Мешеища

селище в Северна Македония

Мешеища или понякога книжовно Мешевища (произнасяно в местния говор Мешеишча, на македонска литературна норма: Мешеишта) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Мешеища
Мешеишта
      
Герб
41.2386° с. ш. 20.7767° и. д.
Мешеища
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областСтружко поле
Надм. височина904 m
Население779 души (2002)
Пощенски код6342

География

редактиране

Селото е разположено северно от Охрид на левия бряг на река Сатеска, при изхода на реката от Дебърцата.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Мешеища (Méchéischta) е посочено като село с 85 домакинства с 6 жители мюсюлмани и 238 жители българи.[1]

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1899 година.[2]

Според Васил Кънчов в 90-те години на XIX век Мишеища е хубаво село с около 50 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мешейща е населявано от 900 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мешеишча е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак със 119 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мишеища има 1040 българи екзархисти и селото функционира българско училище.[6]

В 1978 година е осветена църквата „Свети Никола“. На 2 август 2002 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски освещава и поставя темелния камък на манастира „Свети Илия“.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 779 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 776
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 2

До 2004 година селото е център на община Мешеища.

Личности

редактиране
Родени в Мешеища
  •   Горазд (псевдоним), ръководител на селския революционен комитет през 1907 година[8]
  •   Иван Андреев (1853 – 1922), български опълченец
  •   Наум Радически (1953 – 2014), писател от Република Македония
  •   Паун Богданов Бушинов, български революционер от ВМОРО[9]
  •   Стефан Неделков, български революционер[10]
  •   Стоян Караджата, български революционер от ВМОРО, ръководител на мешеищката селска чета през Илинденско-Преображенското въстание, участва в нападението срещу турския лагер в местността Сирулски рид край Сируля на 21 юли[11]
Починали в Мешеища
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  2. а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
  8. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
  9. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. Патилата на една група четници отъ Дебърско въ Сърбия (Спомени на бившия четникъ Никола Боровъ Кокалевски) // Илюстрация Илиндень 5 (6 (46). София, Издание на Илинденската Организация, май 1933. с. 10.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 159.