Отваря главното меню

Мизи или мези е малоазийско и балканско тракийско племе или народ, засвидетелстван в Илиада и в по-късни извори. Бащата на историята Херодот твърди, че във времената преди Троянската война (т.е. XV-XIV в. пр. Христа) мизи и тевкри поставят всички траки под своя власт, като стигат чак до река Пеней VII.20.[1] Апиан описва още по-точно къде мизи са населявали Балканите: “Марк Лукул, братът на Лициний Лукул, който водеше война с Митридат, потегли срещу мизите и стигна до реката, където шест гръцки града бяха разположени съседно на земята на мизите, а по-точно Истрия, Дионисополис, Одесос, Месембрия, Калатис и Аполония..."App. Ill. 5.30[2] За произхода и посоките на миграциите на мизите са изказани различни научни хипотези. Смята се, че езиково мизите са родствени на фригите. Хоматиан свидетелства, за език на мизите по негово време: „...илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид... “[3] – цитат от Кратко житие на Климент Охридски.

Въз основа на езиковедски данни е издигната хипотезата, че през Бронзовата епоха мизите обитават земите на изток от река Морава и край Дунава, след което започва тяхното разселване в югоизточна посока, към Мала Азия, като достигат дори до Месопотамия.[4]

Някои автори премат, че хетската експанзия в Югозападна Мала Азия през XIV и първата половина на XIII век пр. Хр. довежда до изселване на местно население към Балканите, включително на част от мизите. След разпада на Хетската държава малоазийските мизи получават отново възможност за самостоятелно развитие.[5]

Херодот пише, че преди Троянската война мизите и тевкрите преминали през Босфора в Европа, покорили всички траки и достигнали до Йонийско море и река Пеней в Гърция (История, 7.20).[6] В „Илиада“ мизите са споменати като съюзници на троянците.

При завоюването на земите около долното течение на р. Дунав през I в. римляните наричат областта Мизия. Предполага се, че те са нарекли областта така заради архаичната слава на малоазийските мизи като отлични воини, известна още от Омир.[7] С образуването на римска провинция Мизия наименованието мизи се разпростира върху нейните жители. Дион Касий пише:

...тези ..., които живеят отсам реката и до земите на трибалите, се числят към провинция Мизия и се наричат мизи от всички освен от живеещите наоколо [8]

Автори отъждествяващи мизите с българиРедактиране

 
Ренесансова карта от 1595 г. на Абрахам Ортелий показваща Балканите населени с мизи, даки, гети, българи, трибали и др. През Ренесанса забравените антични географски наименования започват да излизат от забрава, което създава причудливи карти.[9]

През Средновековието едно от архаичните имена, често използвани от византийските автори за обозначаване българите, е „мизи“ – наред със „скити“, „мирмидонци“ и други.

„Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.“[15]

По нататък той възхвалява Методий (брата на Кирил) като го назовава учител на мизийския народ: „Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра“.

ИзточнициРедактиране

  1. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996
  2. Appian, The Foreign Wars, transl. H.White, THE MACMILLAN COMPANY, New York, 1899;
  3. Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.
  4. Фол, Александър. Етнически произход на населението на Балканския полуостров, в: История на България в четиринадесет тома, т. 1. Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки, София 1979, с. 112 – 113. Различни версии за миграциите на мизите и други народи са коментирани от А. Фол в История на българските земи в древността. Първа част, София 1981, с. 62 – 65, 67.
  5. Спиридонов, Тошко. Тракийският етнос. Проблеми на формирането и развитието, София 1991, с. 63.
  6. Херодот. История, 7.20
  7. Фол, Александър. История на българските земи в древността. Първа част, София 1981, с. 85.
  8. Cassius Dio, Historia Romana, LI, 22, 7
  9. Francis W. Carter, An historical geography of the Balkans, Academic Press, 1977, ISBN 0121617505, p. 312.
  10. Ангелов, Димитър. „Образуване на българската народност“, София 1971, с. 340 – 341
  11. Ангелов, Димитър. „Образуване на българската народност“, София 1971, с. 373.
  12. Гръцки извори за българската история, т. XI, София 1983, с. 26, бел. 80.
  13. Михаил Пселл. Хронография, Москва 1978, бел. 60.
  14. Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 213.
  15. Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.