахади и в другата 45 гъргоговорещи християни. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици мъже.[11]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Мислогоже е обозначено като гръцко селище.[12]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мислегощи остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μεσολογκότσιον са регистрирани 295 жители.[13]
В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място в Горната махала на селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 29 семейства или 101 души.[14] Понтийците си построяват църква „Свети Николай“. В енорията има и стар храм „Свети Николай“, построен от бежанците до джамията.[4]
В 1927 година името на селото е сменено на Месолонгос.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[15]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Пистория[3] | Πιστορία | Диава | Διάβα[16] | река на С от Месолонгос, ляв приток на Беливод[3] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 295[2] | 429[2] | 337[15] | 382[15] | 285[15] | 249[15] | 140[15] | 148[2] | 126[2] | 76 | 40 | 11 |
Личности
редактиране- Родени в Месолонгос
- Атанасиос Космас (1860 – 1931), гръцки просветен деец и революционер
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 343. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 182.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 88
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 344. (на македонска литературна норма)
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)