Милош Яковлев
Милош Илиев Яковлев Арнаудов е български зограф от Македония.
| Милош Яковлев | |
| български иконописец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1892 г.
|
| Милош Яковлев в Общомедия | |
Биография редактиране
Милош Яковлев е роден в мияшко реканско село Галичник. Преселва се в нервокопското село Каракьой. Женен е за Катерина, която може би е идентична с Катерина, дъщерята на Яков Бундовски от Галичник.[1] Милош приема зографската фамилия на съпругата си. Заедно с Марко Минов изписва църквата „Свети Никола“ в село Тополница в 1883 година.[2] Предполага се, че Милош умира докато изписва църквата „Успение Богородично“ в село Ширбаново в 1892 година.[3]
Обучава в зографския занаят и сина си Леонтий (Левчо), който след Балканската война се преселва в Дупница.[1]
Творчество редактиране
Най-ранната творба на Милош е изписването през 1873 и 1874 година на църквата „Свети Атанасий“ в мелнишкото село Бельово. В интерпретирането на религиозните сюжети в църквата „Свети Атанасий“ ярко проличава творческата индивидуалност на автора. Изображенията са раздвижени с ярък колорит и много битови подробности.[4] Стилът на работа на Милош Яковлев е специфичен и трудно може да се сравни с работилите по същото време зографи.[5] Датираната във възпоменаталния надпис стенна живопис от 1873 и 1874 г., дава основание да се смята, че стенописите в този храм са най-ранното известно произведение на майсторите от зографската фамилия Минови. Църквата има и интересен иконостас, дело на същия зограф.[5]
Друго негово самостоятелно дело са стенописите на църквата „Свети Георги“ в Сапарева баня.[1][6] Милош изписва наоса и притвора на храма с оригинални наивни стенописи, като работи свободно, без да се придържа към канона, подчертавайки идейната страна на изображенията. На северната стена е Свети Христофор с кучешка глава, а по парапета а балкона има осем жени и зографски надпис. Притворът е с нравоучителни сцени - на северната стена са Митарствата с 24 сцени, на източната е Страшният съд и сцени от житието на Свети Георги.[7]
Съществуват преподложения, че Милош участва в изписването на църквата „Свети Георги“ в село Долна Сушица. Предполага се, че Милош изписва църквата в Сапарева баня след тази в Тополница. След това започва работа по църквата „Успение Богородично“ в село Ширбаново, най-вероятно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава частично изписана.[8][6]
Милош работи в съдружие с резбаря Йосиф Петров и със сина му Илия Йосифов. Обучава и сина си Леонтий (Левчо), който след Балканската война се преселва в Дупница и работи там до смъртта си в 1914 година.[9]
- Стенописи „Свети Георги“ в Сапарева баня
-
Зографският надпис -
Свети Козма, Дамян и Пантелеймон -
Светите Константин и Елена -
Свети Харалампий -
Свети Стилиан -
Страшният съд -
Детайл от Страшния съд -
Митарствата на душата -
Отиване при врачката -
Сцени от житието на Свети Георги
Родословие редактиране
| Яков Бундовски (около 1800 — около 1870) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Зоица | Мино Яковлев (около 1820 — 1903) | Катерина Яковлева | Милош Яковлев (? — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Сестра на Иван Гологанов | Марко Минов | Теофил Минов (1860 — 1911) | Серафина (преди 1850 — 1935) | Леонтий Милошев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мина Марков | Георги Минев (? — 1942) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в Димитров, Владимир. Църквата в село Сатовча, Наврокопско. In: Стопански и културен живот в Родопите и Тракия (ХIХ-ХХ в.) : сборник с доклади и съобщения от международна научна конференция, Смолян, 14 юни 2017 г. Смолян, Зеа-Принт Смолян. ISBN 9786191960583. с. 33 - 39.
- ↑ Димитров, Вл. Храмът „Св. Никола“ в село Тополница, Дупнишко (архитектурно-конструктивна характеристика. - В: Изкуствознание и културология II, С., 2002, 283-290; Димитров, Вл. Иконографски особености на стенописите в храма „Св. Никола“ в село Тополница, Дупнишко. - В: Изкуствоведски четения 2006, С., 2006, 366-381, ил. 428-429.
- ↑ Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България // Патримониум.МК 3 (7-8). 2010. с. 455.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 404.
- ↑ а б Димитров, Вл. Стенната живопис в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко. - В: Изкуство и контекст. Текстове от Четвърта младежка конференция. БАН, С., 2008, стр. 258-265.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 418.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 291.
- ↑ Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България // Патримониум.МК 3 (7-8). 2010. с. 458.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 230.