Минко Николов
Минко Николов Николов е литературен критик и историк, изследовател на съвременните западноевропейски литератури, преводач.
| Минко Николов | |
| български литературен критик и историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 31 декември 1966 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Учил при | Георги Цанев[1] |
| Работил в | Институт за литература при БАН |
| Публикации | Кризата в модерния западен роман (1961) Антон Страшимиров. Монографичен портрет 1963) |
| Семейство | |
| Баща | Никола Николов[1] |
| Майка | Невена Николова[1] |
| Съпруга | Христина Николова[2] |
| Деца | Невяна Николова[2] |
Биография
редактиранеРоден е на 2 април 1929 г. в Троян. Завършва гимназия в родния си град (1948) и Българска филология в Софийския университет (1951). Защитава дисертация върху творчеството на Христо Смирненски.[3]
От 1955 г. работи в редакцията на в. „Литературен фронт“. Редактор в изд. „Български писател“ (1958–1959). Работи в Института за литература при БАН - научен сътрудник (1959) и старши научен сътрудник (1962). През 1956-57 г. чете лекции по българска литература в Хумболтовия университет в Берлин.[3]
Прави опит за самоубийство с голяма доза сънотворни, а след лечението му в токсикологията на „Пирогов“ отива на почивка в Банкя. В последния ден на 1966 г. слага край на живота си като прерязва вените си.[3][1]
Творчество
редактиранеПървите си статии и рецензии печата през 1948 г. във вестниците „Студентска трибуна“, „Народна младеж“ и „Литературен фронт“.[3]
Проучва творчеството на Христо Смирненски, Антон Страшимиров, Георги Райчев, Христо Ясенов, Бертолт Брехт, осмисля философски и естетически новите явления в западноевропейския роман, включва се в оценката на текущия литературен живот.[3]
Редактира „Стихотворения“ от Пеньо Пенев (1960), „Съчинения в седем тома“ на Антон Страшимиров (1962), сборника „Антон Страшимиров“.[3]
Библиография
редактиране- Христо Смирненски. Литературно-критически очерк. 1958 (2 прераб. изд. 1965).
- Павел Вежинов. Литературно-критически очерк. 1959.
- Кризата в модерния западен роман. 1961.
- Брехт. Литературен портрет. 1965.
- Антон Страшимиров. Монографичен портрет. 1963.
- Между мъртвата точка и хуманизма. За някои явления в съвременната западна литература. София: Български писател, 1967, 204 с.
- Избрани произведения. т.1-2. 1968.
- Избрани произведения (Антон Страшимиров. Христо Смирненски. Бертолд Брехт). София: Български писател, 1979, 524 с.
- Профили и проблеми. София: Български писател, 1989, 628 с.
Източници
редактиране- ↑ а б в г Нели Генкова-Маринова, „85 г. от рождението на Минко Николов: интелектуален блясък, нетипичен за тези ширини“, Glasove.com, 24 февруари 2015.
- ↑ а б „Невяна Николова за баща си Минко Николов: Той е бил дете, жрец, но и пленник на книгите“, интервю на Нели Генкова-Маринова с Невяна Николова, в-к „Троян 21“, 24 февруари 2015.
- ↑ а б в г д е Йордан Василев, Сабина Беляева, „Минко Николов“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.252-253.
Външни препратки
редактиране- От и за Минко Николов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Йордан Василев, „Минко Николов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Статии на Минко Николов в сп. „Литературна мисъл“
- „Антон Страшимиров. Монографичен портрет“, електронно издателство LiterNet, 25 декември 2001