Миле Попйорданов

български революционер

Милан (Миле) Георгиев (Гьошев) Попйорданов (изписване до 1945 година: Миле попъ Йордановъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Миле Попйорданов
български революционер
Роден
1879 г.
Починал
1902 г. (23 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Цариградска българска духовна семинария
Семейство
Братя/сестриЙордан Попйорданов

Биография редактиране

Роден е в 1879 година в град Велес, тогава в Османската империя. По-голям брат е на водача на солунските атентатори Йордан Попйорданов - Орце. Милан е първороден син в семейството на търговеца Георги и Султана Попйорданови във Велес. Освен брат си Орце, има и четири сестри Елена, Мария, Павлина и най-малката Олга. Сестрите му продължават рода, като създават семейства, а две от тях се установяват в България. Павлина се омъжва за брата на Павел Шатев. Наследник на семейството е и българският актьор Петър Попйорданов по линия на чичо му.

 
Гьошо Попйорданов в сградата на Военния съд в Солун, април - май 1903 година. Снимка от полицейското му досие, дело на Пол Зепджи

Първоначално учи в родния си град, а по-късно в Битолската българска гимназия и Цариградската духовна семинария, където заедно с Христо Манчев, Христо Шалдев, Спас Цветков и Петър Делев Каркалашев, създава революционна група и националистическа библиотека, със събрани в нея томове от Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов.[2] Учителства в село Чичево (Горно и Долно), Велешко, Дедино, Радовишко и на други места.

Като активен член на ВМОРО се включва в районната чета, която действа в Радовишко. Секретар е на четата на Алексо Поройлията, който поради суровия си нрав е сменен. Така от края на 1900 година Гоце Делчев избира Милан Попйорданов за нов войвода на четата.[3] През 1902 година се завръща във Велес, но разбира, че е бил предаден и решава да напусне града. При преминаването на Вардар, попада на засада и след престрелка умира на 23 години.[4][5]

На него е посветена народната песен „Болен ми лежи Миле Попйорданов“.[6] Първоначалното в песента се е пеело „Бог да го прости Миле Попйорданов. Како ми е легнал, нема да ми стане“. Днес е официален химн на град Велес.

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
Попйорданов
 
Султана
Владикоецова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър
Попйорданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Копринков
 
Мария
Попйорданова
 
Павлина
Попйорданова
 
Иван Шатев
 
Миле Попйорданов
(1879 – 1902)
 
Йордан Попйорданов
(1881 – 1903)
 
Олга Попйорданова
 
Елена Попйорданова
 
Иван Попйорданов
 
Илия Попйорданов
 
Гичо Попйорданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Копринков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Попйорданов
(1913 - 1995)
 
Петър Попйорданов
 
Савка Чанкова
(1921 — 2013)
 
Георги Чанков
(1909 - 2004)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попйорданов
(р. 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Чочо Попйорданов
(1964 - 2013)

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 339.
  2. Shaldev, Hristo. Extracts from the memoirs of Hristo Shaldev, Macedonian revolutionary (1876-1962). Adelaide, MPO „Todor Alexandrov“, 1993. с. 2.
  3. Спомени на Иванъ Анастасовъ Гърчето в: Милетичъ, Любомиръ. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София - Печатница П. Глушковъ - 1927, стр. 140.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 134.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 376.
  6. Акорди на песента