Миколай Рей

полски писател

Мико̀лай Рей (на полски: Mikołaj Rej) (1505–1569) е полски писател, поет и политик, един от първите представители на полската ренесансова литература. Наричан е баща на полската литература, тъй като първи създава авторска поезия на полски език и защитава неговото достойнство. В 1531 г. Рей се заселва в Хелмска околия и често пребивавал в двора на хетман Миколай Шенявски, един от видните защитници на протестантизма в Полша. Около 1541 г. приема протестантството и до края на живота си се отличава с остра критика срещу папството. Между 1543 и 1564 г. е избиран неколкократно за депутат в Сейма. Рей е сред основоположниците на литературата с политическа насоченост в Полша. В произведенията си засяга политически, социални, религиозни и морални теми. Светогледа си на ренесансов творец изразява в трактата Животът на достойния човек.[1]

Миколай Рей
Mikołaj Rej
полски писател
Mikołaj Rej.PNG
Роден
Починал
1569 г. (63 г.)
Кралство Полша

Религия Калвинизъм
Образование Ягелонски университет
Миколай Рей в Общомедия

Биографичните сведения разкриват Миколай Рей като свадлив, самодоволен и заможен шляхтич (в края на живота си притежавал над десет села и два града). За разлика от Ян Кохановски, който символизира талант и висока ерудиция, фигурата на Рей се свързва със защита на родния език и прослава на умерения живот, със самодоволство и наставнически тон, както и с тромав, труднодостъпен за съвременните читатели език.[2]

ТворчествоРедактиране

В средата на XVI век, когато латинският език доминира в науката и поезията, Рей пръв съзнателно и последователно твори на полски език. В крилата фраза се превръща сентенцията и нека вси народи знаят по чужбина: / не гъски са поляците – свой език имат от стихотворението Към тоя, който чете (Do tego, kto czytał, 1562: A niechaj narodowie wżdy postronni znają, iż Polacy nie gęsi, iż swój język mają.).

Рей дебютира в поезията с диалога Кратък разговор между трима души – пана, кмета и енорийския свещеник, издаден под псевдонима Амброжи Корчбок Рожек през 1543. Творбата бележи началото на същинския Ренесанс в Полша и представлява спор между представителите на главните съсловия в държавата. Във финалния монолог Жечпосполита изразява моралната рамка на конфликта предупреждение за пагубните последствия, ако всеки в държавата пренебрегне братството и междусъсловната солидарност.[2]

След Кратък разговор Рей разгръща разнородно в жанрово отношение творчество – драматизирани диалози, прозаична парафраза на Псалтира (1546), сборник с проповеди Постила (1557, с още 4 издания до края на XVI в.), коментар към Апокалипсиса (1565).

Най-ярките литературни творби на Миколай Рей са:

  • Действителен образ на живота на достойния човек (Wizerunk własny żywota człowieka poczciwego, 1558) – дълга поема, налагаща ценностите на хуманизма. Творбата е преработка на латинската поема Зодиакът на живота, дело на Пиер Анжело Манцоли де ла Стелата (1531) и се отличава със силна полонизация на съдържанието. Рей премахва мотива за зодиака и вместо фигурата на Поета въвежда образа на Младежа, търсещ правдата по широкия свят.[2]
  • Менажерия (Źwierzyniec, 1562) – сборник от няколкостотин осемстишни епиграми. В следващото издание към него се добавя и цикълът Шегички).
  • Огледало (Źwierciadło, 1568) – сборник от седем части с различни истории, мъдрости, поучения в стих и проза, адресирани към събрата шляхтич. Най-обширна част от Огледало съставлява трактатът Животът на достойния човек (Żywot człowieka poczciwego) – наставления в три книги, изграждащи образцовия портрет на полския шляхтич. Като отделна част в сборника Огледало е поместена и биографията Животът и делата на достойния полски шляхтич Миколай Рей от Нагловице (Żywot i sprawy poćciwego szlachcica polskiego Mikołaja Reja z Nagłowic). Тя е подписана от Анджей Тшечески, но днес съществува спор за действителното авторство на текста.

В България творчеството на Миколай Рей се разглежда обстойно за първи път от Боян Биолчев[3]. Фрагменти от най-значимите му произведения са преведени от Камен Рикев (Кратък разговор, Действителен образ на живота на достойния човек, Менажерия, Животът на достойния човек)[2].

Главни произведенияРедактиране

  • Krótka rozprawa między trzema osobami: Panem, Wójtem i Plebanem (Кратък разговор между трима души – пана, кмета и енорийския свещеник, 1543), поетически диалог.
  • Żywot Józefa (Животът на Йосиф, 1545), драма, интерпретация на живота на библейския Иосиф.
  • Psałterz Dawidów (Давидов Псалтир, 1546), прозаическа парафраза на Псалтира.
  • Kupiec (Търговецът, 1549), драма, в която се налага лутеранското разбиране за спасение единствено чрез вяра и Божията милост.
  • Zwierzyniec (Менажерия, в която различни съсловия, люде, животни и птици, образи, случаи и обичаи са действително описани, 1562).
  • Zwierciadło (Огледало, сиреч форма, в която всяко съсловие може лесно своите дела да види като в огледало), 1567/68, сборник от различни произведения.

ИзточнициРедактиране

  1. Floryńska-Lalewicz, Halina. Mikołaj Rej. culture.pl, 2005. Посетен на 10 януари 2020 г. (на полски)
  2. а б в г Рикев, Камен. Два зубъра и муза. Полската литература XV–XVIII век – епохи, автори, текстове. София, Балкани, 2014. ISBN 978 619 166 025 4. с. а) 73–74; б) 75; в) 81; г) 75–105.
  3. Биолчев, Боян. Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс. София, Наука и изкуство, 1987.