Мико Спадаро, с рождено име Доменико Гарджуло (на италиански: Micco Spadaro); 1609/1612 – 1675), е италиански художник, познат с картините си в стил барок.

Мико Спадаро
Micco Spadaro
неаполитански художник
Рождено име Доменико Гарджуло
Роден
Починал
1675 г. (66 г.)
Стил Барок
Учители Аниело Фалконе
Мико Спадаро в Общомедия

Създадени в Неапол, картините му изобразяват бурните събития в града през 17 век (изригвания, епидемии, бунта на Масаниело).

БиографияРедактиране

 
Масаниело – Музей Сан Мартино, Неапол

Не са известни със сигурност датите на раждане и смърт на художника. Според биографа му Бернардо де Доменико, Мико Спадаро е роден в Неапол през 1612 и умира в Неапол през 1675 г., но историкът Джузепе Чечи не успява да намери в архивите данни за Спадаро. Поради тази причина датите са предполагаеми и спорни.

Прякорът Спадаро, с който е всеобщо известен, се дължи на професията на баща му, известен ковач на мечове.

Мико Спадаро е приет в школата на Аниело Фалконе, където заедно с Андреа ди Леоне и Салватор Роза изучава изобразително изкуство. Впоследствие работи с Вивиано Кодаци, като първите му творби са вдъхновени от работите на Паул Брил и Филипо Наполетано.

 
Наказание на крадци по времето на Масаниело – Музей Сан Мартино, Неапол

Сред основните му клиенти е фламандският колекционер Гаспаре Румър, на когото художникът дължи бъдещите си успехи и богатство. Художникът работи и в манастира Сан Мартино, Неапол. Художественото пресъздаване на въстанието на Масаниело и чумата от 1656 г. също носи слава и име на Спадаро.

Mузеят Сан Мартино в Неапол придобива един от шедьоврите на Мико Спадаро – „Изригването“, поставяйки го до други картини на художника, като „Бунтът на Масаниело“ и „Чумата от 1656“, които от дълги години са изложени в музея. До тях са изложени и други две картини на художника, „Наказание на крадци по времето на Масаниело“ и „Убийството на Дон Джузепе Карафа“, като по този начин е завършен музейният цикъл „Историята на Неапол през седемнадесети век“.

Картината „Изригването“ представя един от най-трагичните моменти в Неапол, катастрофалното изригване на Везувий, предшествано от силно земетресение през нощта между 15 и 16 декември 1631 г. Пресъздаден е моментът, в които хората, обединени от вярата, се събират в огромно шествие, ръководено от кардинал Франческо Бонкопани, който тръгва от района на Дуомо и носи из града мощите на Сан Дженаро – светецът закрилник на Неапол.

Картини на Мико СпадароРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Bernardo De Dominici, Vita di Domenico Gargiulo, detto Micco Spadaro pittore ed architetto, e de' suoi discepoli, in Vite de' pittori, scultori ed architetti napoletani, Vol. III, Napoli, Tip. Trani, 1844, pp. 401 – 436.
  • Achille della Ragione – Collezione della Ragione, pag. 34 – 35 – 36 – 37 – Napoli 1997
  • Matteo Lafranconi, GARGIULO, Domenico, detto Micco Spadaro, in Dizionario biografico degli italiani, Vol. LII, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1999.
  • Giancarlo Sestieri, Brigitte Daprà, Domenico Gargiulo detto Micco Spadaro: paesaggista e cronista napoletano, Milano-Roma, Jandi Sapi, 1994, ISBN 88-7142-022-5.
  • Jane Turner (a cura di), The Dictionary of Art, vol. 29, New York, Grove, 1996, pp. 253 – 254, ISBN 1-884446-00-0.
  • Achille della Ragione – E Micco ritornò alla sua Certosa – Napoli 2003
  • Achille della Ragione – Domenico Gargiulo sponsor della convivialità – Napoli 2019
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Micco Spadaro“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.