Метежът на британския кораб „Баунти“ избухва в южната част на Тихия океан на 28 април 1789 г.

Курсове в Пасифика (1788-1790):
  курсът на „Баунти“ до Таити и до мястото на метежа, 28 април 1789 г.
  курсът на баркаса на Блай до Тимор, 2 май – 14 юни 1789 г.
  курсът на „Баунти“ след бунта от 28 април 1789 г.

Недоволният корабен екипаж, предвождан от лейтенант Флетчър Крисчън, завзема управлението, като отстранява капитана на кораба лейт. Уилям Блай и го оставя с 18 негови поддръжници с баркас в открито море. Метежниците се заселват на островите Таити и Питкерн. Лейт. Блай преплава над 6500 km с баркаса в открито море, докато достигне безопасно място, а след това информира началниците за подвеждане на бунтовниците под отговорност.[1]

„Флетчър Крисчън и бунтовниците изгонват лейтенант Уилям Блай и още 18 души“. Картина на Робърт Дод от 1790 г.

„Баунти“ отплава от Англия в края на 1787 г. с мисията да събере и превози фиданки на хлебно дърво от Таити до Антилите. По време на 5-месечния престой в Таити голяма част от екипажа живее на брега и създава взаимоотношения с местните полинезийци, което довежда до разваляне на военната дисциплина на моряците. В същото време отношенията между Блай и екипажа му се влошават, след като той започва да раздава все по-строги критики и наказания, като Крисчън е сред най-честите му мишени. Отплават в морето и след 3 седмици Крисчън и другите метежници изхвърлят Блай от кораба му. На борда на кораба остават 25 души, включително и лоялисти, задържани против волята им, както и други, за които няма място на баркаса.

След като Блай достига Англия през април 1790 г., Адмиралтейството изпраща кораба „Пандора“ с цел да се заловят бунтовниците. 14 от тях са задържани в Таити и са хвърлени в килиите на кораба, който продължава безуспешно да търси останалите от групата на Крисчън, които се укриват на островите Питкерн. След като поема обратно към Англия, „Пандора“ засяда на плитчина в Големия бариерен риф, при което загиват 31 души от екипажа и 4 затворници. Оцелелите 10 затворници достигат Англия през юни 1792 г. и са изправени пред военен съд. Оправдани са 4 метежници, помилвани са 3-ма, а други 3-ма са обесени.

Групата на Крисчън остава неразкрита на Питкерн до 1808 г. При откриването на групата единственият оцелял метежник е Джон Адамс. Всичките му другари, включително и возачът им Крисчън, или са убити от полинезийските им придружители, или са се убили един друг. Срещу оцелелия Адамс не са предприети никакви действия. Наследници на метежниците и таитянските им пленници живеят на островите Питкерн и до днес.[2]

Източници редактиране