Минало несвършено време

Минало несвършено време (лат. имперфект) е глаголно време, което изразява действие, случващо се в определен минал момент. Действието е започнало преди този минал момент и е продължило след него. Няма значение дали действието е продължило до момента на говорене, или е свършило преди това: минало несвършено време въобще не показва отношение на действието към сегашния момент (момента на говорене).

Минало несвършено време имат както глаголите от несвършен вид, така и тези от свършен вид.

Образуване

Формите на глагол в минало несвършено време се получават с помощта на следните окончания за лице и число:

	ед.ч.	мн.ч.
1 л.	-х	-хме
2 л.	-ше	-хте
3 л.	-ше	-ха

От тази таблица се вижда, че съвпадат формите за второ и трето лице, единствено число, минало несвършено време:

• ти четеше – той/тя/то четеше;
• ти играеше – той/тя/то играеше;
• ти мислеше – той/тя/то мислеше;
• ти вървеше – той/тя/то вървеше;
• ти гледаше – той/тя/то гледаше.

Гласната пред окончанието зависи от спрежението на глагола.

Първо и второ спрежение

Към първо и второ спрежение се числят глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на -е или -и. Примери:

• чета – чете (I спрежение);
• пиша – пише (I спрежение);
• ходя – ходи (II спрежение);
• стоя – стои (II спрежение);
• мълча – мълчи (II спрежение).

Формата на глагола за 1 л. ед.ч. мин.несв.вр. се получава от формата за 3 л. ед.ч. сег.вр. чрез замяна на основната гласна (е или и) с някой от завършеците -ах, -ях, -ех, като само х е окончание, а гласната пред х е част от глаголната основа на минало несвършено време. Формата за 1 л. ед.ч. мин.несв.вр. завършва на:

• -ех, когато гласната е неударена;
• -ах, когато гласната е ударена и пред нея стои шушкава съгласна (ж, ш, ч, дж);
• -ях, когато гласната е ударена и пред нея не стои шушкава съгласна.

Примери за получаване на формата за 1 л. ед.ч. мин.несв.вр. от формата за 3 л. ед.ч. сег.вр.:

	I спрежение		II спрежение
	3 л. ед.ч. сег. време	1 л. ед.ч. мин.несв.вр.	3 л. ед.ч. сег. време	1 л. ед.ч. мин.несв.вр.
–ех	ка̀пе обу̀е мо̀же	ка̀пех обу̀ех мо̀жех	мѝсли устро̀и пъ̀ржи	мѝслех устро̀ех пъ̀ржех
–ах	сечѐ речѐ течѐ	сеча̀х реча̀х теча̀х	дължѝ грешѝ мълчѝ	дължа̀х греша̀х мълча̀х
–ях	четѐ умрѐ прострѐ	четя̀х умря̀х простря̀х	търпѝ стоѝ таѝ	търпя̀х стоя̀х тая̀х

Както се вижда, при преминаване от сегашно към минало несвършено време ударението не се мести.

Причината за начина на формообразуване е в това, че основната гласна на минало несвършено време е променливо я. Когато е неударено, то се прегласява в е, затова завършекът -ях е ударен, а -ех не е. Във 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време пред окончанието -ше променливото я също се прегласява в е, тъй като сричката -ше съдържа двойна мекост (меката гласна е и шушкавата съгласна ш, която в миналото е била мека). Ето защо във 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време двата завършека (-ях и -ех) приемат една и съща форма (-еше). Обаче пред окончанията -хме и -хте променливото я не се прегласява в е, тъй като някога тези окончания са съдържали ер голям след звука х, поради което не е имало условия за преглас на я в е. Ето защо глаголите, които в 1 л. ед.ч. на минало несвършено време завършват на -ях, в 1 и 2 л. мн.ч. завършват понастоящем на -яхме и -яхте съответно (а -ех се променя в -ехме и -ехте съответно).

Когато основната гласна е ударена и според горните разсъждения трябва да бъде я, но пред нея стои шушкава съгласна, тогава я се заменя с а, тъй като шушкавите съгласни понастоящем са винаги твърди в българския книжовен език. Така формите на глагола за минало несвършено време завършват на -ах, -ахме, -ахте, -аха; обаче пред -ше пак настъпва преглас и съответните форми завършват на -еше. Тоест всички глаголи от I и II спрежение завършват на -еше във 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време.

Примери:

спрежение	I спрежение			II спрежение
1 л. ед.ч.	четя̀х	сеча̀х	ка̀пeх	търпя̀х	стоя̀х	мълча̀х	мѝслeх	устро̀ех
2 л. ед.ч.	четѐше	сечѐше	ка̀пeше	търпѐше	стоѐше	мълчѐше	мѝслeше	устро̀еше
3 л. ед.ч.	четѐше	сечѐше	ка̀пeше	търпѐше	стоѐше	мълчѐше	мѝслeше	устро̀еше
1 л. мн.ч.	четя̀хме	сеча̀хме	ка̀пeхме	търпя̀хме	стоя̀хме	мълча̀хме	мѝслeхме	устро̀ехме
2 л. мн.ч.	четя̀хте	сеча̀хте	ка̀пeхте	търпя̀хте	стоя̀хте	мълча̀хте	мѝслeхте	устро̀ехте
3 л. мн.ч.	четя̀ха	сеча̀ха	ка̀пeха	търпя̀ха	стоя̀ха	мълча̀ха	мѝслeха	устро̀еха

Основната гласна е част от основата, а не от окончанието.

Дълго време са били приемани (макар и като непрепоръчителни) дублетни форми с ударен завършек –ѐх в 1 л. ед.ч. в следните случаи:

• Вместо -я̀х, когато пред я има гласна: стоя̀х и стоѐх, броя̀х и броѐх и т.н.
• Вместо -а̀х, когато пред а има шушкава съгласна: мълча̀х и мълчѐх, жужа̀х и жужѐх и т.н.

Такива дублети са били допускани (макар и като непрепоръчителни) във всички лица и числа на минало несвършено време, чиито окончания съдържат х (стоя̀хме и стоѐхме, мълча̀ха и мълчѐха), а също и при миналите несвършени деятелни причастия (стоя̀л и стоѐл, жужа̀ли и жужѐли).

Понастоящем тази дублетност е премахната: книжовноезиковата норма не допуска форми като стоѐх, броѐх, мълчѐха, стоѐл, жужѐли и т.н.

Трето спрежение

От трето спрежение са тези глаголи, които в 3 л. ед.ч. сегашно време завършват на -а или -я. Тази форма се нарича основа на глагола. Когато към нея се добавят окончанията от таблицата в началото на раздела, се получава спрежението в минало несвършено време. При тези глаголи ударението пада винаги върху основата и също не се мести при преход от сегашно към минало несвършено време.

Примери:

спрежение	III спрежение
1 л. ед.ч.	разбѝрах	отва̀рях
2 л. ед.ч.	разбѝраше	отва̀ряше
3 л. ед.ч.	разбѝраше	отва̀ряше
1 л. мн.ч.	разбѝрахме	отва̀ряхме
2 л. мн.ч.	разбѝрахте	отва̀ряхте
3 л. мн.ч.	разбѝраха	отва̀ряха

При глаголите от III спрежение, когато основата им завършва на я, то не се прегласява в е пред окончанието -ше във 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време.

По това глаголите от III спрежение се различават от другите две спрежения. Тази разлика е честа причина за грешки. Случва се двойка глаголи (от свършен и несвършен вид) да се различават във 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време само по буквите я и е пред окончанието -ше. В такъв случай замяната на единия глагол с другия води до промяна в смисъла.

Например глаголът забравя е от II спрежение, свършен вид (изразява еднократно действие) и формата му за 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време е забравеше:

Ако той забравеше да ми върне парите, щях да го подсетя.

А глаголът забравям е от III спрежение, несвършен вид (изразява многократно действие) и формата му за 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време е забравяше:

Когато той забравяше да ми върне парите, аз го подсещах.

Аналогична разлика има между миналите страдателни причастия:

забравен (еднократно) и забравян (многократно).

Ударение

При преминаване от сегашно към минало несвършено време ударението на глагола не се мести.

Съвпадеж с минало свършено време

Окончанията на глаголите в минало несвършено и минало свършено време съвпадат във всички числа и лица без 2 и 3 л. ед.ч. Това не означава непременно, че съвпадат и съответните глаголни форми, защото може да има разлика в основната гласна, например мѝслих е в минало свършено време, а пък мѝслех е в минало несвършено време. Същото се отнася и за миналите деятелни причастия: мѝслил е свършеното, а мѝслел е несвършеното минало деятелно причастие.

Обаче при глаголите от III спрежение и при някои други глаголи съвпадат всички форми за минало свършено и минало несвършено време с изключение на 2 и 3 л. ед.ч. Например отва̀рях, разбѝрахме, съвѐтвахте и търпя̀ха са форми едновременно за минало свършено и минало несвършено време. Същото важи и за причастията (във всички родове и числа): търпя̀л, разбѝрала, отва̀ряло и съвѐтвали са едновременно свършени и несвършени минали деятелни причастия. В тези случаи разликата може да се разбере само от контекста.

Употреба

• Основната употреба на минало несвършено време е да изразява действия, които са се извършвали в минал ориентационен момент и не са били прекратени в него:
  • Еднократни действия в процес на извършване:
    Когато се прибрах снощи, брат ми четеше някаква книга.
  • Повтарящи се действия в миналото (извършвани около някакъв минал ориентационен момент, макар и не точно в него):
    Като малък ходех на училище всеки ден.
    Когато го срещнах преди два месеца, той работеше като готвач.
• Минало несвършено време има и модална употреба „за досещане“, „за припомняне“:
  Ти утре кога заминаваше?
  Действието ще се извърши в бъдеще. Говорещият пита, все едно че е получил сведението по-рано, но е забравил. Тук минало несвършено време е употребено модално („за припомняне“) вместо сегашно време, все едно че събеседникът е казал преди малко:
  Утре заминавам в 10 часа.
  На свой ред сегашното време в това изречение е използвано преносно вместо бъдеще време (за действие, което е било запланувано по-рано).

Тъй като глаголите от свършен вид изразяват завършено действие, те нормално не могат да се употребяват самостоятелно в минало несвършено време (нито в сегашно време). Могат обаче да се употребяват в подчинено изречение, защото там означават предстоящо действие (бъдеще в миналото):
След като ми кажеше всички подробности, щях да го оставя на спокойствие.
Тази употреба е аналогична на употребата на глаголи от свършен вид в подчинено изречение в сегашно вместо бъдеще време.

В минало несвършено време се употребяват самостоятелно (например в главно изречение или в просто изречение) поначало само глаголи от несвършен вид. Когато обаче се описва поредица от обичайно повтарящи се действия в миналото, могат да се използват глаголи и от двата вида.

Пример:

• Несвършен вид:
  Сядаше вечер при огнището, сготвяше нещо вкусно, разказваше приказка на децата... Вкъщи ставаше спокойно и радостно.
• Свършен вид:
  Седнеше вечер при огнището, сготвеше нещо вкусно, разкажеше приказка на децата... Вкъщи ставаше спокойно и радостно.
  Въпреки че глаголите от първото изречение са употребени самостоятелно в минало несвършено време, подразбира се подчиненост на изречението. Действително, двете изречения могат да се свържат с подчинителна връзка:
  Като седнеше вечер при огнището, сготвеше нещо вкусно и разкажеше приказка на децата, вкъщи ставаше спокойно и радостно.

Минало несвършено е основното описателно време, а минало свършено е основното разказвателно време в плана на миналото. Когато се употреби поредица от глаголи в минало свършено време, тя описва низ от последователно приключили действия. За тях може да се направи малък филм, който да отразява динамиката им; те обаче не могат да се поберат в един кадър. Напротив, дори да се употреби поредица от глаголи в минало несвършено време, действието няма да се придвижи напред, а ще остане в един и същи миг от миналото. Поредица от глаголи в минало несвършено време описва едно и също състояние, един кадър от филма, тоест нещо, което може да се нарисува или фотографира.

Пример (текст от Св. Минков):
Непознатият натисна звънеца. Някъде между стените на къщата избръмча сякаш заплетена в паяжина муха, после се чуха леки стъпки, в бравата щракна ключ, вратата се отвори. На прага стоеше стара жена, наметната с шал. Малките ѝ нозе бяха обути в грамадни вълнени пантофи, посивялата ѝ коса излъчваше сребристо сияние в мрака.