Отваря главното меню

Министърът на културата на България е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета) и ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика. Избиран е от парламента или се назначава от държавния глава на България.

Съдържание

МинистриРедактиране

Списъкът на министрите на културата е подреден по ред на правителство.

Министър на пропагандата (1944)Редактиране

правителство име дати партия
63 Димо Казасов 9 септември 1944 – 10 септември 1944 безпартиен  

Министър на информацията и изкуствата (1944–1947)Редактиране

правителство име дати партия
63 Димо Казасов 10 септември 1944 – 31 март 1946 безпартиен  
64 Димо Казасов 31 март 1946 – 22 ноември 1946 безпартиен  
65 Димо Казасов 22 ноември 1946 – 11 декември 1947 безпартиен  

Председател на Комитета за наука, изкуство и култураРедактиране

правителство име дати партия
65 Вълко Червенков 11 декември 1947 – 6 август 1949 БРП (к)  
65 Карло Луканов 6 август 1949 – 5 декември 1949 БКП  
65 Сава Гановски 5 декември 1949 – 20 януари 1950 БКП  
66 Сава Гановски 20 януари 1950 – 4 февруари 1952 БКП  
66 Рубен Аврамов 4 февруари 1952 – 16 януари 1954 БКП  
67 Рубен Аврамов 16 януари 1954 – 6 февруари 1954 БКП  

Министър на културата (1954–1957)Редактиране

правителство име дати партия
69 Рубен Аврамов 6 февруари 1954 – 18 април 1956 БКП  
70 Рубен Аврамов 18 април 1956 – 1 февруари 1957 БКП  
  • С Указ № 26 от 6 февруари 1954 на ПНС КНИК е преобразуван в Министерство на културата (МК).

Министър на просветата и културата (1957–1963)Редактиране

правителство име дати партия
70 Демир Янев 1 февруари 1957 – 15 януари 1958 БКП  
71 Вълко Червенков 15 януари 1958 – 9 юни 1958 БКП  
71 Живко Живков 9 юни 1958 – 25 декември 1958 БКП  
71 Начо Папазов 25 декември 1958 – 17 март 1962 БКП  
72 Начо Папазов 17 март 1962 – 27 септември 1962 БКП  
72 Ганчо Ганев 27 септември 1962 – 27 ноември 1962 БКП  
73 Ганчо Ганев 27 ноември 1962 – 25 май 1963 БКП  

Председател на Комитета за култура и изкуство (1963–1966)Редактиране

правителство име дати партия
73 Петър Вутов 25 май 1963 – 12 март 1966 БКП  

Председател на Комитета за изкуство и култура (1966–1977)Редактиране

правителство име дати партия
74 Павел Матев 12 март 1966 – 9 юли 1971 БКП  
75 Павел Матев 9 юли 1971 – 3 юли 1975 БКП  
75 Людмила Живкова 3 юли 1975 – 17 юни 1976 БКП  
76 Людмила Живкова 17 юни 1976 – 22 декември 1977 БКП  
  • На Първия конгрес на българската култура (19-21 май 1966 г.) се въвежда т.нар. обществено-държавно начало в управлението на културата. Конгресът се утвърждава като основен ръководен орган на културните процеси в страната. Вследствие на неговите решения ККИ се преименува в Комитета за изкуство и култура (КИК). Промяната на името не довежда до структурни и функционални изменения в работата на комитета. КИК съществува до 1977 г.

Председател на Комитета за култура (1977–1986)Редактиране

правителство име дати партия
76 Людмила Живкова 23 декември 1977 – 18 юни 1981 БКП  
77 Людмила Живкова 18 юни 1981 – 21 юли 1981 БКП  
77 Георги Йорданов (БКП) 2 февруари 1982 – 24 март 1986 БКП  
  • Със Закон за преименуване на КИК в Комитет за култура (КК) от 23 декември 1977 се създава ново ведомство. С ПМС от 28 юли 1977, изменено и допълнено през 1983 г. на Четвъртия конгрес на културата, КК става изборен обществено-държавен орган с надведомствени функции и ранг на министерство, който провежда политиката на БКП и правителството в областта на културата и средствата за масова информация. Председателят на КК е член на правителството.
  • От 26 март 1986 г. КК е без ранг на министерство и неговият председател не е член на правителството. КК се преименува в Комитет за култура при МС.

Председател на Съвета за духовно развитите при МС (1986-1987)Редактиране

правителство име дати партия
78 Георги Йорданов (БКП) 19 юни 1986 – 19 август1987 БКП  

Министър на културата, науката и просветата (1987-1989)Редактиране

правителство име дати партия
78 Георги Йорданов (БКП) 19 август 1987 – 4 юли 1989 БКП  

Министър на културата (1991–1992)Редактиране

правителство име дати партия
79 Кръстю Горанов 8 февруари 1990 – 21 септември 1990 БСП  
80 Димо Димов 21 септември 1990 – 20 декември 1990 безпартиен  
81 Димо Димов 22 декември 1990 – 8 ноември 1991 безпартиен  
82 Елка Константинова 8 ноември 1991 – 30 декември 1992 СДС  

Министър на образованието, науката и културата (1992–1993)Редактиране

правителство име дати партия
83 Марин Тодоров 30 декември 1992 – 23 юни 1993 безпартиен  

Министър на културата (1993–2005)Редактиране

правителство име дати партия
83 Ивайло Знеполски 23 юни 1993 – 17 октомври 1994 безпартиен  
84 Ивайло Знеполски 17 октомври 1994 – 25 януари 1995 безпартиен  
85 Георги Костов 25 януари 1995 – 10 юни 1996 БСП  
85 Иван Маразов 10 юни 1996 – 12 февруари 1997 БСП  
86 Емил Табаков 12 февруари 1997 – 21 май 1997 СДС  
87 Емма Москова 21 май 1997 – 24 юли 2001 СДС  
88 Божидар Абрашев 24 юли 2001 – 23 февруари 2005 НДСВ  

Министър на културата и туризма (2005)Редактиране

правителство име дати партия
88 Нина Чилова 23 февруари 2005 – 16 август 2005 НДСВ  

Министър на културата (2005–понастоящем)Редактиране

правителство име дати партия
89 Стефан Данаилов 16 август 2005 – 27 юли 2009 БСП  
90 Вежди Рашидов 27 юли 2009 – 13 март 2013 ГЕРБ  
91 Владимир Пенев 13 март 2013 – 29 май 2013 безпартиен  
92 Петър Стоянович 29 май 2013 – 6 август 2014 безпартиен  
93 Мартин Иванов 6 август 2014 – 7 ноември 2014 безпартиен  
94 Вежди Рашидов 7 ноември 2014 – 27 януари 2017 ГЕРБ  
95 Рашко Младенов 27 януари 2017 – 4 май 2017 безпартиен  
96 Боил Банов 4 май 2017 – … безпартиен  

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Методиев, Веселин, Лъчезар Стоянов – съставители. Българските държавни институции 1879-1986 г.: Енциклопедичен справочник. ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987 г.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.