Металообработката е технологичен процес на изменение на формата, размерите и качеството на детайли, изработени от метали и сплави, като се спазват определени допуски и качество на обработваните повърхности. Процесите покриват широка гама от дейности свързани с производството на от кораби, самолети и други до бижута. За обработката на металите се използват различни методи:[1]

  • Леене
  • Обработка чрез налягане
  • Механична обработка
  • Заварка на металите
Струговане на метален прът върху струг

Възникване редактиране

Древните цивилизации са познавали седем метала. Подредени по своя редокспотенциал те са следните:

  • Желязо +0.44 V,
  • Калай +0.14 V
  • Олово +0.13 V
  • Мед −0.34 V
  • Живак −0.79 V
  • Сребро −0.80 V
  • Злато −1.50 V.

Този параметър е важен, защото представлява един индикатор за това колко стабилно е свързването на метала в състава на рудата. Желязото е доста по-стабилно от другите метали, докато златото е с много по-ниска стойност от останалите. Това е причината златото да се открива като самороден метал в природата и може да се обработва директно. Във Варненският халколитен некропол е открито най-старото технологично обработено злато в Европа и света, датирано в края на V – началото на IV хил. пр. Хр. Желязото започва да се обработва от хората по-късно.

Източници редактиране

  1. архивно копие, архив на оригинала от 24 март 2016, https://web.archive.org/web/20160324231829/http://www.metalurgu.ru/content/view/282/216/, посетен на 26 декември 2020