Минко Николов

български литературен критик и историк

Минко Николов Николов е литературен критик и историк, изследовател на съвременните западноевропейски литератури, преводач.

Минко Николов
български литературен критик и историк
Роден
Починал
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Учил приГеорги Цанев[1]
Работил вИнститут за литература при БАН
ПубликацииКризата в модерния западен роман (1961)
Антон Страшимиров. Монографичен портрет 1963)
Семейство
БащаНикола Николов[1]
МайкаНевена Николова[1]
СъпругаХристина Николова[2]
ДецаНевяна Николова[2]

Биография

редактиране

Роден е на 2 април 1929 г. в Троян. Завършва гимназия в родния си град (1948) и Българска филология в Софийския университет (1951). Защитава дисертация върху творчеството на Христо Смирненски.[3]

От 1955 г. работи в редакцията на в. „Литературен фронт“. Редактор в изд. „Български писател“ (1958–1959). Работи в Института за литература при БАН - научен сътрудник (1959) и старши научен сътрудник (1962). През 1956-57 г. чете лекции по българска литература в Хумболтовия университет в Берлин.[3]

Прави опит за самоубийство с голяма доза сънотворни, а след лечението му в токсикологията на „Пирогов“ отива на почивка в Банкя. В последния ден на 1966 г. слага край на живота си като прерязва вените си.[3][1]

 
‎Паметна плоча на Минко Николов на дома, в който живее и твори от 1957 до 1966 година
 
Домът на Минко Николов на ул. „Христо Смирненски“ 32, София

Творчество

редактиране

Първите си статии и рецензии печата през 1948 г. във вестниците „Студентска трибуна“, „Народна младеж“ и „Литературен фронт“.[3]

Проучва творчеството на Христо Смирненски, Антон Страшимиров, Георги Райчев, Христо Ясенов, Бертолт Брехт, осмисля философски и естетически новите явления в западноевропейския роман, включва се в оценката на текущия литературен живот.[3]

Редактира „Стихотворения“ от Пеньо Пенев (1960), „Съчинения в седем тома“ на Антон Страшимиров (1962), сборника „Антон Страшимиров“.[3]

Библиография

редактиране
  • Христо Смирненски. Литературно-критически очерк. 1958 (2 прераб. изд. 1965).
  • Павел Вежинов. Литературно-критически очерк. 1959.
  • Кризата в модерния западен роман. 1961.
  • Брехт. Литературен портрет. 1965.
  • Антон Страшимиров. Монографичен портрет. 1963.
  • Между мъртвата точка и хуманизма. За някои явления в съвременната западна литература. София: Български писател, 1967, 204 с.
  • Избрани произведения. т.1-2. 1968.
  • Избрани произведения (Антон Страшимиров. Христо Смирненски. Бертолд Брехт). София: Български писател, 1979, 524 с.
  • Профили и проблеми. София: Български писател, 1989, 628 с.

Източници

редактиране
  1. а б в г Нели Генкова-Маринова, „85 г. от рождението на Минко Николов: интелектуален блясък, нетипичен за тези ширини“, Glasove.com, 24 февруари 2015.
  2. а б „Невяна Николова за баща си Минко Николов: Той е бил дете, жрец, но и пленник на книгите“, интервю на Нели Генкова-Маринова с Невяна Николова, в-к „Троян 21“, 24 февруари 2015.
  3. а б в г д е Йордан Василев, Сабина Беляева, „Минко Николов“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.252-253.

Външни препратки

редактиране