Милош Яковлев

български зограф от Македония

Милош Илиев Яковлев Арнаудов е български зограф от Македония.

Милош Яковлев
български иконописец
Роден
Починал
1892 г.
Милош Яковлев в Общомедия

Биография

редактиране

Милош Яковлев е роден в мияшко реканско село Галичник. Преселва се в нервокопското село Каракьой. Женен е за Катерина, която може би е идентична с Катерина, дъщерята на Яков Бундовски от Галичник.[1] Милош приема зографската фамилия на съпругата си. Заедно с Марко Минов изписва църквата „Свети Никола“ в село Тополница в 1883 година.[2] Предполага се, че Милош умира докато изписва църквата „Успение Богородично“ в село Ширбаново в 1892 година.[3]

Обучава в зографския занаят и сина си Леонтий (Левчо), който след Балканската война се преселва в Дупница.[1]

Творчество

редактиране
 
Ктиторски надпис от църквата „Свети Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко
 
Св. св. Кирил и Методий от „Свети Атанасий“ в Бельово, Мелнишко
 
Вход на църквата „Свети Никола“ в село Тополница, Кюстендилско

Най-ранната творба на Милош е изписването през 1873 и 1874 година на църквата „Свети Атанасий“ в мелнишкото село Бельово. В интерпретирането на религиозните сюжети в църквата „Свети Атанасий“ ярко проличава творческата индивидуалност на автора. Изображенията са раздвижени с ярък колорит и много битови подробности.[4] Стилът на работа на Милош Яковлев е специфичен и трудно може да се сравни с работилите по същото време зографи.[5] Датираната във възпоменаталния надпис стенна живопис от 1873 и 1874 г., дава основание да се смята, че стенописите в този храм са най-ранното известно произведение на майсторите от зографската фамилия Минови. Църквата има и интересен иконостас, дело на същия зограф.[5]

Друго негово самостоятелно дело са стенописите на църквата „Свети Георги“ в Сапарева баня.[1][6] Милош изписва наоса и притвора на храма с оригинални наивни стенописи, като работи свободно, без да се придържа към канона, подчертавайки идейната страна на изображенията. На северната стена е Свети Христофор с кучешка глава, а по парапета а балкона има осем жени и зографски надпис. Притворът е с нравоучителни сцени - на северната стена са Митарствата с 24 сцени, на източната е Страшният съд и сцени от житието на Свети Георги.[7]

Съществуват преподложения, че Милош участва в изписването на църквата „Свети Георги“ в село Долна Сушица. Предполага се, че Милош изписва църквата в Сапарева баня след тази в Тополница. След това започва работа по църквата „Успение Богородично“ в село Ширбаново, най-вероятно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава частично изписана.[8][6]

Милош работи в съдружие с резбаря Йосиф Петров и със сина му Илия Йосифов. Обучава и сина си Леонтий (Левчо), който след Балканската война се преселва в Дупница и работи там до смъртта си в 1914 година.[9]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яков Бундовски
(около 1800 — около 1870)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Зоица
 
Мино Яковлев
(около 1820 — 1903)
 
 
 
 
 
Катерина Яковлева
 
Милош Яковлев
(? — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сестра
на Иван Гологанов
 
Марко Минов
 
Теофил Минов
(1860 — 1911)
 
Серафина
(преди 1850 — 1935)
 
 
 
Леонтий Милошев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мина Марков
 
 
 
 
 
Георги Минев
(? — 1942)
 
 
 
 
 
 
 


  1. а б в Димитров, Владимир. Църквата в село Сатовча, Наврокопско. In: Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIХ-ХХ в.) : сборник с доклади и съобщения от международна научна конференция, Смолян, 14 юни 2017 г. Смолян, Зеа-Принт Смолян. ISBN 9786191960583. с. 33 - 39.
  2. Димитров, Вл. Храмът „Св. Никола“ в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология II, С., 2002, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма „Св. Никола“ в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381, ил. 428-429.
  3. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България // Патримониум.МК 3 (7-8). 2010. с. 455.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 404.
  5. а б Димитров, Вл. Стенната живопис в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко. - В: Изкуство и контекст. Текстове от Четвърта младежка конференция. БАН, С., 2008, стр. 258-265.
  6. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 418.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 291.
  8. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България // Патримониум.МК 3 (7-8). 2010. с. 458.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 230.