Миниум, наричан още миний, червено олово или оловен тетроксид, е блестящ червен или оранжев кристал или аморфен пигмент.[1][2] Латинското име миниум произхожда от река Миниус в Северозападна Испания, където за пръв път е бил добиван.

Миниум
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
Pb²⁺₂Pb⁴⁺O₄
Класификация на Щрунц4.BD.05
Миниум в Общомедия

Температурата на топене на миниума е около 500°C, като при по-висока температура той се разпада на оловен оксид и кислород.

Химическата формула на миниума е Pb3O4, или 2PbO.PbO2. Използван е при изработването на електрически батерии, различни бои и др.

Практически миниумът е неразтворим във вода и в алкохол. Разтваря се в солна киселина, която се съдържа в стомашния сок, затова миниумът е отровен при поглъщане. Разтваря се и в ледена оцетна киселина, както и в смес от азотна киселина и водороден пероксид.

Прах от червено олово

Получаване

редактиране

Миниум се получава при калциране на оловен(II) оксид при температура на въздуха от около 450 до 480°C:

 

Полученото вещество е примесено с оловен(II) оксид. Ако е нужен в чист вид, PbO се премахва с помощта на разтвор от калиев хидроксид.

Друг метод за получаване е накаляването (изпичането) на оловен карбонат:

 

В разтвор миниумът може да бъде получен при взаимодействие на калиев плумбат с оловен ацетат:

 
  1. миний // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 1 май 2024.
  2. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 241, 274.

Литература

редактиране