Мигел Муньос Мозун (на испански: Miguel Muñoz Mozún), (роден на 19 януари 1922 г. – починал на 16 юли 1990 г.) е бивш испански футболист, и треньор по футбол. Със спечелените пет Купи на европейските шампиони (три от които като състезател и две като треньор) се превръща в една от най-великите клубни легенди на Реал Мадрид. Това е и треньорът задържал се най-дълго начело на „белия балет“ в продължение на цели 14 години, рекорд неподобрен.

Мигел Муньос
Лична информация
Роден
Miguel Muñoz Mozún
19 януари 1922 г.
Починал16 юли 1990 г. (68 г.)
Мадрид, Испания
ПостПолузащитник
Юношески отбори
1940 – 1941
1941 – 1942
1942 – 1943
Испания Феровиара
Испания Хирод
Испания Империо
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1943 – 1944
1944 – 1946
1946 – 1948
1948 – 1958
Испания Логронес
Испания Расинг Сантандер
Испания Селта Виго
Испания Реал Мадрид
?
?
36
223
?
?
(1)
(23)
Национален отбор
1949
1948 – 1955
Испания Испания Б
Испания Испания
1
7
(0)
(0)
Треньор
1959
1959 – 1960
1960 – 1974
1969
1975 – 1976
1977 – 1979
1979 – 1982
1982 – 1988
Испания Реал Мадрид
Испания Реал Мадрид Кастилия
Испания Реал Мадрид
Испания Испания
Испания Гранада
Испания Лас Палмас
Испания Севиля
Испания
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Мигел Муньос в Общомедия

Състезателна кариера редактиране

Състезателната му кариера стартира в аматьорските Феровиара, Хирод и Империо чиито епипи носи в периода 1940 – 1943 г., играе на поста полузащитник. В професионалния футбол има кратки престои в отборите на Логронес и Расинг Сантандер. Звездата му изгрява с тима на Селта Виго с когото през 1948 г. играе финал за Купата на Краля (тогава турнира носи името „Купа на Негово Превъзходителство Генералисимост“ на испански: Copa de Su Excelencia El Generalísimo or Copa del Generalísimo), като отбелязва първото попадение във финала, загубен от Севиля с 1:4.[1] След края на сезона е привлечен в отбора на Реал Мадрид за да се превърне в една от клубните легенди на „Кралския балет“ с който печели последователно първите три шампионски титли на Европа в историята на клуба, както и четири титли на Испания. В два от финалите на КЕШ (1955 – 56 и 1956 – 57) води отбора с капитанската лента, а съотборници са му другите клубни легенди Раймон Копа и Ди Стефано.[2][3] Прекратява състезателната си кариера през следващата година на 36-годишна възраст.

Записва и седем мача с екипа на националния отбор.

Треньорска кариера редактиране

Започва като треньор във втория отбор на Реал, който по онова време се нарича (на испански: Agrupación Deportiva Plus Ultra), преди да е назначен за треньор на представителния отбор през 1959 г. Първият му престой е твърде кратък, но вторият влиза в клубната история като най-дълъг престой начело на „белия балет“. Под негово ръководство за 14 сезона клубът печели цели девет титли в Примера дивисион, от които пет последователни (1961 – 65). Печели още две титли на Европа, първата след разгромна победа със 7:2 над Айнтрахт Франкфурт, а другата с 2:1 е над Партизан Белград. Има и два загубени финала от същия турнир с 3:5 от Бенфика Лисабон и 1:3 от Интер. През 1960 г. печели и Междуконтиненталната купа след нулево равенство и победа в реванша с 5:1 над уругвайския Пенярол. По това време освен бившият му съотборник Ди Стефано в отбора играе и Ференц Пушкаш. През 1971 г. има и един загубен финал от турнира за Купата на носителите на национални купи срещу Челси, след равенство 1:1 и загуба 1:2 в реванша.

В резултат на тези успехи Мигел Муньос става първият в света, който печели Купата на европейските шампиони като състезател и треньор. По-късно неговия пример ще последват Джовани Трапатони, Йохан Кройф, Карло Анчелоти, Франк Рийкард и Хосеп Гуардиола. Напуска поста си през 1974 г. като се превръща в най-успешния треньор на клуба, както и най-дълго задържалият се на поста си.[4] Следват още седем сезона начело на клубовете Гранада, Лас Палмас и Севиля.

След края на Световното първенство по футбол през 1982 г. поема испанския национален отбор с когото играе финал на Европейското първенство през 1984 г., загубен с 0:2 от Франция на Мишел Платини[5] Води „Ла Фурия“ и на Световно първенство в Мексико 1986, където отпада на 1/4 финалите след изпълнение на дузпи (5:6, в редовното време 1:1) от състава на Белгия.[6]

На 16 юли 1990 г. след продължително боледуване Мигел Муньос почива на 68-годишна възраст в Мадрид,[7]

Успехи редактиране

Като футболист:

  Селта Виго
  Реал Мадрид

Като треньор:

  Реал Мадрид
  Испания
  Гола на Мигел Муньос (Купа на краля 1948 г. Селта Виго-Севиля) 0000


Бележки редактиране

Външни препратки редактиране