Миле Деспотов Апостолски (на македонска литературна норма: Миле Деспотов Апостолски) е югославски партизанин, деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония, политически офицер и генерал-майор от Югославската народна армия.

Миле Апостолски
Миле Апостолски
югославски военен
Роден
5 май 1927 г. (96 г.)
Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия

Биография редактиране

Роден е на 5 май 1927 година в Галичник в семейството на Деспот и Мария. През 1941 г. завършва основно образование, а гимназия през 1948 г. През 1944 се включва в комунистическата съпротива във Вардарска Македония. Политически комисар е на рота и на батальон (1945 – 1953). През 1953 г. завършва пехотна офицерска школа. След това до 1961 г. е заместник-командир на полк за политическо и просветно възпитание. През 1955 г. завършва Политическата школа на Югославската народна армия, а през 1961 г. Висшата военна академия на ЮНА. След това е назначен за офицер във второ управление на Генералния щаб на югославската народна армия. Остава на този пост до 1967 г. Завършва Генералщабната академия „Маршал Ворошилов“ в Москва (до 1966), а след това учи и във Философския факултет на Белградския университет. Началник на разузнавателния център на трета армейска област (1967 – 1969), както и началник отдел на второ управление за балканските страни (1970 – 1972). Между 1972 и 1975 е военен представител на ЮНА в Москва. Между 1975 и 1977 е началник на 2-ро отделение на Второ управление на Генералния щаб на ЮНА, а от 1977 до 1979 г. е началник на 1-во отделение на същото управление. Помощник по тила на командира на военния район Титоград (1979 – 1983). Между 1983 и 1985 г. е началник на катедра Тил на Команднощабната академия на Сухопътните войски на ЮНА[1]. През 1985 г. се пенсионира с чин генерал-майор[2].

Военни звания редактиране

  • Подпоручик (1944)
  • Поручик (1945)
  • Капитан (1949)
  • Капитан 1 клас (1949)
  • Майор (1955)
  • Подполковник (1959)
  • Полковник (1967)
  • Генерал-майор (1985)

Награди редактиране

  • Югославски медал за храброст 1945 година
  • Орден за заслуги пред народа със сребърна звезда 1947
  • Орден на Народната армия със сребърна звезда 1956 година;
  • Орден за военни заслуги със златни мечове 1964 година;
  • Орден на Народната армия със златна звезда 1965 година.
  • Орден на братството и единството със сребърен венец 1975 година;
  • Орден на югославското знаме със златен венец 1976 година;
  • Орден за военни заслуги с голяма звезда 1980 година;
  • Орден на труда с червено знаме 1985 година;

Бележки редактиране

  1. Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.29 // Архивиран от оригинала на 2021-08-03. Посетен на 2020-06-19.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 76. (на македонска литературна норма)