Миглена Николчина
Миглена Николчина е българска литературна критичка, феминистка и психоаналитичка. Професорка в Софийския университет. Пише стихотворения и разкази.
Миглена Николчина | |
българска поетеса, литературна изследователка и феминистка | |
Като член на журито на литературната награда „Иван Николов“, 22 декември 2010 | |
Родена |
10 ноември 1955 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учила в | Софийски университет |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, разказ |
Известни творби | Асимволия (1995) |
Семейство | |
Баща | Илия Николчин |
Съпруг | Марин Маринов |
Деца | Никола Маринов |
Уебсайт | |
Миглена Николчина в Общомедия |
Биография
редактиранеМиглена Николчина е родена на 10 ноември 1955 г. в с. Ружинци, Белоградчишко. Неин баща е писателят и журналист Илия Николчин
Университетска кариера
редактиранеКандидат на философските науки (доктор) (1984) и доктор по английска литература на Университета на Западно Онтарио, Канада (1993). Асистент (1984), главен асистент (1989), доцент (1994) и професор (2012) в Софийския университет. Николчина е специализирала в Централноевропейския университет в Будапеща (1998), в Института за хуманитарни науки във Виена (2001) и в Института за академични изследвания в Принстън (2001 – 2002). Директор на Програмата за род и култура в Централноевропейския университет, Будапеща (1998 – 2000). Ръководител на Катедра по теория и история на литературата към Факултет по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ (2005). Преподавател в магистратурите по Литература (Катедра по теория и история на литературата) и Социални изследвания на пола (Философски факултет).
Автор и редактор
редактиранеОт началото на 1980-те публикува критически и литературоведски анализи, статии, предисловия.
Главен редактор на „Литературен вестник“ през 1990-те.
Създател и главен редактор на списание „Алтера“ – списание за пол, език, култура (2005 – 2006), а също и главен редактор на списанието за философия, социални науки и хуманитаристика „Алтера академика“ (2007 – 2008)[1] (Алтера и Алтера академика са две различни издания на издателство Алтера).
Член на журито на конкурса за SMS-поезия на М-тел от първото издание (юни 2004)[2] през второто (юни 2005)[3] и третото (юни 2006)[4], чак до последното четвърто издание (юни 2007)[5].
Семейство
редактиранеСъпруга на Марин Маринов, заместник-министър на промишлеността (при министър Александър Божков) в правителството на Иван Костов и член на бордовете на директорите на Кремиковци, назначен от Костов, отговарящ за приватизацията му,[6] на Хебросбанк и на „Булгартабак“. Съветник по евроинтеграцията към Министерски съвет.
Майка на Никола Маринов.
Библиография
редактиране- Поезия
- 1985 – Три след полунощ. София: Народна младеж, 64 с.
- 1993 – Скръб по Далчев. София: Лице и Свободно поетическо общество.
- 1995 – Асимволия: десет стихотворения. София: Лице.[7]
- 1998 – Кратки разкази за любовта и писането[8]
- 2008 – Градът на амазонките. Пловдив: Жанет-45[9][10][11]
- Разкази
- 1990 – Билет за Вега
- Теоретични изследвания
- 1988 – Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 152 с.
- 1992 – Човекът – утопия. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 120 с.
- 2002 – Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература
- 1997 – Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 200 с. (Преведена е на английски, руски, унгарски и македонски.)
- 2003 – ((ru)) Значение и матереубийство. Традиция матерей в свете Юлии Кристевой, Изд. Идея-Пресс.
- 2004 – ((en)) Matricide in Language: Writing Theory in Kristeva and Woolf, Other Press (NY) Корица на книгата
- 2004 – ((hu)) Jelentés és anyagyilkosság, Balassi Kiado ISBN 963-506-586-8[12]
- 2012 – Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Фондация „Литературен вестник“, 2012. Преведена е на английски език.
- 2014 – Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса. ИК „Жанет 45“, Пд.[13]
- Съставителство и редакция
- 1997 – Времето на жените: англо-американски и френски феминизми, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“
- 1998 – Теменуги. Другият роман на Яворов, „Литературен вестник, София
- 2010 – Moon Lake, изд. Алтера, София
- Преводи
- Емили Дикинсън
- Уолт Уитман
- Огдън Неш
- Значими публикации в периодиката
- „Жестокост и уязвимост“, в. „Студентска трибуна“, 1989, бр. 39.
- „Младежта на романтизма“, сп. „Младеж и общество“, кн.1 – 2, 1989, с.60 – 69.
- „Born from the Head: Reading Woolf via Kristeva“, „Diacritics“, 21.2 – 3 (1991): 30 – 42.
- „Изгубената територия: Притчи за изгнанието у Юлия Кръстева“, сп. „Lettre Internationale“, Пролет 1993, с.54 – 60.
- „Юлия Кръстева: полилогическият облог“, сп. „Литературна мисъл“, бр.4, 1993, с.16 – 44.
- „Женска кръв: щрихи към едно оцеляване“, сп. „Литературата“, бр.3, 1994.
- „Родословие на безмълвието: смисъл, пауза и женско писане“, сп. „Литературна мисъл“, бр.3, 1994, с.117 – 130.
- „Изпаряване на морето: „женственост“ и „мъжественост“ в лириката на Блага Димитрова“, сп. „Литературата“, кн. 7, 1997, с.129 – 139.
- „Семинарът: начин на употреба“, сп. „Критика и хуманизъм“, 14/2, 2002, 79 – 107.
- „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, сп. „Критика и хуманизъм“, кн. 22, 2006, с.73 – 92.
Източници
редактиране- ↑ „Алтера академика“: Редакционна колегия Архив на оригинала от 2011-12-25 в Wayback Machine.
- ↑ Теодора Гатева, „Наградиха спечелилите от първия конкурс за sms-поезия“, в. „Сега“, 11 юни 2004 г.
- ↑ Биляна Атанасова, „Втори национален конкурс за sms-поезия“, електронен бюлетин Културни новини, 25 ноември 2005 г.
- ↑ „За трети път – конкурс за sms поезия“, vesti.bg, 16 февруари 2006 г.
- ↑ Ценка Пенева, „Приключи четвъртият конкурс за SMS-поезия“ Архив на оригинала от 2018-11-20 в Wayback Machine., електронен бюлетин Културни новини, 9 юни 2007 г.
- ↑ „Кремиковци“ затъва, билбордовете на агенция Имидж вдигат рейтинга му“, money.bg, 11 януари 1999
- ↑ Десислава Неделчева, „А-символия. Миглена Николчина“, рец. в LiterNet, 14 ноември 2001 г.
- ↑ Милена Кирова, „Постмодерният ерос“, рец. във в. Култура, бр. 10 (2335), 12 март 1999 г.
- ↑ За Градът на амазонките на сайта на изд. Жанет-45
- ↑ Марин Бодаков, „Градът на амазонките“, рец. във в. Култура, бр. 43 (2526), 12 декември 2008 г.
- ↑ Камелия Спасова, „Обръщане към Темискира“, рец. в Литературен клуб, 9 юни 2009 г.
- ↑ За Jelentés és anyagyilkosság на сайта на изд. Balassi Kiado, архив на оригинала от 26 април 2014, https://web.archive.org/web/20140426171645/http://www.balassikiado.hu/product.php?id_product=683, посетен на 22 юли 2012
- ↑ Ралица Георгиева, „Обичащата и обичаната“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2782), 10 октомври 2014 г.
Външни препратки
редактиране- Блог на Миглена Николчина
- Миглена Николчина в Литернет
- Миглена Николчина в Литературен клуб
- Произведения на Миглена Николчина в Моята библиотека
- ((uk)) Міґлена Ніколчина, Фемінізм у любовному ракурсі, сп. Число, 17, 2000
- ((en)) За Matricide in Language на сайта на изд. Other Press Архив на оригинала от 2013-05-26 в Wayback Machine.
- ((en)) Страница на магистратурата по Социални изследвания на пола към СУ Архив на оригинала от 2007-10-15 в Wayback Machine.
- За нея
- Иван Христов, „Миглена Николчина“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН