Отваря главното меню
Напречно накланяне на плаващ съд. Метацентъра е обозначен с M. Центъра на величината е обозначен с B

Метацентър (от на гръцки: μετα – през и на латински: centrum – средоточие) – център на кривата на траекторията, по която се премества център на величината в процеса на накланяне на съда.

При малки наклони на съда (примерно, до 10 градуса) метацентъра може да се приеме като неподвижен, при големи наклони метацентъра започва да се премества.

Издигането на метацентъра над центъра на тежестта на съда се нарича метацентрична височина.

В „Теория на кораба“ има два метацентра:

  • при накланяне на съда по напречната плоскост (крен), метацентъра е напречен, или малък.
  • при накланяне на съда по надлъжната плоскост (диферент) – надлъжен, или голям.

На практика съда се накланя и по двете плоскости и ако в този случай се определи метацентъра, то той ще лежи над напречния, но под надлъжния. От тази гледна точка метацентричните височини, разглеждани в теорията, са пределни.

Външни препраткиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Справочник по теории корабля: В трёх томах. Том 2. Статика судов. Качка судов / под ред. Я. И. Войткунского. – Л.: Судостроение, 1985. – 440 с.
  • Семенов-Тян-Шанский В. В. Статика и динамика корабля. Л. Судостроение, 1973
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Метацентр“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.