Миоглобин, Human.

Миоглобулин или миоглобин е мускулен хемоглобин, съдържащ се в скелетната и сърдечна мускулатура. Човешкият миоглобин може да свързва до 14% от общото количество на кислород в оргранизма, което има голямо значение за снабдяването на работещите мускули с кислород. Миоглобинът е едноверижен глобуларен протеин от 153 аминокиселини, съдържа хем и простетична група в центъра, около който се съдържат апопротеини. Той е примерния, носещ кислород пигмент на мускулната тъкан. За разлика от кръвния хемоглобин, с който е структурно свързан, този протеин не показва кооперативното свързване на кислорода. Вместо това свръзването на О2 с миоглобина е незасегнат от налягането на О2 в обграждащата го тъкан. Също така миоглобинът може да свързва: CN-, SH-,CO. Те могат да го насищат, както го насища кислородът. Имат по-голям афинитет от кислорода. Газова обмяна – обмяната на кислорода и СО2 между кръвта и белите дробове, транспортът им с кръвта и тяхната обмяна между кръвта и тъканите. В този процес важно участие заемат редица вещества: хемоглобинът на червените кръвни клетки, буферните системи на кръвта и един специален ензим, който се съдържа в еритроцитите:анхидраза и карбоанхидраза. Обмяната на газовете между кръвта и тъканите или кръвта и белите дробове всъщност е физико-химичен процес на дифузия на газове през тънките стени на алвеолите и капилярите. Обмяната на газовете става много пълно главно поради 3 причини: големите дифузионни повърхности, през които тя се извършва; много тънката преграда между алвеолния въздух и кръвта и между кръвта и тъканите; добрата разтворимост на газовете в кръвта.