Минало несвършено време

Минало несвършено време е глаголно време, което изразява действие, случващо се в даден минал момент. Действието е започнало преди този минал момент и е свършило след него; няма значение дали действието е продължило до момента на говорене или е свършило преди това[1].

Минало несвършено време могат да имат както глаголите от несвършен вид, така и тези от свършен вид[1].

ОбразуванеРедактиране

Първо и второ спрежениеРедактиране

Към първо и второ спрежение се числят глаголите, които в 3л.ед.ч. сегашно време завършват на е или и. Примери са чета, пиша, ходя, броя.

Ед.ч. Мн.ч.
1л. +ях или +ех +яхме
2л. +еше +яхте
3л. +еше +яха или +еха

Окончанията за 1л.ед.ч. и 3л.мн.ч. са с я, когато сричката е под ударение, и с е, когато не е. Например аз четяхаз ходех, те четяхате ходеха. Причината за тази особеност е, че началната гласна на горепосочените окончания по произход е ятовата гласна.

Трето спрежениеРедактиране

Глаголи от трето спрежение са тези, които в 3л.ед.ч. сегашно време завършват на звука а (буквата може да бъде а или я). Примери са разбирам, поливам. За да се образува минало несвършено време при тях към основата на глагола се добавят следните окончания:

Ед.ч. Мн.ч.
1л. +ах +ахме
2л. +аше +ахте
3л. +аше +аха

Ако крайното а в 3л.ед.ч. сегашно време е йотирано (т.е. ако се изписва я), тогава я се запазва и в минало несвършено време. Например аз стрелях, ти стреляше, той/тя/то стреляше, ние стреляхме, вие стреляхте, те стреляха.

УпотребаРедактиране

Освен за обозначаване на действия, случващи се в даден минал момент, минало несвършено време се използва и в други случаи:

  • За обозначаване на повтарящи се действия в миналото. Например: Всеки ден ходех на училище.
  • Т.нар. употреба „за досещане“[1]. Например: Ти утре кога заминаваше? (въпреки че действието тепърва ще се случва в бъдещето).

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Пашов, П. (2005), Българска граматика. Издателска къща „Хермес“. ISBN 954-459-653-4