Метод на молекулните орбитали

Методът на молекулните орбитали (ММО) е квантовомеханичен метод за обяснение на химичната връзка в молекулата. За целта цялата молекула се разглежда като единна многоатомна система, изградена от атомни орбитали и получените чрез линейна комбинация от тях (т.нар. ЛКАО – линейна комбинация на атомните орбитали), многоцентрови молекулни орбитали.

Необходимо условие, съгласно метода на молекулните орбитали, за възникване на химични свързване между атоми е броят на електроните на свързващите молекулни орбитали да е по-голям от броя на електроните в антисвързващите.[1]

Образуване на молекулата на водорода

редактиране
 
Диаграма, показваща формиране на молекулни орбитали на H2 от атомните орбитали на два водородни атома

При образуване на молекулата на водорода всеки водороден атом участва с по един електрон. От двете 1s-атомни орбитали се образуват две двуцентрови молекулни орбитали σ-МО с по-ниска енергия (свързваща МО) и σ*-МО (антисвърваща МО) с по-висока енергия от изходните АО. Двата електрона заемат по-ниската по енергия σ-МО. Електроните трябва да са с противоположни спинове, тъй като принципът на Паули се спазва и при МО. При прехода 1s-АО на σ-МО всеки електрон отдава енергия. Енергията на образуваната молекула е по-ниска от сумата от енергиите на двата водородни атома.[1]

Източници

редактиране
  1. а б Киркова, Елена. Обща Химия. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001. с. 103.

Вижте също

редактиране