Уикипедия

Милутинова грамота за градежа на морския пирг на Хилендар

исторически документ

Милутиновата грамота за градежа на морския пирг на Хилендар (на сръбски: Оснивачка повеља краља Милутина Хиландарском пиргу на мору), известна и като Първа грамота за пирга Хрусия, е дарствен хрисовул, издаден през 1302 или 1300 година на Хилендарския манастир от сръбския крал Стефан II Милутин, с който кралят дарява на манастира новоизградената на атонския бряг отбранителна кула (пирг) с храм Свети Спас (или Възнесение Христово). От съдържанието на документа става ясно, че тъй нареченият пирг Хрусия е издигнат по молба на хилендарския игумен Кирияк и хилендарското братство, за да служи като защита на манастира срещу нападения на хусари, които тормозели Хилендар през предходните години.

Милутинова грамота за градежа на морския пирг на Хилендар
Виддокумент, царска грамота
Автор(и)Стефан II Милутин
Създаване1302 г.
Сръбско кралство
ЕзикСръбска редакция на старобългарския език

Грамотата е запазена в оригинал, който е открит през първата половина на XIX век в Хилендарския манастир. В началото на 30-те години XX век е установено, че тя е изчезнала от архива на манастира. През 1940 г. се появява в Белград, където е откупена за сбирката на югославския принц Павел Караджорджевич. През 1941 г. принцът напуска страната и най-вероятно отнася със себе си колекцията от старинни документи, в която е и оригиналната Милутинова грамота. Оттогава следите ѝ изчезват за дълго време. В Белград остава само един неин препис от началото на XV век и фотокопие на оригинала. През ноември 2006 г. оригиналната грамота се появява заедно с части от архива на принц Павел в Пенсилванския университет. Днес тя се съхранява в колекцията на Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ.

Характеристики редактиране

Оригиналната грамота е изписана с черно мастило върху пергаментов лист с размер 196 x 616 мм. Писмото ѝ е уставно от втората половина XIII и началото на XIV век. Документът завършва с подписа на краля, изписан с червено мастило: Вь Христв Бога благовѣрни Стефань Оурошь крал. Кръстовете преди и след кралския подпис и инициалът (Б) в началото на грамотата също са изписани с червено мастило. Преди инициала има червено петно – най-вероятно от инвокационен кръст, изписан с червено мастило, който с времето се е заличил.

В края на грамотата е изписана датата на нейното издаване – година 6810, слънчев кръг 22, лунен 8, индикт 13. Годината и месечният кръг съвпадат с 1302 г., но слънчевият кръг и индиктионът не им отговарят – те съответстват на 1300 г.

Документът е снабден с кралски печат от позлатено сребро, прикрепен посредством червена копринена връв, прекарана през три прореза в долната част на пергамента. Печатът е леко повреден от неуспешен опит за отделянето му. Върху лицевата му страна е изобразена фигурата на краля, по византийски маниер стъпил върху подножник (супедион). Върху главата си носи куполовидна корона, украсена с препендули. Облечен е в дивитисион с украсени ръкави и лорос, преметнат през лявата ръка, с която държи акакий под формата на свитък; с дясната ръка държи дванадесетокрилен кръст. Надписът от тази страна на печата е разположен в кръг по ръба на печата и около фигурата на краля и гласи Степань ѡ Христе Боꙁе верьни краль сь Богомь. На реверса на печата е изобразен св. Стефан в цял ръът, стъпил върху подножник. Около главата – нимб. В дясната си ръка държи кандилница, а в лявата – дискос. Надпис по ръба на печата, в кръг около фигурата на светеца, който гласи Свети Степань првомꙋченикь арьхидиѣконь ап҃ль.

Издания редактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
грамотата

Източници редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Милутинова_грамота_за_градежа_на_морския_пирг_на_Хилендар&oldid=11637272“.