Да не се бърка с Рали 1000 Мили, модерно рали, провеждано в Италия, част от Европейския рали шампионат.

Пътен знак Миле Миля

Миле Миля (на италиански: Mille Miglia) е легендарно автомобилно състезание, провеждано 24 пъти в Италия в периода 1927 - 1957 г. В превод името означава 1000 мили; тази мерна единица е избрана, защото древните римляни са използвали т.нар. римски мили (1 римска миля = 1481,5 метра). Състезанието се провежда по открит за движение и на други автомобили маршрут Бреша - Рим - Бреша, като през годините маршрутът минава през различни градове и варира от 1512 километра (1953 г.) до 1830 км (1948 г.); променя се и посоката на движение - някой път по посока на часовниковата срелка, друг път - наобратно. В това състезание участват едни от най-великите пилоти по това време - Хуан Мануел Фанджо, Тацио Нуволари, Алберто Аскари, Джузепе Фарина, Рудолф Карачола, Волфганг фон Трипс, Стърлинг Мос и др. Подобно на по-старото Тарга Флорио (в планините на остров Сицилия) и Карера ПанамериканаМексико), Миле Миля допринася много за славата на моделите от клас Гран Туризмо на Алфа Ромео, Ферари, Мазерати, Мерцедес и др. От 1977 г. се провежда Миле Миля Сторика, което е по-скоро под формата на парад и в което участват автомобили от класовете Спорт, Туринг и Гранд туринг, произведени между 1927 и 1957 г.

Регламент редактиране

За разлика от модерните ралита, където състезателите стартират през интервал от една минута и по-бързите тръгват първи, при Миле Миля първи потеглят по-бавните автомобили. Това е добре за маршалите по трасето, защото в противен случай те биха стояли на постовете си по трасето по-дълго - а победителят в първото издание финишира за над 21 часа. Номерата на автомобилите се определят от часа, в който са стартирали - така например Мерцедес-Бенц 300 SLR на Стърлинг Мос, с който през 1955 г. той поставя рекорд за средна скорост на 1597-километровия вариант на трасето (159,65 км/ч), е със станалия легендарен номер 722, защото потегля в 7:22 сутринта.

История редактиране

 
Номерът 2225 означава, че автомобилът е стартирал в 22:25 ч.
 
Рудолф Карачола в отсечката между Радикофани и Монталчино, 1932 г.
 
Момент от състезанието през 1955 г.
 
Паметник за жертвите на катастрофата през 1957 г.
 
Алфа Ромео 6C 1750 GS на Миле Миля Сторика 2008

Миле Миля е основано от контовете Аймо Маджи и Франко Мацоти с помощта и на други богати аристократи. Двамата са родом от Бреша, където през 1921 г. се провежда първото състезание за Голямата награда на Италия. Още следващата година обаче надпреварата е преместена в Монца и затова двамата благородници лешават да си отмъстят за тази загуба, организирайки състезание, което отново да е свързано с Бреша. Решават то да е до Рим и обратно по маршрут с формата на цифрата 8 и с дължина около 1600 км или 1000 мили. В първото издание на Миле Миля, което започва на 26 март 1927 г., участват 77 автомобила, а международното участие се свежда до три Пежа.[1] Допускат се само немодифициарни серийни автомобили, а символичната такса за участие е 1 италианска лира.[2] Финишират 55 екипажа, а победителят е Фердинадно Миноя с навигатор Джузепе Моранди и автомобил ОМ 665 S. Двамата взимат разстоянието от 1628 км (малко над 1005 модерни мили) за малко под 21 часа и 5 минути. Средната скорост на победителя изненадва всички, тъй като тя надвишава с 28 км/ч очакванията на организаторите. По този повод в-к Кориере дела Сера пише: „Изминаването на 1700 км отне малко повече от 20 часа, по-малко от едно денонощие, а средната скорост е 77 км/ч. Бързият влак не би се справил по-добре. Автомобилът прекоси Италия така, все едно той контролира времето и пространството. Това е забележителна победа както за автомобила, така и за тези мъже, които толкова смело го управляваха и успяха да го подчинят.“[1]

Легендарна е победата на Тацио Нуволари над Акиле Варци с изгасени фарове през нощта през 1930 г. Нуволари, който е стартирал след колегата си Варци, води в класирането по време, но на самата писта е зад него. В полумрака на разсъмване Нуволари преследва Варци с изключени фарове, като по този начин е невидим в огледалата за обратно виждане. На права отсечка малко преди финала той изпреварва Варци. Това се смята за едно от най-великите изпълнения в моторните спортове за всички времена.

През 1931 г. е първото от общо три състезания, спечелени от чужденец и неиталиански автомобил. Победата е за германеца Рудолф Карачола с Мерцедес-Бенц SSK. Тя е донякъде изненадваща, защото Карачола почти не получава подкрепа от Мерцедес поради иконмическата криза. Така той няма достатъчно механици за всички сервизни точки и така след преминаването на някоя от тях, механиците тръгват по пряк маршрут, за да заемат следващата преди пристигането на Карачола.

През 1938 г. след тежка катастрофа с участието на трамвай, при която загиват зрители, Бенито Мусолини забранява състезанието в този му формат. След като през 1939 г. Миле Миля не се провежда, през 1940 г. организаторите на състезанието пробват да получат одобрението на Дучето, но той ги отрязва с думите „Писнало ми е от вас брешанците и вашето Миле Миля!“, но скоро след това осъзнава политическото значение на надпреварата и дава зелена светлина.[1] Тя сега носи името Голяма награда на Бреша и не минава през градове, а се състои на 165-километрово трасе с триъгълна форма между градовете Бреша, Кремона и Мантуа в долината на река По, а пилотите преминават по него девет пъти. В това издание дебютира първият автомобил, произведен от Енцо Ферари - Типо 815, който заради договорни отношения между Енцо Ферари и Алфа Ромео не може да носи името Ферари.

Докато Италия участва във Втората световна война Миле Миля не се провежда и състезанието е подновено едва през 1947 г. Първите три издания след войната са спечелени от Клементе Биондети, който единствен печели три поредни състезания, а освен това е и рекордьор с общо четири победи. От 1953 до 1957 г. надпреварата става кръг от Световния шампионат за спортни автомобили и така донякъде постига целта на основателите си. От 1954 г. в памет на загиналия година по-рано Тацио Нуволари в маршрута е включен и неговия град Мантуа, а наградата Нуволари Гран При се присъжда на най-бързия състезател във финалните 132 км.[1] През същата година една случка добива популярност и също като изпреварването с изключени фарове на Нуволари става част от легендарните мигове не само на Миле Миля, но в автомобилния спорт въобще. Германецът Ханс Херман и навигаторът му Херберт Линге шофират много ниското Порше 550 Спайдър, което освен че няма покрив, разполага с почти символично предно стъкло. На един железорътен прелез бариерата е спусната в последния момент преди преминаването на бързия влак за Рим. Херман решава, че е твърде късно да спре и подавайки сигнал на навигатора си да се наведе, той успява да плъзне автомобила си под спуснатите бариери току пред носа на минаващия влак (илюстрация[неработеща препратка]).

През 1955 г. Стърлиг Мос със своя Мерцедес-Бенц 300 SLR поставя рекорд за най-висока средна скорост – 159,65 км/ч. Това става на 1597-километровия вариант на трасето, но и в другите варианти никой не успява да шофира с по-висока скорост; изключение прави състезанието през 1940 г., когато германецът Фриц Хушке фон Ханщайн кара със средна скорост 166,7 км/ч, но тогава марщрутът не минава през населени места. За постижението на Мос допринася и навигаторът му - журналистът Денис Дженкинсън. Преди надпреварата двамата минават по трасето и Дженкинсън си води бележки на руло хартия, дълго 4,6 метра, а по време на състезанието той ги чете и чрез сигнали с ръце напътства Мос. В това издание на Миле Миля участват рекордните 521 екипажа.[1]

Състезанието е забранено завинаги през 1957 г. заради смъртоносен инцидент. При жестока катастрофа близо до Гуидицоло загиват испанският пилот маркиз Алфонсо де Портаго, американският му навигатор Едмунд Нелсън и 11 зрители. Причина за това е спукана гума, заради която ферарито на испанеца поднася и става неуправляемо. Срещу отбора и производителя на гумите започва разследване, като обвинението срещу Ферари е въз онова на това, че за да бъде спечелено време не е направена смяна на гумите. Въпреки забраната на властите състезанието продължава да се провежда до 1961 г., но в странен рали формат със спазване на всички ограничения на скоростта и няколко специални етапа, в които на участниците е позволено да карат бързо и се засича време.

През 1977 г. започва да се провежда Миле Миля Сторика. Вече не се набляга на бързите скорости, а на издръжливостта на участващите автомобили, които по регламент трябва да са произведени в периода, в който се е провеждало оригиналното състезание. Въпреки че има официално класиране, мероприятието е по-скоро под формата на парад и туристическа атракция.

Победители редактиране

 
Трима от победителите на Миле Миля: Акиле Варци (с бял екип вляво), Джузепе Кампари (пълният вдясно от Варци) и Тацио Нуволари (с бял екип вдясно)
 
Хуан Мануел Фанджо е един от легендарните пилоти, участвали в Миле Миля, но не успява да го спечели.
 
Стърлинг Мос поставя рекорда за най-висока средна скорост - 157,7 км/ч през 1955 г.

Миле Миля редактиране

Год. Пилот/Навигатор Автомобил Дистанция Време Ср. скорост
1927     Фердинандо Миноя /   Джузепе Моранди ОМ 665 S 1628,2 км 21ч04'48" 77,2 км/ч
    Тимо Даниели /   Ренато Балестреро ОМ 665 S 21ч20'53" 76,3 км/ч
    Марио Даниели /   Аркимеде Роса ОМ 665 S 21ч28'02" 75,8 км/ч
1928     Джузепе Кампари /   Джулио Рампони Алфа Ромео 6С 1500 SS 1618,2 км 19ч14'05" 84,1 км/ч
    Аркимеде Роса /   Франко Мацоти ОМ 665 SMM 19ч22'22" 83,5 км/ч
    Ерменеджилдо Страца /   Атилио Варало Ланча Ламбда 221 19ч37'37" 82,4 км/ч
1929     Джузепе Кампари /   Джулио Рампони Алфа Ромео 6С 1750 SS 1621 км 18ч04'25" 89,7 км/ч
    Джузепе Моранди /   Аркимеде Роса ОМ 665 SMM 18ч14'14" 88,9 км/ч
    Акиле Варци /   Г. Коломбо Алфа Ромео 6С 1750 SS 18ч16'14" 88,7 км/ч
1930     Тацио Нуволари /   Батиста Гуидоти Алфа Ромео 6С 1750 GS 1639 км 16ч18'59" 100,5 км/ч
    Акиле Варци /   Карло Канавеси Алфа Ромео 6С 1750 GS 16ч29'51" 99,3 км/ч
    Джузепе Кампари /   Атилио Маринони Алфа Ромео 6С 1750 GS 16ч59'53" 96,4 км/ч
1931     Рудолф Карачола /   Вилхелм Себастиан Мерцедес Бенц SSK 1635,5 км 16ч10'10" 101,1 км/ч
    Джузепе Кампари /   Атилио Маринони Алфа Ромео 6С 1750 GS 16ч21'17" 100 км/ч
    Джузепе Моранди /   Аркимеде Роса ОМ 665 SSMM 16ч28'35" 99,2 км/ч
1932     Баконин Борцакини /   Амедео Бинями Алфа Ромео 8С 2300 1639,7 км 14ч55'19" 109,9 км/ч
    Карло Феличе Троси /   Антонио Бривио Алфа Ромео 8С 2300 15ч10'59" 108 км/ч
    Луиджи Скарфиоти /   Гуидо Д'Иполито Алфа Ромео 6С 1750 GS 15ч44'41" 104 км/ч
1933     Тацио Нуволари /   Дечимо Компаньони Алфа Ромео 8С 2300 1650 км 15ч11'50" 108,6 км/ч
    Карло Кастелбарко /   Франко Кортезе Алфа Ромео 8С 2300 15ч38'22" 105,5 км/ч
    Пиеро Таруфи /   Аурелио Куараноти Алфа Ромео 8С 2300 16ч00'57" 103 км/ч
1934     Акиле Варци /   Амедео Бинями Алфа Ромео 8С 2600 1615,7 км 14ч08'05" 114,3 км/ч
    Тацио Нуволари /   Еудженио Сиена Алфа Ромео 8С 2300 14ч16'58" 113,1 км/ч
    Луи Широн /   Аркимеде Роса Алфа Ромео 8С 2600 15ч24'00" 104,9 км/ч
1935     Карло Пинтакуда /   Алесандро Дела Стуфа Алфа Ромео 8С 2900В 1615,7 км 14ч04'47" 114,8 км/ч
    Марио Тадини /   Леополдо Киари Алфа Ромео 8С 2600 14ч46'38" 109,3 км/ч
    Джани Баталя /   Джузепе Туфанели Алфа Ромео 8С 2600 15ч04'08" 107,2 км/ч
1936     Антонио Бривио /   Карло Онгаро Алфа Ромео 8С 2900А 1597 км 13ч07'51" 121,6 км/ч
    Джузепе Фарина /   Стефано Меаца Алфа Ромео 8С 2900А 13ч08'23" 121,5 км/ч
    Карло Пинтакуда /   Алдо Стефани Алфа Ромео 8С 2900А 13ч44'17" 116,2 км/ч
1937     Карло Пинтакуда /   Париде Мамбели Алфа Ромео 8С 2900А 1640 км 14ч17'32" 114,7 км/ч
    Джузепе Фарина /   Стефано Меаца Алфа Ромео 8С 2900А 14ч35'11" 112,4 км/ч
    Лори Шел /   Рене Кариер Делайе 135 MS 14ч54'55" 110 км/ч
1938     Клементе Биондети /   Алдо Стефани Алфа Ромео 8С 2900В 1621,3 км 11ч58'29" 135,4 км/ч
    Карло Пинтакуда /   Париде Мамбели Алфа Ромео 8С 2900В 12ч00'31" 135 км/ч
    Пиеро Дузио /   Роландо Бонинсени Алфа Ромео 8С 2900В 12ч37'31" 128,4 км/ч
1940     Хушке фон Ханщайн /   Вилхелм Себастиан БМВ 328 1486 км* 8ч54'46" 166,7 км/ч
    Джузепе Фарина /   Париде Мамбели Алфа Ромео 6С 2500 9ч10'16" 162 км/ч
    Адолф Брудес /   Ралф Рьозе БМВ 328 9ч13'27" 161,1 км/ч
1947     Клементе Биондети /   Емилио Романо Алфа Ромео 8С 2900В 1827 км 16ч16'39" 112,2 км/ч
    Тацио Нуволари /   Франческо Карена Чизиталия 202 SMM 16ч32'35" 110,4 км/ч
    Инико Бернабеи /   Тулио Пачини Чизиталия 202 MM 16ч38'17" 109,8 км/ч
1948     Клементе Биондети /   Джузепе Навоне Ферари 166 S 1830 км 15ч05'44" 121,2 км/ч
    Алберто Комирато /   Лия Комирато Дюма Фиат 1100 S 16ч33'08" 110,6 км/ч
    Франческо Апруци /   Анджело Апруци Фиат 1100 S 16ч52'30" 108,4 км/ч
1949     Клементе Биондети /   Еторе Салани Ферари 166 ММ 1593 км 12ч07'05" 131,5 км/ч
    Феличе Бонето /   Франческо Касани Ферари 166 ММ 12ч35'07" 126,7 км/ч
    Франко Рол /   Винченцо Рикиеро Алфа Ромео 6С 2500 12ч51'10" 124 км/ч
1950     Джанино Марцото /   Марко Кросара Ферари 195 S 1682,5 км 13ч39'20" 123,2 км/ч
    Теодоро Серафини /   Еторе Салани Ферари 195 S 13ч46'53" 122,1 км/ч
    Хуан Мануел Фанджо /   Аугусто Занарди Алфа Ромео 6С 2500 14ч02'05" 119,9 км/ч
1951     Руиджи Вилорези /   Паскуале Касани Ферари 340 Америка 1564 км 12ч50'18" 121,8 км/ч
    Джовани Брако /   Умберто Малиоли Ланча Аурелия В20-2000 13ч10'14" 118,7 км/ч
    Пиеро Скоти /   Амос Руспаджари Ферари 212 Експорт 13ч22'04" 117 км/ч
1952     Джовани Брако /   Алфонсо Ролфо Ферари 250 S 1564 км 12ч09'45" 128,6 км/ч
    Карл Клинг /   Ханс Кленк Мерцедес-Бенц 300 SL 12ч14'17" 127,8 км/ч
    Луиджи Фаджоли /   Винченцо Борги Ланча Аурелия В20-2000 12ч40'05" 123,4 км/ч
1953     Джанино Марцото /   Марко Кросара Ферари 340 Америка 1512 км 10ч37'19" 142,3 км/ч
    Хуан Мануел Фанджо /   Джулио Сала Алфа Ромео 6С 3000 СМ 10ч49'03" 139,8 км/ч
    Феличе Бонето /   У. Перуци Ланча D20 11ч07'40" 135,9 км/ч
1954     Алберто Аскари Ланча D24 1597 км 11ч26'10" 139,6 км/ч
    Виторио Марцото Ферари 500 Мондиал 12ч00'01" 133,1 км/ч
    Луиджи Мусо /   Аугусто Цока Мазерати A6GCS/53 12ч00'10" 133,1 км/ч
1955     Стърлинг Мос /   Денис Дженкинсън Мерцедес-Бенц 300 SLR 1597 км 10ч07'48" 157,7 км/ч
    Хуан Мануел Фанджо Мерцедес-Бенц 300 SLR 10ч39'33" 149,9 км/ч
    Умбирто Малиоли /   Лучано Монтеферарио Ферари 118 LM 10ч52'47" 146,8 км/ч
1956     Еудженио Кастелоти Ферари 290 ММ 1597 км 11ч37'10" 137,4 км/ч
    Питър Колинс /   Луис Клементаски Ферари 860 Монца 11ч49'28" 135,1 км/ч
    Луиджи Мусо Ферари 860 Монца 12ч11'49" 131 км/ч
1957     Пиеро Таруфи Ферари 315 S 1597 км 10ч29'47" 152,6 км/ч
    Волфганг фон Трипс Ферари 315 S 10ч30'48" 151,9 км/ч
    Оливие Жендебиен /   Жак Ваше Ферари 250 GT Берлинета TDF 10ч35'53" 150,7 км/ч

* Провежда се на 165-километрово трасе, на което се правят 9 обиколки и носи името Голяма награда на Бреша.

Брой победи – пилоти и навигатори редактиране

В списъка с победите присъстват и навигаторите, защото те са и механици и често победата се дължи и на техните познания и работа. Пилотите са отбелязани с удебелен шрифт, а навигаторите – с наклонен.

Пилот      
1.   Клементе Биондети 4 0 0
2.   Тацио Нуволари 2 2 0
3.   Джузепе Кампари 2 1 1
=   Карло Пинтакуда 2 1 1
5.   Джанино Марцото 2 0 0
=   Амедео Бинями 2 0 0
=   Джулио Рампони 2 0 0
=   Марко Кросара 2 0 0
9.   Париде Мамбели 1 2 0
10.   Акиле Варци 1 1 1
=   Джузепе Моранди 1 1 1
12.   Антонио Бривио 1 1 0
=   Джовани Брако 1 1 0
=   Еторе Салани 1 1 0
=   Паскуале Касани 1 1 0
16.   Пиеро Таруфи 1 0 1
=   Алдо Стефани 1 0 1
18.   Алберто Аскари 1 0 0
=   Баконин Борцакини 1 0 0
=   Еудженио Кастелоти 1 0 0
=   Луиджи Вилорези 1 0 0
=   Рудолф Карачола 1 0 0
=   Стърлинг Мос 1 0 0
=   Фердинандо Миноя 1 0 0
=   Хушке фон Ханщайн 1 0 0
=   Алесандро Дела Стуфа 1 0 0
=   Алфонсо Ролфо 1 0 0
=   Батиста Гуидоти 1 0 0
=   Валтер Баумер 1 0 0
=   Вилхелм Себастиан 1 0 0
=   Денис Дженкинсън 1 0 0
=   Дечимо Компаньони 1 0 0
=   Джузепе Навоне 1 0 0
=   Емилио Романо 1 0 0
=   Карло Онгаро 1 0 0

Брой победи – конструктори редактиране

Марка      
1.   Алфа Ромео 11 11 10
2.   Ферари 8 5 4
3.   Мерцедес-Бенц 2 2 0
4.   ОМ 1 3 2
5.   Ланча 1 1 3
6.   БМВ 2 0 0
7.   Фиат 0 1 1
=   Чизиталия 0 1 1
9.   Делайе 0 0 1
=   Мазерати 0 0 1

Рали Миле Миля редактиране

Год. Пилот/Навигатор Автомобил Дистанция Време Ср. скорост
1958     Луиджи Тарамацо /   Джовани Джерино Ферари 250 GT 1593 км
(83,5 км)*
55'02" 91 км/ч
    Луиджи Вилоти /   Армандо Зампиеро Ферари 250 GT 56'27"
    Паул-Ернст Щреле /   Хайни Валтер Порше 356А 57'18"
1959     Карло Марио Абате /   Джани Балцарини Ферари 250 GT 1453,3 км
(188 км)*
2ч06'16" 89,3 км/ч
    Жан Гише /   Герхарт Хапел Ферари 250 GT 2ч09'24"
    Жан Пиер Шилд /   Пекорино Ферари 250 GT 2ч10'52"
1961     Гунар Андерсон /   Чарли Ломандер Ферари 250 GT 1576 км
(388,8 км)*
3ч32'53" 109,6 км/ч
    Джулио Кабианка /   Пиерджорджо Проволо Ланча Фламиния Z 3ч39'06"
    Алберико Качари /   Джанкарло Сала Ферари 250 GT 3ч40'06"

* В скоби е дължината на скоростната отсечка, на която няма ограничения и се засича времето.

Източници редактиране

  1. а б в г д THE 24 MILLE MIGLIA HISTORIC RACES, архив на оригинала от 11 март 2012, https://web.archive.org/web/20120311022324/http://www.1000miglia.eu/inglese/home.html, посетен на 29 август 2009 
  2. Tausend Meilen Nostalgie, сп. Ауто, Мотор унд Шпорт, брой 16 1977 г.

Външни препратки редактиране