Микрос Принос
село в Гърция
Микрос Принос или Микро Казавити (на гръцки: Μικρός Πρίνος, до 1954 година Μικρό Καζαβήτι, катаревуса Μικρόν Καζαβήτιον[1]) е село на остров Тасос в Северна Гърция.
| Микрос Принос Μικρός Πρίνος | |
.jpg) | |
  Микрос Принос  Микрос Принос  Микрос Принос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Тасос |
| Географска област | Тасос |
| Население | 23 души (2021 г.) |
| Микрос Принос в Общомедия | |
География редактиране
Селището е разположено в центъра на острова, в западното подножие на планината Ипсарио.
История редактиране
Енорийската църква „Свети Георги“ е от 1815 година,[2] а гробищната „Света Марина“ е от 1858 година.[3]
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Mikro Kasamiti (Kazavid).[4]
В 1928 година селото има 309 жители, от които 9 гърци бежанци. След Втората световна война селото се мести с 4 km на северозапад и започва масова миграция към Каливес и други крайбрежни селища.[5]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 349[5] | 335[5] | 309[5] | 370[5] | 10[5] | 11[5] | 5[5] | 47[5] | 9[5] | 21 | 23 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 385. (на гръцки)
- ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 456. (на гръцки)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 259. (на македонска литературна норма)