Минин (броненосен крайцер)

Минин (от 2 март 1909 г. „Ладога“) e броненосен крайцер (броненосна фрегата) на Руския императорски флот. Построен е по проект на корабния инженер щабскапитан Н. А. Самойлов. Контрол на строежа се осъществява от корабния инженер полковник А. М. Хезехус. Строежът на кораба поставя тъжен „рекорд“ по бавно строителство в Руския императорски флот, който влиза в строй дванадесет години след своето залагане.

„Минин“
от 2 март 1909 г. „Ладога“
Броненосният крайцер „Минин“
ФлагВоенноморски флот на Русия Русия
Клас и типБроненосен крайцер
Следващ типВладимир Мономах
Предшестващ типГенерал-адмирал
ПроизводителНевски завод, Санкт Петербург, Руска империя.
Служба
Заложенавгуст 1865 г.
Спуснат на вода22 октомври 1865 г.
Влиза в строй1878 г.
Изведен от
експлоатация
потънал на 15 август 1915 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5940 t (нормална);
6234 t (пълна)
Дължина92,4 m
Дължина по водолинията
90,4 m
Ширина14,9 m
(по водолинията)
Газене6,7 m
Броняна борда: 140 mm;
на палубата: 25 mm
Задвижване1 хоризонтална парна машина;
12 парни котела;
от 1888 г.: 9 двойни котли „Белвил“;
от 1899 г.: 1 вертикална двуцилиндрова парна машина с двойно разширение;
Мощност5290 к.с.
от 1888 г.:
4553 к.с.
от 1899 г.:
4000 к.с.
Движител1 гребен винт
Скорост14,5 възела
(26 km/h)
от 1888 г.: 13,5 възела
от 1899 г.: 10,3 възела
Далечина на
плаване
2000 морски мили при ход от 10 възела
Екипаж535 души
Въоръжение
Артилерия4х1 203 mm;
12х1 152 mm;
4х1 87 mm;
2х1 44,5 mm
от 1888 г.:
4х1 203 mm;
12х1 152 mm;
4х1 87 mm;
8х1 47 mm;
4х1 37 mm;
2х1 64 mm (десантни)
от 1899 г.:
4х1 203 mm;
6х1 152 mm;
6х1 75 mm;
8х1 47 mm;
4х1 37 mm;
2х1 64 mm (дес.);
4х1 7,62 mm
от 1906:
10х1 152 mm;
6х1 75 mm;
8х1 47 mm;
4х1 37 mm;
4х1 7,62 mm
Минноторпедно
въоръжение
от 1908 г.:
1080 мини обр. 1912 г.
„Минин“ в Общомедия

История на службата редактиране

 
„Минин“ брониране и артилерия. Схема.
 
Минният заградител „Ладога“ в Хелзинки
  • 11 март 1906 г. – Прекласифициран от крайцер 1-ви ранг в учебен кораб.
  • 1908 г. – Преоборудван на плаващ минен склад.
  • 2 март 1909 г. – Приема ново име: „Ладога“.
  • 23 октомври 1909 г. – Зачислен в балтийския отряд на минните заградители.
  • 27 октомври 1912 г. – Преоборудван в минен заградител (на батарейната палуба са поставени релси и задбордни кърмови скатове). Поставени са нови котли производство на Черноморския механически и котелен завод.
  • 15 август 1915 г. – Потъва, натъквайки се на мина, близо до датския остров Ере, поставена от немската подводница UC-4, получава пробойна в носовата част по левия борд. От проникналата вода се взривяват котлите в котелното отделение, след което кораба потъва. Загиват 5 души от екипажа.

Известни хора, които са служили на кораба редактиране

Командири редактиране

  • 1865 – 1866 – капитан 2-ри ранг Алексей Алексеевич Пещуров, впоследствие вицеадмирал и морски министър.
  • 1876 – 1882 – капитан 1-ви ранг Павел Николаевич Назимов, впоследствие адмирал на флота, пътешественик, изследовател, началник на Главното хидрографско управление.
  • 1882 – 1887 – капитан 1-ви ранг Роман Андреевич Гренквист.
  • 1889 – 1890 – капитан 1-ви ранг Фьодор Петрович Енгелм.
  • 1890 – 1892 – Александр Алексеевич Бирильов.
  • 1 май 1900 – 6 декември 1901 – Николай Иванович Небогатов, впоследствие контраадмирал, участник в Цушимското сражение, разжалван с отнемане на всички награди и пенсии след като предава няколко кораба на японците по време на Руско-японската война. Осъден на смърт, след това присъдата е заменена с 10 години затвор, помилван след излежаване на 25 месеца.
  • 6 декември 1901 – 24 юли 1906 – капитан 1-ви ранг Николай Карлович Бергщресер.
  • 1909 – 1912 – капитан 1-ви ранг Евгений Иванович Криницкий, впоследствие контраадмирал.
  • 27 август 1912 – 2 август1915 – капитан 1-ви ранг Николай Васильевич Кротков.

Старши офицери редактиране

  • 28 юни 1872 – 22 юни 1873 капитан-лейтенант Фьодор Карлович Авелан, впоследствие адмирал на флота и морски министър.

Други длъжности редактиране

  • ??.04.1878 – ??.??.1879 щурмански офицер кондуктор от КФЩ Сергей Александрович Варгин[1]
  • ??.??.1880 – ??.??.1881 мичман Фьодор Кирилович Дриженко, впоследствие генерал на Хидрографския корпус, руски учен-хидрограф, известен изследовател на езерото Байкал.
  • ??.??.188?—??.??.1892 старши корабен механик Леополд Яковлевич Якобсон, впоследствие инженер-механик на руския флот, генерал-лейтенант от Корпуса на инженер-механиците.
  • ??.??.1???—??.??.1903 Алексей Силич Новиков-Прибой, впоследствие руски и съветски писател – маринист.

Източници редактиране

Литература редактиране

  • N. Фрегат „Минин“. Всемирная иллюстрация. Т. 23. 1880. с. 390.
  • Бочаров, Алексей Алексеевич. Броненосные фрегаты „Минин“ и „Пожарский“. СПб., Альманах, 1999, 80 с. ISBN 978-5-699-49771-3.
  • Груздев А. И. Береговая черта: имя на карте. Морской топонимический словарь Приморского края. Владивосток, Дальнаука, 1996, 244 с.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Минин (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​