Отваря главното меню

Мехмет Али Агджа (на турски: Mehmet Ali Ağca) е турски терорист от националистическата организация Сиви вълци, който стреля по папа Йоан Павел II на площад Свети Петър на 13 май 1981 г.

Мехмет Али Агджа
турски терорист
Роден

Уебсайт

Ранни годиниРедактиране

Агджа се е определял като наемник без политическа ориентация, който е готов да направи всичко за пари, въпреки че това противоречи на личната му история.

Агджа е роден в село Исмаили, окръг Хекимхан на турската провинция Малатия. Като младеж става дребен престъпник и член на улични банди. По-късно се занимава с контрабанда между Турция и България.

„Сивите вълци“Редактиране

През 1977 година преминава обучение в палестински лагер южно от Бейрут, организиран от венецуелския терорист Карлос Чакала с участието на български и източногермански инструктори.[1] По-късно отива в Сирия, където получава двумесечна подготовка по оръжия и терористка тактика. Самият той твърди, че това е било заплатено от българското правителство. След обучението започва да работи за крайнодясната турска групировка „Сивите вълци“, която по това време се занимава с дестабилизиране на Турция, което води до военния преврат от 1980 г. Има различни мнения по въпроса дали ултранационалистите Сиви вълци са използвани от ЦРУ или от българските тайни служби с тази цел, въпреки че достоверни източници посочват, че те са инфилтрирани и манипулирани от шпионски мрежи на Гладио, тайна структура на НАТО.

На 1 февруари 1979 в Истанбул по заповед на Сивите вълци той убива Абди Ипекчи, редактор на умерено левия вестник „Миллиет“. Заловен е с помощта на информатор и е осъден на доживотен затвор. След шест месеца в затвора той бяга с помощта на Сивите вълци в България, която по това време е база за операциите на една важна турска мафиотска групировка. Според журналистката Люси Комисар при убийството от 1979 г. Мехмет Али Агджа е работил с Абдула Чатлъ, известен агент на Гладио, който „по-късно според сведенията помага за организирането на бягството на Агджа от един военен затвор в Истанбул, а някои твърдят, че Чатлъ е замесен дори и в опита за убийство на папата“. Според Ройтерс Агджа е „избягал с предполагаема помощ на симпатизанти на службите за сигурност“. Люси Комисар добавя, че на сцената с катастрофата на Мерцедеса, при която Чатлъ умира, той е намерен с паспорт на името на Мехмет Йозбай – име, което е използвано и от Мехмет Али Агджа.

През юли 1980 година Агджа се появява в София, където остава 50 дни. Тук той се среща с турски и сирийски контрабандисти, работещи за Държавна сигурност, от които се снабдява с пистолета, с който по-късно стреля по папа Йоан Павел II, и с фалшив паспорт на името на Фарук Озгун. С него той напуска страната и през следващите месеци пътува безразборно, посещавайки над десет европейски страни.[1]

Атентат срещу Йоан Павел IIРедактиране

Агджа е фактическият извършител на атентата срещу главата на Римо-католическата църква. Осъден е на доживотен затвор през юли 1981 г. По молба на папата е помилван от италианския президент Карло Чампи (Carlo Azeglio Ciampi) през юни 2000 г.

След излежаване на 19 години лишаване от свобода в Италия и още 5 години в Турция за убийството на редактор на ляв вестник през 1979 г. в Турция, той накрая е освободен от турския затвор предсрочно на 12 януари 2006 г. Веднага следвало да се яви на военна комисия, тъй като не бил отбивал военната си служба.

Няколко дни по-късно, след масови протести от турското правителство и медиите, на 20 януари 2006 г. Върховният касационен съд на Турция отменя решението за освобождаването му след обжалване от Министерството на правосъдието и същия ден той е отново арестуван. Обжалването закъснява с няколко дни поради мюсюлманския празник Курбан байрам. Върховният съд решава да не се приспадат четирите години, излежани в Италия, от присъдата на Агджа, поради което той трябва да остане в затвора още 4 години, Главният прокурор не използва правото си да оспори решението на съда. През 2010 г. Агджа е окончателно освободен.

БележкиРедактиране

  1. а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 296 – 298.