Милош Станишев (офицер)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския офицер. За чичо му, главен прокурор на България, вижте Милош Станишев (юрист).

Милош Димитров Станишев е български офицер от големия български род от Македония Станишеви.

Милош Станишев
български офицер
Роден
Починал
Погребан Успение Богородично (Ново село), Щип, Северна Македония

Образование Национален военен университет
Братя/сестри Александър Станишев

БиографияРедактиране

Милош Станишев е роден на 17 октомври 1891 година в град Кукуш, тогава Османска империя. Син е на Димитър (Мицо) Станишев, а негови братя са доктор Константин Станишев и професор Александър Станишев.

В 1904 година Милош Станишев постъпва като кадет в Софийското военно училище. Завършва училището на 22 септември 1911 в 31-ви випуск и е назначен в 3-ти конен полк като офицерски кандидат. Веднага след летните занятия е повишен в първи офицерски чин подпоручик. Следва ново обучение в кавалерийската школа, включително изучаване на френски език, и през лятото на 1912 година той се връща в полка. Станишев е назначен в картечния ескадрон и съвсем скоро полкът е отправен на турската граница.

Милош Станишев участва в Балканската война и се бие в атаката на село Ювабуг, двете сражения при Димотика, настъплението на юг с бой около село Саранлъ. Следва особено яркото му участие при завземането на Дедеагач и пленяването на отряда на Явер паша, в които проявява смелост и качества и е награден с ордените „За храброст“ IV степен и „За заслуга“ на военна лента.

След погрома на Кукуш в Междусъюзническата война родът Станишеви се изселва в България, а Милош Станишев ги подпомага при установяването им в София.

Милош Станишев е произведен в чин поручик[1] и е назначен за командир на ескадрон в град Гюмюрджина. По-късно е назначен за полкови адютант, където се отличава със старанието си. Служи известно време и в 8 конен полк. При мобилизацията в 1915 година Милош Станишев трябвало да получи командването на един от трите ескадрона към 11-а пехотна македонска дивизия. По различни причини обаче дивизионна конница не е била формирана и Милош е назначен за адютант на командира на 6-и полк към 3-та бригада на 11 дивизия.

През Първата световна война на 23 октомври 1915 година при Криволак с преобладаващо участие на 11-а дивизия започва третата българска атака срещу французите. Милош Станишев и лично командирът на 6 пехтоен македонски полк Пею Банов повеждат последните две роти в атака на нож. В атаката полковник Банов пада, ранен на три места, а Милош получава куршум в челото и умира.[2]

Христо Станишев пише за своя загинал роднина:

Милош беше един хубав, кавалерийски ротмистър – храбър и с извънредно добра душа...[3]

Иван Михайлов в своите спомени го споменава като „капитан Милош Станишев, погребан заедно с Христо Чернопеев и Илия Цирункаров в училищния двор зад олтара на Щипската църква“[4].

В прочувственото си есе „Езеро“ Антон Страшимиров, посетил Дойран, споменава и загиналите при Криволак командири:

Кажете Бог да прости Христа Чернопеев, Илия Цирункаров, Димитър Митрушев, Милош Станишев, Майор Стрезов, капитан Кюлюмов, капитан Попов – кажете Бог да прости младите военачалници на младото македонско войнство!

Те победиха смъртта.

Те съкрушиха стихията.

И откриха зората на свободата и щастието. ...[5]

През ноември 2010 г. гробовете на българските офицери, погребани до църквата „Св. Успение Богородично“ в Щипския квартал Ново село, са били разкопани, а тленните останки на погребаните – изнесени [6].

Военни званияРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 - 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1840 - 1900)
 
Атанас Станишев
 
Димитър Станишев
 
Милош Станишев
(1865 - 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1877 - 1957)
 
Александър Станишев
(1888 - 1945)
 
Милош Станишев
(1891 - 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1906 - 1995)
 
 
 
Кирил Станишев
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. Списание „Нашата конница“, Год. III, Кн. 3 и 4, 1920 г., стр. 11 – 14.
  2. Милош Д. Станишев – живот за България, 80 години от битката при Криволак, вестник Македония, брой 45, 15 ноември 1995 г.
  3. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето, съставители Ангелина Огнянова и Олга Кръстева, издателство ОРБЕЛ, София, 1995.
  4. Иван Михайлов за капитан Милош Станишев
  5. Антон Страшимиров, „Езеро
  6. Откраднаха тленните останки на легендарния Христо Чернопеев. В Македония оскверниха българско военно гробище.

ИзточнициРедактиране