Миниум
Миниум, наричан още миний, червено олово или оловен тетроксид, е блестящ червен или оранжев кристал или аморфен пигмент.[1][2] Латинското име миниум произхожда от река Миниус в Северозападна Испания, където за пръв път е бил добиван.
| Миниум | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Pb²⁺₂Pb⁴⁺O₄ |
| Класификация на Щрунц | 4.BD.05 |
| Миниум в Общомедия | |
Температурата на топене на миниума е около 500°C, като при по-висока температура той се разпада на оловен оксид и кислород.
Химическата формула на миниума е Pb3O4, или 2PbO.PbO2. Използван е при изработването на електрически батерии, различни бои и др.
Практически миниумът е неразтворим във вода и в алкохол. Разтваря се в солна киселина, която се съдържа в стомашния сок, затова миниумът е отровен при поглъщане. Разтваря се и в ледена оцетна киселина, както и в смес от азотна киселина и водороден пероксид.
Получаване
редактиранеМиниум се получава при калциране на оловен(II) оксид при температура на въздуха от около 450 до 480°C:
Полученото вещество е примесено с оловен(II) оксид. Ако е нужен в чист вид, PbO се премахва с помощта на разтвор от калиев хидроксид.
Друг метод за получаване е накаляването (изпичането) на оловен карбонат:
В разтвор миниумът може да бъде получен при взаимодействие на калиев плумбат с оловен ацетат:
Бележки
редактиранеЛитература
редактиране- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 94. Посетен на 10 март 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 215.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 277.
- Костов-Китин, Владислав. Миний Minium // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 413.